Във вихъра на кризата финансовите институции трябва да са благодарни, че правителствата по света се втурват да спасяват разклатеното здраве на банковия сектор и на участниците в него. Вместо това те с неохота приемат държавната помощ. Спасителните планове по света имат за цел да помогнат на частния финансов сектор да си стъпи на краката, но държавните пари не са благоподаяние. Нежеланието на банките да се обвържат трайно с правителствата в съответните държави е сред основните причини германските и френските институции да заявят, че не искат помощ, писа в. "Файненшъл таймс". "Креди Агрикол", "БНП Париба" и "Сосиете женерал" - водещите френски имена в бранша, заявяват, че нямат нужда от увеличение на капитала. Германските банки също държат главата си гордо вдигната, въпреки че акциите на само някои от тях се повишиха във фондовата търговия.

Отвъд океана ситуацията не е много по-различна. На среща между изпълнителните директори на деветте водещи банки с финансовия министър Хенри Полсън и председателя на Федералния резерв Бен Бернанке лидерите на финансовите институции с голяма доза нежелание и почти принудително подписали връчените им от Полсън документи за инвестиция от страна на държавата, пише "Уолстрийт джърнъл". Във вторник стана ясно, че започва първият харч на плана за 700 млрд. долара, като само 125 млрд. долара ще послужат за закупуване на преференциални акции в деветте най-големи имена в сектора. Да вземат парите обаче не е достатъчно, за да стимулират сектора - банките трябва да започнат да ги отпускат и на кредит, което може да се окаже по-трудната част, коментира "Блумбърг". Финансовите институции не дават гаранции, че ще използват средствата, за да размразят мъртвите кредитни пазари. Те също така не дават на държавата нито едно място в своите управителни съвети, нито каквото и да било друго обещание, че ще използват средствата, за да помогнат на икономиката.

Самият Полсън преди няколко седмици, когато все още се уточняваха подробностите около спасителния план, беше на мнение, че държавната намеса би убила частната инициатива. Тази седмица позицията на финансовия министър не е много по-различна, но ситуацията не оставя много място за избор. "Повечето американци, включително и аз, не са много съгласни с това правителството да притежава дял в частна американска компания. Алтернативата да оставим бизнеса и потребителите без достъп до финансиране обаче е абсолютно неприемлива", коментира Полсън, цитиран от "Блумбърг".

Политиците в Европа и САЩ подават ръка на частния финансов сектор, но решението им никак не е евтино. Спасителните планове, които обявиха правителствата на Стария континент през последните дни, струват общо над 2 трилиона долара. Заради войните, които води, банковите фалити и безработицата бюджетният дефицит на САЩ за 2008 г. пък удря рекордните 455 млрд. долара, сочат данни на Ройтерс.