Вълна след вълна, скандал след скандал - зараждат се, надигат се, настигат се, застъпват се, смесват се, отшумяват... Бързо превъртане на лентата назад и в съзнанието изплуват толкова много, че само за тези от началото на 2008 г. пръстите на двете ръце не стигат за изброяване. Политици и наблюдатели напомнят, че скандалите са съпътстваща част от политическия живот на много демокрации. Не отричат обаче, че честотата им в нашите ширини води до объркване на публиката (понякога това е и истинската цел на упражнението) до притъпяване на сетивата за истинската скандалност.

Формалната дефиниция за политически скандал гласи, че това е широко тиражиран случай, в който политици или правителствени служители са обвинени в различни противозаконни, корупционни или неетични практики и който може да почива както на реални, така и на фалшиви твърдения. Често скандалите извеждат на преден план по-дълбоки социални проблеми, които се нуждаят от законова регулация. Дали обаче те наистина се възприемат от обществото като нещо немислимо и недопустимо зависи от степента, в която различните социални групи са склонни да приемат дадено събитие за закононарушение или неетична практика.

Скандалите в България са особен симптом, че нормативната и моралната регулация, законодателната и съдебната система не работят ефективно, смята социологът от "Маркет линкс" Румяна Бъчварова. Според нея това говори за дефицит на законност и правила - условия, в които чрез заобикаляне на законите се разпределя нелегитимна власт. Където има работеща съдебна система, прозрачни институции, реактивни медии, това не се случва, посочи социологът.

В общество с правила всяко закононарушение завършва със санкция, а ниската прозрачност на институциите допринася да се развие благоприятна среда за инспириране на скандали, защото, когато липсва информация, играе въображението и се засилват съмненията, коментира юристът и депутат от НДСВ Огнян Герджиков.

За Геновева Петрова от "Алфа рисърч" скандалите у нас са свързани с усилията на недотам легитимните политически и/или икономически кръгове да си осигурят ключово влияние върху управлението. Инициирането на скандали е начин за борба между политически лобита, чрез него политиците решават междуличностни и вътрешнопратийни проблеми, призна секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев.

Според политолога и депутат от ДСБ Светослав Малинов лавинообразното зараждане на скандали е всекидневие при неуспешно управление. Когато текат постоянно скандали, трудно се виждат онези, които влияят за години напред. Това е стара техника за отклоняване на общественото внимание, дори понякога се жертва и политическа фигура, припомни Малинов.

Наблюдатели посочват, че има съществена разлика в начина, по който се развиват политическите скандали у нас и в западноевропейските страни. Независимо за какъв проблем става въпрос в европейски мащаб уличеният политик или служител първо подава оставка и след това се търси изясняване на случая, у нас е точно обратно - оставките са последната стъпка, към която се прибягва, коментира Геновева Петрова.

У нас никога не се търси отговорност докрай от замесените в корупционен или политически скандал, а отговорност не се поема само с оставка, смята Светослав Малинов. Според него всеки на мястото на бившия вътрешен министър Румен Петков (подал оставка през април заради нерегламентирани контакти с разработвани лица) ще поиска реванш. Не е ясно защо той не е министър, премиерът Сергей Станишев не обоснова защо приема оставката му и в тази ситуация на Петков не му остава нищо друго, освен да си отмъщава, и така до следващата жертва. Не може да има нарушение или престъпление, последвани от оставка, а да няма наказание или санкция, коментира Малинов.

Политологът Румяна Коларова напомни за аферата с фиктивните длъжности в кметството в Париж по времето на Жак Ширак и последвалата присъда на Ален Жюпе - 18 месеца условно, без право да бъде номиниран на изборна длъжност 10 години. Жюпе е бивш премиер и бивш лидер на дясната Съюз за народно движение (партията на Ширак и сега на президента Никола Саркози). В Германия обвинени в корупция секретари дори се самоубиват, посочи Коларова, като визира скандала с черните партийни каси на германските християндемократи на бившия канцлер Хелмут Кол, последван от самоубийството на фракционния ковчежник Хюлен. За сравнение, у нас например след разкритията за корупционни схеми в пътния фонд, където шефът Веселин Георгиев възлагал поръчки на фирмата на брат си "Биндер" за 120 млн. лв., единственото последствие за момента е "смяна на бушона", коментира политологът.

Според Антон Кутев пък нормалните демократични общества са узрели за това, че ефектът от постоянните скандали е отрицателен и гражданите реагират с омерзение. Затова и там те не се случват с такава честота, нито са основен инструмент за политическа борба, смята Кутев. Според него, докато българските политици не проумеят това, рейтингите им ще падат, а избирателната активност ще намалява.

Политическите скандали влияят върху обществените нагласи, съгласни са наблюдателите. Самият факт за извършени нарушения е достатъчен за загуба на доверие към уличените. Далеч по-силно отражение обаче има безнаказаността. Липсата на ефективни присъди срещу злоупотребилите снема трайно доверието в целия политически елит и това е една от основните причини към момента обществото да не припознава нито една политическа партия или лидер като приемлива алтернатива за бъдещото управление на страната, коментират от "Алфа рисърч".

Според Румяна Бъчварова обществените нагласи могат да се променят, когато бъде разтълкуван скандалът и е ясно значението му. По думите й обаче публиката наблюдава по-скоро спор чрез медиите между засегнатите страни, отколкото да й се обяснява какви морални и законови принципи са засегнати.

Според политолози скандалното поведение, особено типично за радикалните националистически формации и лидери, е стар PR трик за влияние върху рейтинга на един или друг политик. Въпреки констатациите за зачестили, застъпващи се и отшумяващи скандали социолози не очакват те да "преобърнат" обществените нагласи.

Социологът и член на Висшия съвет на БСП Юрий Асланов не вижда в момента основа за развитие на такива събития, каквито през 90-те години са довели до обръщане на общественото настроение. Сред примерите той посочи опожаряването на бившия Партиен дом и националната стачка през 90-та година, довели до падането на правителството на Андрей Луканов. Такъв според него е и скандалът Румен Овчаров - Ангел Александров, заради който БСП остана втора политическа сила на изборите за евродепутати през 2007 г.