Най-тежката финансова криза, разтърсила света от 30-те години на XX век насам, е на път да преосмисли и начина, по който хората използват природата, пише Ройтерс. Фермерите знаят стойността на земята и я оценяват съобразно количеството продукция, която тя може да роди. За сметка на това на големи части от природата - океаните, които дават риба и поглъщат въглероден двуокис, влажните зони, които очистват водата, и горите, които дават дървен материал и пречистват атмосферата, се гледа като на свободни за употреба.

"Повечето от най-ценните ни активи ги няма в книгите", казва професорът по екологична икономика в университета на Върмонт Робърт Констанца. "Трябва да преоткрием еко-номиката, а финансовата криза е една възможност за това." Привържениците на т.нар. еко-номика твърдят, че правилното оценяване на "природния капитал" е в състояние да защити природата от увеличаващото се население на Земята, от замърсяване и промените в климата. Според тях то не може да се изчисли с конвенционалното измерване на богатство като БВП и БНП.

"Смятам, че XXI век ще премине под знака на концепцията за природния капитал, както XX век беше доминиран от финансовия", заяви Ахим Щайнер, шеф на програмата за защита на околната среда към ООН, на провелия се в началото на месеца конгрес за Международния съюз за опазване на природата в Барселона. "Достигнали сме до точката, в която всяка система, която ни обгражда и поддържа, вече е застрашена."

Преди десетилетие Констанца предизвика истински дебат, след като оцени стойността на природния капитал на 33 трилиона долара годишно, два пъти повече от БВП на света тогава. Много конвенционални икономисти обаче отхвърлиха цифрата като твърде пресилена. Някои посочиха, че изчисляването на стойността на долина в Андите или част от Карибите например е невъзможно. Други отидоха на другия полюс и обявиха, че без природа човек не може да оцелее, което означава, че тя е безценна. "Ние постоянно ползваме "услугите на природата", но как ги оценяваме", риторично попита Щайнер.

"Финансовата криза е поредният "пирон в ковчега" на една система, която залага на икономическия растеж, без обаче да отчита в общ план доброто на човечеството", смята Йохан Рокстрьом, изпълнителен директор на стокхолмския Институт по екология. Според него, щом държавите изливат милиарди, за да спасят банките, защо да не започнат да правят същото и за природата.