Подробности от два пейзажа преди един дебат

Подробности от два пейзажа преди един дебат

 
 
Задава се поредната политическа препирня, маскирана като дебат, за проблемите на страната и в частност на София. По дежурните теми - боклукът, парното, газът и т.н., за които вече се разбра, че нищо няма да стане, а на хората започна да им писва от непрекъснатото им дъвкане. Този път може да е и по-интересно: единият може да нарече другия циркаджия, а той да му отвърне със светкавично кроше в зъбите. Нивото ще е представително за страната, в която безпомощната некадърност тип ДАНС немее пред бруталното публично разчистване на сметки чрез нападения и убийства.
Не твърдя, че няма важни въпроси, които изискват дебат, напротив, те дори са доста повече от обичайно изтъкваните. Проблемът е, че зад размяната на едни и същи "лафове" лъсва незаинтересуваност и тотална липса на визии за развитие. Да вземем за пример София, която ще бъде без съмнение една от основните теми. И понеже сме още в един кюп с Румъния, сравнение с нейната столица - която иначе никак не е за пример - би показало колко са по-тежки проблемите от това, което обичайно си мислим.
Боклукът
Букурещ не е чист град, но сметта се събира много по-ефективно от София. Няма ги натъпканите, мръсни, облепени с реклами, често огънати и счупени метални контейнери. Подобни съм виждал само в Македония и Албания. Вместо това в Букурещ всяка къща и вход на блок имат свои малки пластмасови контейнери, лесни за почистване и поддръжка, които се изнасят на улицата в моментите, в които минават камионите на компанията за чистотата. Това важи и за заведенията. Центърът на София, като "Малките пет кьошета" например, предлага нонстоп прекрасната гледка на заринати в органични и неорганични отпадъци казани, обслужващи около седем ресторанта и още повече кооперации. Дори при наличие на завод за рециклиране и най-съвестна фирма за чистота - което не е случаят в София - при подобен начин на събиране на сметта българската столица ще е все екзотична. Да не говорим за системно непочистваните в кварталите ъгли на уличните платна, където растат бурени сред трупана с години смесица от кал, фасове, кучешки изпражнения и пресирани пластмасови шишета. В Букурещ те се мият със силна струя, както и улиците въобще. А самото миене не е страхотна новина, която медиите да разнищват.
Улиците
В Букурещ не съм виждал например фотьойл, сложен като предупредителен знак в дупка по средата на платното - гледка, която може да се види дори и в престижния "Лозенец". Няма ги и абонираните за показни ремонти няколко централни улици и булеварди - наскоро част от "Раковски" беше асфалтирана сигурно за шести път от Софиянски насам. Не съм виждал никъде в Европа и начина, по който в България се "подменя" асфалтът - в надве-натри направени кръпки, някои по-дребни от квадратен метър. Затова имаме "Цариградско море" вместо шосе.
В Букурещ, както и в останалите европейски столици, асфалтът се подменя изцяло - отначало докрай. През десетте месеца, в които живях в този град, останах впечатлен от системността на ремонтите не само на булевардите, но и на малките улички в центъра, че и в панелните квартали. Злобничко отбелязвах някое останало разбито по "нашенски" място, но и тези улици бяха преасфалтирани пред очите ми.
Тротоарите
В София те са почти напълно забравени: дори на площад "Народно събрание" любопитни туристи, несвикнали да си гледат в краката, рискуват сериозни травми. И в Букурещ тротоарите не са идеални, но са ремонтирани почти навсякъде и по много по-надежден начин, т.е. и те са асфалтирани. При положение че още дълго време в София не ще има места за паркиране - това е проблем и в западни столици - може би си струва да се помисли за такъв вариант. Хубаво е, че се подменят плочките на централни улици като "Иван Шишман", но какъв е смисълът, ако утре дебеловрат бизнесмен и/или политик ще си паркира върху тях джипа и ще ги направи на сол. (И какъв беше смисълът улицата да се преасфалтира, без паралелно да бъдат подменени бордюрите?)
В Букурещ големият корупционен скандал около бившия кмет Видеану - т.нар. бордуриада - се въртеше около смяната на нови бордюри с още по-нови. Ако в София се чуват оплаквания, че се краде, без да се прави нищо, в Букурещ - че по същата причина се прави твърде много.
Включително и това, че всички табели с имената и номерата на улиците са подменени и се повтарят регулярно, така че никой не може да изпадне в отчаянието, до което нерядко довежда търсенето на номер и улица в София.
Осветлението
В това отношение румънската столица не отстъпва на западните. Дори го обвиняват за "антиекологично", защото е много силно и повсеместно. Веднъж една улица в букурещки панелен квартал силно ми заприлича на София и след известен размисъл разбрах защо - лампите от лявата страна по някаква причина не светеха. В София пък е в реда на нещата лампи да не светят и от двете страни.
И това не е всичко
Бих продължил с междублоковите пространства: в Букурещ те са не само по-чисти, но всяко зелено кътче е наистина зелено и оградено с еднотипни, макар и грозни оградки. Има и поддържани градинки с цветя - като едно време в София, за разлика от сегашните квартални градинки, които, докато чакат застрояването си, са се превърнали в джунгли. (В тях ДАНС би следвало редовно да проверява за безследно изчезнали.) Централните паркове на Букурещ приличат по-скоро на парижките, отколкото на мизерията в Борисовата градина, а езерата им са си езера, без "екстрата" на десетките заведения. Дори в непрестижни панелни комплекси, съответстващи на "Младост" и "Люлин", има паркови пространства, несравнимо по-поддържани от частично застроения престижен Южен парк в София.
Да не навлизаме в други теми като относително по-грамотното от архитектурна гледна точка и по-съобразено с градоустройствени планове ново строителство. В много отношения сравнението с Букурещ - град, толкова сходен с българската столица, с улични кучета и кошмарни задръствания, а и с по-тежко наследство от комунизма - е болезнено за националното самочувствие. Участниците в евентуалния дебат обаче едва ли ще се занимават с такива "подробности": те винаги говорят по "фундаментални" теми и не падат толкова ниско.
*Авторът е доктор по история (EHESS - Paris), хоноруван асистент в НБУ и в СУ "Св. Климент Охридски"