Стара гръцка поговорка казва, че "има три вида хора – живи, мъртви и ...моряци". Че това е така показа потъването на кораба "Толстой" в края на миналата седмица, източно от н.Емине. Равносметката – осем изчезнали и двама оцелели благодарение на собствения си късмет моряци.

"Спасителната операция беше проведена съобразно процедурите, които са ни разписани и които определят кой, кога и как се задейства, каза началникът на Морския спасително-координационен център и началник на дирекция "Търсене и спасяване" Пламен Бонев. Въпросът "Как оценявате операцията?", директорът на изпълнителна агенция  "Морска администрация" (ИАМА) и на практика национален координатор по спасяване Николай Апостолов обаче определи като "провокативен".

"Акцията беше провал. Тя започна с 12-часово закъснение, търсенето се спираше през нощта, а при това се търсеше на погрешно място, защото при силен северозападен вятър издирването трябваше да започне от юг към мястото на инцидента, а не обратното", твърди доскорошният главен механик на единствения български спасителен кораб "Перун" Николай Димчев. Според него "в последните две години морското спасяване у нас системно се унищожава от "парашутисти" в ръководството му".

"Изненадващо беше, че ветровете отвяха плота с оцелелите по-бързо, отколкото предполагахме", коментира началникът на дирекцията за следене на корабния трафик  в ИАМА Златко Кузманов. Според председателя на Българска морска камара Андриян Евтимов това означава, че спасителите не познават достатъчно добре спецификите на черноморското ни крайбрежие. Вероятно това е една от причините, два дни след инцидента, докато белгийската яхта без специално обучени хора и оборудване на борда спасяваше двамата оцелели в турски териториални води, наши спасители все още да оглеждат с бинокли плажа и морето в района на н.Емине.

"Има проблем с морското спасяване у нас", призна директно зам.кметът по транспорта и морските въпроси на Варна и един от инициаторите на провеждаща се в момента международна конференция по търсене, спасяване и морска безопасност Свилен Крайчев. Признанието не беше последвано от обяснение какво следва от тук нататък. Въпреки, че една от основните цели на форума е да покаже причините за редицата неуспешни операции в Черно море, сред които и трагичният инцидент с "Толстой".

Според решението на Министерски съвет от 21 август ИАМА разполага с два големи и шест малки катера, които се използват за спасителни операции. Това е основанието корабът "Перун" и пожарния катер "Мизар" да бъдат извадени от състава на администрацията. В ролята на спасителни единици тези катери влизат рядко, защото не могат да излизат в открито море при силно вълнение. Така спасители у нас освен всичко се оказват ракетните катери и базовия миночистач на Военноморските сили. "Ако от това не произтичат  трагедии, това би било комично. При нас се спират операции с аргумент за силен вятър. Всеки обаче може да види филм на National Geographic и да прецени при колко по-силни ветрове и вълни може да се извърши спасителна операция", коментира управителят на "Варна шипинг енд трейдинг" Веселин Генов.

"Според Конвенцията по търсене и спасяване, която е ратифицирана от Народното събрание, България трябва да осигури морско спасяване в отговорния си район на плаване. Той е с около ¼ по-голям от сухоземната територия на страната", уточнява председателят на доброволческото сдружение за спасяване на човешки живот "Булсар" Никифор Герчев. Конвенцията обаче не посочва дали и колко спасителни средства трябва да имаме като страна.

"Само кораба "Перун" има възможност да търси нощем, защото има прожектори" посочва още Николай Димчев. Той обаче остана на кея, заради липса на екипаж и пари за издръжка. И очаква съдбата си – продажба или беърбоут чартър.

"От години е известно, че нито една черноморска държава не е подготвена, нито разполага със специализирани плавателни съдове, вертолети, технически средства, оборудване и опитни екипи. Липсата на морска политика и абдикирането от развитието на Морско-спасителната дейност до нивото на международните стандарти и изисквания са едни от основните причини, в резултат на която злополучната статистика на загиналите моряци ще продължава да расте". Това се казва в обръщение до президента, медиите и всички граждани от няколко български капитани от началото на годината след потъването на българския кораб "Ванеса".

По думите на Свилен Крайчев, загиналите през последните няколко години моряци в Черно море са над 30-40 души... Все въпроси, които отдавна трябваше, ако не направят морското ни спасяване адекватно на времето си, но поне да предизвикат смислен дебат по темата. В противен случай, всеки следващ потънал кораб ще бъде просто поредната закономерна жертва на морското спасяване.  

Нужни са средства за покупка на техника. Не става въпрос само за кораби, а и за хеликоптери с добри прожектори, уреди за нощно виждане... Ако няма пари, тогава трябва да се види чуждия опит. Ако трябва да се сключат договори с частните буксирни компании и в случай на инцидент да се организира цялата налична техника, за да може да се организира мащабно претърсване. И не операциите да се прекъсват при по-лошо време или когато падне нощта. Нека нашите институции да погледат малко филми на National Geographic и да видят при какви ветрове по света се организират спасителни операции. Преди по-малко от 4 месеца, нашият кораб "Bella L", спаси яхта в Атлантика. Американската брегова охрана засече кораба ни на 150 мили от мястото на инцидента чрез сателит и насочи "Bella L" до бедстващата яхта "Phoenix". И всичко това стана при изключително тежки метеорологични условия и посред нощ – 1,50 ч. по Гринуич.

Разбира се, освен техника е нужно да има и хора, които да се обучават . Нека не се лъжем – материалната база е тази, която обучава хората. А такива са нужни и за разпъване на носилки, и за изтегляне на пострадали с въже от хеликоптер. Да, ВМС помагат много активно, но те имат друга основна задача, която им е вменена. Смешно е с ракетни катери да се търсят пострадали. Като сме толкова бедни и нямаме пари, тогава поне да се види каква техника и хора имаме и да се изработи схема, за да се насочват.

Ние сме хора, които сме заинтересовани от подобряването на състоянието на морското спасяване. Искаме функционираща система. Държавата обаче е тази, която трябва да си изясни какво и как точно да го направи и да изгради единен център. Не е нужно да се купуват катери на всички отделни институции. Важното е системата да работи.

Нямаме обособен само спасителен център. Неприятното е, че при последния инцидент двамата оцелели моряци ги намериха в турски териториални води. Това говори, че при нас не се познава спецификата на крайбрежието, на дрейфа. Най-важният въпрос при подобна операция е в координацията и организацията на работа. Това означава да има добре разработени методики. Да се отработват действията при учения в открито море, да се обучават хората в управлението на подобни операции. При нас почти не се правят учения в открито море. Освен това в България тепърва започва да се прави разлика между търсене и спасяване. Ангажиментът на държавата е само по отношение на спасяването на хора. Другото е възмездна търговска операция. Все още има хора, които смесват двете неща.

Управлението на една спасителна операция е комплексна дейност и тя включва както организацията на работа в нормална обстановка, така и привеждането в готовност. Това се постига с много обучения. Има много подобни програми, вкл. и на ИМО, която обхваща дори района на Черноморието. Във Великобритания и САЩ разработването на обучителни програми за организиране на спасителни операции се усъвършенства непрекъснато. Методиките непрекъсато търпят развитие.

----------------

Процедурата в случай на инциденти е много точно разписана, както за силите, които могат да се използват, така и за последователността на действията. Дадена е рамката кога кой и как се задейства. Единственото, което не е определено, е краят на спасителната операция. Решението за това се взема от този, който я координира и е резултат на преценка на всяка конкретна ситуация.

За това, че методиката ни работи, говори и фактът, че сме сертифицирани и по системата за качество ISO 9000:2001, така че много точно се знае кой какво прави във всеки момент.

При всяка спасителна операция има фаза на неопределеност, при която се изяснява каква информация има по случая. Дори и да провериш дали буят, който се е задействал, не е дефектирал например. Защото ние имаме всеки ден по два – три такива фалшиви сигнала, които трябва да проверим. Говорим за премерен риск, за оценка. При "Толстой" това, което се получи – че вятърът отнесе оцелелите по-бързо, отколкото сме предполагали, означава, че нямаме съвсем точни научни изледвания и данни за вятъра и теченията в Черно море. Има изследвания, но те не са толкова детайлни. За целта трябва да има повече сензори, които да отчитат и да позволяват по-добро проследяване. А когато не разполагаш с достатъчно данни, се разширяват зоните за търсене, респективно са нужни повече хора и средства за покриване на района. И повече разходи.

"Перун" и "Мизар" бяха прехвърлени за управление към нас с решение на Министерски съвет през месец август. Основанието, което беше посочено в решението, е, че "Изпълнителна агенция "Морска администрация" разполага с няколко катера, които са достатъчни за осъществяване на дейностите по морско търсене и спасяване. Поради това е отпаднала необходимостта от двата плавателни съда, които не се ползват ефективно за морско спасяване и управлението на разходите за поддръжката им е необосновано".

При прехвърлянето на плавателните съдове с целия им екипаж обаче не бяха предвидени средства за тяхната издръжка. Ние нямаме отделно предвидено перо за това. И двата плавателни съда обаче са годни за плаване.

Специализирана процедура за подобни инциденти няма разписана. В последния инцидент, сигналът при нас е постъпил в 7,45 ч. на 27 септември. Два часа след първото уведомяване, което е по телефона, вече беше изкаран и първият кораб. В цялата операция по издирване участваха над 300 служители на ВМС само по море. Това е незапомнена операция с подобни мащаби, която е безвъзмездна. Калкулацията все още не е приключена. Отделно от пряко ангажираните в морето са и хората на сушата, които ги координират. Все пак нито кораб, нито хеликоптер излизат за две минути на море.