Исландия, наши дни. Проф. Андерсън (Фрейзър), племенникът му Шон (Хътчерсън) и привлекателната планинска водачка Хана (исландската актриса Анита Брием) откриват пещера, която ги отвежда дълбоко в земните недра. Оказва се, че там съществува удивителен свят, населен с ужасяващи динозаври, светещи птици и летящи риби. Вулканичната активност обаче нараства застрашително и изследователите осъзнават, че трябва да се върнат на повърхността, преди да е станало твърде късно...

Така накратко може да се предаде съдържанието на приключенския екшън "Пътуване до центъра на Земята", с който като режисьор дебютира майсторът на визуалните ефекти Ерик Бревиг, отличен със специален "Оскар" за работата си върху "Зов за завръщане" (1990) и само номиниран с "Хук" (1991) на Стивън Спилбърг и "Пърл Харбър" (2001). Вкуса си към "катастрофичното" Бревиг демонстрира и в "Пътуване до центъра на Земята", използвайки невероятните възможности на триизмерното кино (3D), за да сътвори поредната екранизация по роман на Жул Верн...

Едва ли има грамотен човек на света, който да не е прочел поне един ред, написан от Жул Верн (1828 - 1905). Според статистика на ЮНЕСКО творбите му са преведени на 148 езика! Почти толкова на брой са и филмите, заснети по неговите приключенски или научно-фантастични романи. Остросюжетната литература на писателя, омаяла поколения читатели, привлича кинематографистите още през 1901, когато Фердинанд Зека заснема за фирмата "Пате фрер" филма "Децата на капитан Грант". През първите години на ХХ век патриархът на целулоидното зрелище Жорж Мелиес (също французин) пренася върху екрана едни от най-популярните романи на Верн: "Тайнственият остров", "Двадесет хиляди левги под водата", познат у нас повече като "Капитан Немо", "Капитан Хатерас"...

Нещо повече - вдъхновен от книгите "От Земята до Луната" и "Около Луната", магьосникът Мелиес създава през 1902 първия фантастичен филм в историята на седмото изкуство - 16-минутния "Пътуване до Луната". Другият му шедьовър - "Пътуване през невъзможното" - също е екранизация по творба на Верн - едноименна пиеса, написана специално за театър "Порт Сен Мартен", където през 1882 бива поставена, но и набързо свалена (поради слабия зрителски интерес).

На най-голяма популярност сред кинаджиите обаче се радва "Двадесет хиляди левги под водата" (1870), адаптиран нееднократно за екрана. Най-пищна е постановката на Ричард Флайшър, която той осъществява през 1954 за компанията "Буена Виста", основана по същото време от Уолт Дисни, "бащата" на Мики Маус. Бюджет от 5 млн. долара (изключително сериозен за времето си), желязна режисура, великолепни актьори (Кърк Дъглас, Джеймс Мейсън и Питър Лоре), цветна лента, подводни снимки на Бахамските острови, огромни макети (двестаметровата митична подводница "Наутилус" е израбетона до последния детайл), пищни декори, донесли "Оскар" на създателите си, специални ефекти, също отличени с наградата на Американската киноакадемия, брилянтен монтаж (номинация за "Оскар" в тази категория) - това са част от компонентите, допринесли за популярността на суперпродукцията.

Безбрежният свят на Верн оживява дори в няколко анимационни филма. Един от тях е пълнометражният "Дяволското откритие" (1958) на чеха Карел Земан, превърнал романа "Родното знаме" не в обикновен приключенски филм, а в истинска фантастична творба. Замисълът на Земан е да създаде една огромна раздвижена гравюра. Затова с помощта на многобройни трикове и многолюден екип от аниматори той "оживява" илюстрациите към романите "Двадесет хиляди левги под водата", "Тайнственият остров", "Робур Завоевателят" и "Родното знаме", дело на художниците Жорж Риом, Луи Бенет, Невил Фера, работили дълги години в съдружие с писателя. Земан покрива техните картини с тънка мрежа от паралелни линии и по този начин постига зашеметяващ "пространствен ефект", премахващ всяка илюзия за реалистичност.

"Българската следа" в творчеството на Верн бива оставена от самия него - главният герой на романа му "Дунавският лоцман" е наш сънародник (книгата излиза през 1908, три години след смъртта на автора). През 1880 в Пловдив бива публикуван първият Вернов роман, преведен на български - "Пътуване около света в осемдесет дни". По родните екрани са показани и по-голямата част от изброените филмови заглавия. На успех сред публиката се радва "Тайнственият остров" - първият звуков научно-фантастичен филм, появил се у нас (през март 1931). "Тайнственият остров" провокира нашия печат, който му посвещава десетки рецензии. В България дори се снимат филми по Верн. През 1935 многолюдна германско-френска продукция предизвиква оживление край Видин, опитвайки се да адаптира за екрана романа "Михаил Строгов" (публикуван през 1876, годината на Априлското въстание). Според тогавашната преса в масовите сцени вземат участие 1000 войници и "други 1000 видинчани - селяни, цигани, безработна интелигенция". Чак от Влашко се довличат сеирджии, за да се порадват на данданията. Село Гурково пък бива "откупено от филмовата къща", за да бъде опожарено...

Друга целулоидна версия на "Михаил Строгов" също бива осъществена в България в края на 60-те от италианеца Ерипрано Висконти (племенник на маестро Лукино Висконти). В средата на 80-те пък руснакът Станислав Говорухин заснема сред хубостите на отечеството ни телевизионния минисериал "По следите на капитан Грант", в който участват и нашите актьори Аня Пенчева, Джоко Росич, Марин Янев...

Публикуван през 1864, романът "Пътуване до центъра на Земята" вижда бял екран още през 1909 (продукцията е на "Пате", а режисурата - на испанеца Сегундо де Шомон). До наши дни книгата е екранизирана повече от двадесет пъти - във Франция, Италия, Щатите, ала най-вече за телевизията. От днес по екраните тръгва 3D версията на Ерик Бревиг, за да докаже за сетен път безсмъртието на Жул Верн, творбите на когото се явяват предизвикателство за всеки продуцент на филми...