"Извършват се две проверки и по двата случая (с прихващането на разговори на правосъдния министър Антон Станков по разработките "Моряк" и "Двойник" и подслушването на бившия директор на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов по "Гном", б. а.) - едната от прокуратурата, а другата - от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Когато тези проверки окончателно приключат, истината ще е ясна." Думите са на вътрешния министър Георги Петканов, изречени на специално организираната от него пресконференция на 23 декември 2002 г. по повод скандала с подслушването на политици от опозицията, на висши магистрати и журналисти. Почти два месеца по-късно, на 13 февруари 2003 г., парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие безпрецедентен доклад, в който подробно описа конкретните нарушения, извършени от министър Петканов по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), НПК и Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Документът беше изпратен на президента, премиера и председателя на парламента, които трябва да отговорят кой ще поеме политическата отговорност за скандала. Както ще стане по-долу ясно, ескпресната прокурорска проверка, констатирала, че няма нарушения при използването на СРС, ще се окаже непълна, защото се ограничава единствено в използването на СРС. Хронологията на събитията, предшествали скандала по подслушването, както и по време на разрастването му, илюстрира най-точно от какво е бил мотивиран в своите действия министър Петканов.

Фактите

На 13 ноември 2002 г., седмица след като Едвин Сугарев публично е обявил първото си открито писмо, адресирано до компетентните държавни институции, с искане за разследване на главния прокурор Никола Филчев, прокуратурата изисква от МВР три разработки - "Моряк", "Двойник" и "Гном". И трите ги обединява фактът, че подслушваните по тях обекти са опоненти на прокурор №1. Шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов е един от най-яростните критици на Филчев, бившият директор на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов ще се яви като свидетел пред Висшия съдебен съвет, а министър Антон Станков, чиито разговори са прихванати чрез разработката "Двойник" на полицая Живко Георгиев, ще играе главна роля по внасянето на откритото писмо за разглеждане във ВСС. МВР предоставя на прокуратурата само разработките "Моряк" и "Двойник" с всички подробности от подслушваните разговори по тях. За третата - "Гном", отговорът е, че материалите не могат да бъдат предоставени, защото са унищожени. Според източници от МВР причината за отказа на Петканов се крие именно в записаните разговори, съдържащи единствено политическа информация, и то не само на политици от опозицията, но и на чуждестранни дипломати, с които Атанасов е разговарял. Опасенията, че в един момент те могат да попаднат в медиите и да предизвикат международен скандал, най-малките последствия от който ще са уволнението му като министър, са спрели Петканов да предостави разработката на Филчев.

На 17 ноември 2002, неделя, премиерът Симеон Сакскобургготски приема извънредно представителите на СДС Емануил Йорданов и Елиана Масева. Те му заявяват, че имат неопровержими доказателства, че се подслушват политици от СДС, без да назовават имена. Дипломатично му казват, че не искат да предизвикват скандал пет дни преди срещата на върха в Прага, но настояват веднага да се предприемат мерки за преустановяване на подслушването. В понеделник, 18 ноември, премиерът вика в кабинета си един след друг министър Петканов и директора на Национална служба "Сигурност" (НСС) ген. Иван Чобанов. И от двамата получава отрицателен отговор на въпроса дали има такова подслушване. Същия ден премиерът разговаря и с главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Още на следващия ден, 19 ноември, ген. Чобанов изпраща писмо до съда за прекратяване на подслушването по "Гном". Защо точно тази разработка изведнъж МВР се разбързва да прекрати, при условие че е заведена срещу бившия директор на НСС с мотива, че подозиран в извършването на тежко престъпление - шпиониране в полза на САЩ и Великобритания, Петканов и Чобанов и досега не са обяснили аргументирано. Обяснението е просто: и двамата знаят, че по нея са засечени разговори с политици от СДС и дипломати и, второ, МВР е черпило политическа информация чрез СРС, а не доказателства за шпионаж. Започва бясно бързане за

заличаване на следите

които компрометират министъра и НСС. Няколко неизвестни до момента факти от движението на разработката "Гном" разкриват технологията, по която законите са били прегазени. На 20 ноември със съпроводително писмо НСС изпраща всички материали от преписката на предварителен отчет "Гном" в дирекция "Информация и архив" (ДИА) на МВР. Така "горещият картоф" излиза от НСС. Според инструкцията за оперативен отчет на МВР (която Петканов не е привел в съответствие със ЗЗКИ), след като даден сигнал по предварителна проверка на оперативен отчет, какъвто е случаят с "Гном", не се потвърди, материалите се унищожават на място в службата, която е образувала проверката. Защо това не е станало в НСС, а преписката е изпратена в ДИА? Според различни източници от МВР, запознати с практиката, този е бил сигурният начин за Петканов да упражни личен контрол върху съдбата на материалите, тъй като ДИА е на негово пряко подчинение. "Гном" потъва в касата на Иван Комитски, и. д. директор на ДИА. На 22 ноември, както ще констатира прокуратурата в проверката си от Коледа, материалните носители (лентите) в дирекция "Оперативно-техническа информация" (ДОТИ) от телефонните записи по "Гном" действително са унищожени в законния 10-дневен срок. Лентите с разговорите са изтрити, но не и записките, оформени от ДОТИ на хартиен носител с гриф "Строго секретно", които са приложени в разработката.

Вторият отказ на Петканов за "Гном"

На 26 ноември Върховната касационна прокуратура изпраща писмо до главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, отговарящ за действащия оперативен отчет, с което повторно иска да й бъде изпратена "Гном". Борисов е резолирал документа с указание ДИА да изпълни искането. Вместо да изпълни резолюцията на главния секретар, временният шеф на ДИА Комитски докладва на министъра и пита какво да прави. Така главният секретар е изваден от играта по "Гном". Какво е указал Петканов може да се разбере от отговора на ДИА до прокуратурата, в който отново се твърди, че материалите са унищожени. Това писмо по-късно е скрито и от парламентарната комисия.

На 4 декември зам. главният прокурор Христо Манчев внася във ВСС с незначителни корекции подбрани разговори от разработките "Моряк" и "Двойник", в които протичат имената на министър Антон Станков, Едвин Сугарев и Пламен Симов. На следващия ден стенограмите са публикувани във в. "Труд". На 6 декември Петканов в дълго и противоречиво обяснение пред медиите признава за използване на СРС. След разрастването на скандала, на 12 декември министърът публично обявява, че е готов да бъдат проверени действията на МВР от прокуратурата или парламента. Същия ден е сформирана работна група в комисията по вътрешна сигурност, която да провери случая. В деня, когато е сформираната работната група в парламента, по разпореждане на Петканов временният шеф на ДИА Комитски сформира вътрешна комисия и изготвя докладна записка до министъра с предложение за унищожаване на материалите по "Гном". То е подписано от него и от оперативния работник, водил разработката. На 16 декември Петканов утвърждава предложението, факт, който доказва, че документите са унищожени на тази дата или малко по-късно. Според източници в МВР Петканов е предприел този ход, защото знае, че проверяващата група в парламента може да установи от кореспонденцията, че прокуратурата е искала от МВР трите разработки и освен първите две депутатите ще поискат и третата - "Гном". С това се обяснява бързането да се унищожат материалите, преди парламентът да ги е поискал.

Прескачането на ДКСИ

Какво обаче утвърждава за унищожаване министър Петканов? Това са т. нар. съобщения от ДОТИ, които представляват свалени на хартия записи от подслушаните телефонни разговори, както и други документи - докладни, справки, записки по преписката. Всички тези материали са оформени със съответните реквизи на документи - подписи, печати и гриф "Строго секретно". Вътрешната комисия в МВР прегазва драстично ЗЗКИ. Според чл. 33, ал. 4 от закона Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) разрешава унищожаването на информация след предложение на комисия, съставена със заповед на ръководителя на съответната служба. А в ал. 3 на чл. 33 изрично е посочено, че това се допуска едва след изтичането на една година след срока на защитата на съответната информация. В случая всички документи по "Гном" са с гриф "Строго секретно" и според чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ срокът на защита е 30 години. А съгласно приложение 1, раздел ІІ, т. 8 на ЗЗКИ данните, получени в резултат на използване на СРС, са държавна тайна. Всъщност министър Петканов загърбва изцяло ДКСИ и закона. Той унищожава документи в разрез с новата процедура, предвидена по ЗЗКИ, а по стара вътрешна инструкция. По-късно самият той и неговите защитници в парламента ще твърдят, че имало колизия между ЗСРС и ЗЗКИ. Подобно твърдение е опит за измъкване, но няма нищо общо с истината, защото Законът за СРС регламентира отношенията, свързани с добиването на информацията чрез специални средства. Но след като информацията бъде добита и се нанесе върху хартия, тя се превръща в документ и оттам нататък действат разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, който предвижда ред за унищожаване след съответен срок и чрез ДКСИ.

На 19 декември депутатът от СДС Йордан Бакалов съобщава в парламента, че МВР е подслушвало политици от опозицията, висши магистрати и журналисти чрез разработката "Гном". Той предоставя на комисията по вътрешна сигурност копия от унищожените три дни преди това стенограми от разработката. На 23 декември министър Петканов заявява, че материалите по "Гном" са унищожени в съответствие със ЗСРС, твърдение, което поддържа до последно. Професорът по право обаче не обяснява защо не е спазил ЗЗКИ. Прокуратурата, на която два пъти МВР отговаря с невярна информация, също не се произнася по този въпрос, а най-логичното е да

образува следствие за изясняване на истината

Груповото мълчание на прокуратурата, ДКСИ, президента и премиера след доклада на парламентарната комисия показва, че държавата е блокирана в нейната основна функция: да гарантира спазването на законите и търсенето на отговорност. Министър-председателят не може да накара прокуратурата да си свърши работата, но носи отговорност за своите министри. И би трябвало да знае, че отговорът му ще бъде тест не толкова дали си дава сметка за липсата на лоялност от вътрешния му министър, колкото за спазването на законността. Той би трябвало да го освободи не защото опозицията иска това, а защото грубо наруши законите и злепостави не само МВР, но и правителството в момент, когато НАТО наблюдава внимателно дали България може да изпълни стандартите за сигурността на информацията.