Страхотният, великият, гениалният актьор Ал Пачино има само един "Оскар" - връчен му на 29 март 1993 за главната роля в "Усещане за жена" на Мартин Брест! Още цели седем пъти той е предлаган за авторитетната награда на Американската киноакадемия и цели седем пъти си е оставал с номинациите: "Кръстникът" (1972), "Серпико" (1973), донесъл му "Златен глобус", "Кръстникът II" (1974), "Кучешки следобед" (1975), "И справедливост за всички" (1979), "Дик Трейси" (1989) и "Гленгъри Глен Рос" (1992)!

Пътят на Алфредо Джеймс Пачино в живота започва на 25 април 1940 в нюйоркската махала Манхатън. Родителите на момчето скоро се разделят и малките залички на кината в италианско-сицилианския квартал, където Ал израства, стават негов втори дом. "Като дете много обичах да ходя на кино - споделя след години актьорът - а като се прибирах вкъщи, задължително изигравах онова, което бях гледал."

По-късно младият Ал посещава Висшето училище за изпълнителски изкуства, а от 1966 попада в прочутото "Актърс студио" на Ли Страсбърг, славещо се като инкубатор на актьорски дарования. Още като студент се качва на професионалната сцена, а дебютът му на Бродуей е през 1969 в спектакъла "Носи ли тигърът вратовръзка?". От 1970 Пачино е член на постоянната трупа на репертоарния театър към известния "Линкъл сентър". Като режисьор поставя в Бостън пиесата "Плъхове", а от 1982 е един от художествените ръководители на "Актърс студио". Връзките му с театъра са трайни и до днес.

На екрана Ал Пачино се появява за първи път през 1969 във филма "Аз, Натали". Много по-впечатляваща е неговата втора изява "Паника в Нидъл парк" (1971) на Джери Шацбърг, където Пачино изпълнява ролята на пристрастен към хероина тийнейджър. С Шацбърг актьорът осъществява още един филм - "Плашилото" (1973), отличен със "Златната палма" в Кан. Трогателният образ на бившия моряк Лайън, търсещ заедно с приятеля си Макс (Джийн Хекман) място под слънцето, е едно от най-големите постижения на американското кино от 70-те. Също тъй дълбоко човечен, също толкова неприспособен към заобикалящия го свят е и неговият несретник от "Кучешки следобед" на Сидни Лъмет.

На фона на тази галерия от образи на социални аутсайдери изпъква още по-ярко драмата на Майкъл Корлеоне - героя на Ал в "Кръстникът" на Френсис Форд Копола. И ако участието му в този първи филм от прочутата гангстерска сага се възприема от критиката повече като борба за измъкване от сянката на Марлон Брандо, то "Кръстникът II" е неоспорим триумф на Ал Пачино. В трилогията на Копола актьорът постига впечатляваща вглъбеност, успява да пресъздаде удивителната метаморфоза на Майкъл от непорочен младеж до властен Кръстник на огромен престъпен синдикат.

"Темата" бива продължена с "Белязаният" (1983) и "Пътят на Карлито" (1994) - все на Брайън де Палма, с "Дони Браско" (1997) на Майк Нюъл, с "Хазарт", "Бандата на Оушън 3"... Но и със "Серпико" на Лъмет, "И справедливост за всички" на Норман Джуисън, "Жега" (чийто римейк се снима в момента), "Кметството", "Адвокат на дявола", в които героите на Пачино застават от "другата страна на барикадата", превръщайки се в блюстители на реда и справедливостта (ченгета, адвокати, градоначалници), които, макар и да търпят поражения, не се предават... Списъкът може да се допълни и с "Вътрешен човек" (1999), където Ал е телевизионен продуцент.

Част от "тайната" на своя успех разкрива самият актьор: "Предпочитам да "вляза в кожата" на героя напълно, това се отнася и до външния му вид. Моделирам го постепенно у себе си, свиквам с него, докато напълно се уеднаквим." Характерна за Ал Пачино е пестеливостта на жестове и мимики, която обаче се взривява (ако драматургията го изисква) в истински фойерверк от спонтанни и експресивни импровизации. Ярък пример за този метод е "Усещане за жена", смятан за "връхна точка" в кариерата на актьора.

Тези "стил и метод на работа" Ал Пачино продължава да следва и при изграждането на образите си в следващите филми, сценариите за които подбира внимателно, независимо от примамливите предложения (хонорарът за всяко негово участие варира от 1 до 3 млн. долара) и честите финансови провали (приходите на само два от неговите близо 50 филма надхвърлят границата от 100 млн. долара - "Кръстникът" и "Дик Трейси"). Въпреки всичко сред тях са такива заглавия от 80-те като "Боби Диърфийлд" на Сидни Полак, "Пътуването" на Уилям Фридкин, "Автора! Автора!" на Артър Милър, "Революция" на Хю Хъдзън, "Море от любов", "Франки и Джони".

Шекспироманията обладава Пачино през 70-те, когато преподава драма в колежи по Източното крайбрежие. Още тогава той има желание да покаже на сцената Шекспир такъв, какъвто никой не го е виждал. Четвърт век по-късно творецът осъществява тази своя мечта в първия си режисьорски филм. "Аз, кралят!" е урок по театър, репетиция, представление, тълкувание, изповед, монолог... И все пак филм - странен, вълнуващ, жизнен. През 2004 излезе "Венецианският търговец" на Майкъл Радфорд, където греховната страст към творчеството на средновековния бард от Стратфорд на Ейвън бе задоволена с изпълнението на класическата роля на лихваря Шейлок!

Кинокритиката определя погледа на Ал Пачино, пронизващ зрителите от екрана, като "очите на Америка". За какви оскари, за какви хонорари, за какви провали говорим, когато става дума за нещо съвсем друго...