Мария Радоева е оперна певица, сопрано. През последните две години участва в майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет, а две поредни лета печели стипендия и за майсторските й класове в Сиена. Обиколила е Европа с детския хор към Националното радио, а само в Япония има над 150 излизания пред публика като солистка. Влиза с трясък в Музикалната академия, където е приета на първо място, и завършва още на третата година. Сега живее в Милано и там след месец е първият й самостоятелен камерен концерт барокова музика. Срещаме се случайно - малко преди записите й на арии от Росини, Дворжак, Вивалди и Хендел с оркестъра на Националното радио, които също идват като награда от Райна Кабаиванска.

Първия път, когато в нашия клас я чух, пееше с цяло гърло и едва удържаше мощния звук. Тогава беше на 13-14 години, сега е на 23. Пее със същата страст, но владее гласа си прекрасно. "Гласът й е узрял и тя е едно много радостно явление", казва за нея диригентът на записите й в радиото Велизар Генчев.

В звукозаписното студио на радиото сме. Прилича на зала "България", само че е по-малко. Цялото е тапицирано с дърво и от тавана се спускат микрофони над оркестъра, нареден в полукръг. Повечето от хората там са по дънки. Мария обаче е с рокля, прическа и грим.  Няма значение, че това е аудиозапис - тя трябва да изглежда добре. "Обичам да си мисля как да се облека. Забавно ми е и ми доставя удоволствие", казва тя и се смее с начервените си устни, чийто цвят напълно съвпада с този на семплите й обеци.

"Ерата на тези мощни оперни певици, които казват, че ядат, за да имат глас, и пеят хубаво, защото са дебели, е отминала отдавна. Целият свят е подчинен на красотата. Операта не е само за слушане, ти отиваш и за да гледаш. Не може да не се постараеш да изглеждаш добре. Това е неуважение към себе си и към хората, които те гледат", обяснява Мария. И никой не може да я убеди, че не може да отслабне. При някои е по-трудно, но не и невъзможно. На първо място си остава гласът, техниката, но на второ веднага бих сложила външния вид, казва тя.

На въпроса дали пие сурови яйца, за да си поддържа гласа, се изсмива: "На тези неща изобщо не вярвам, защото или можеш да пееш, или не можеш. Единственото нещо, което човек може да направи, за да пее по-добре и гласът му да е по-хубав, това е да млъкне. Това е единственото лекарство за гласа", смята Мария. А тя изобщо не е е от мълчаливите.

За свои учители смята маестро Недялко Христов, който я е научил да пее красиво, доцент Людмила Хаджиева от Академията, баса Пламен Бейков и сега Райна Кабаиванска, за която не може да спре да разказва и да се радва, че е имала късмета да срещне.

"Много се влияя и от енергията, която един човек излъчва. Харесвам певиците, които имат излъчване - като Райна, като Мария Калас." Много харесва Ана Нетребко. "Че не е новата Калас, не е новата Калас, но има качества и аз много я харесвам. Страшно красива е. Много се радвам, че има едно такова лице на операта, макар че тя вече е превърната в продукт. Но така е реклама за операта." А от българските певици се възхищава на Дарина Такова, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова.

Мария Радоева обича да експериментира. На концерта на 25 ноември в Милано в репертоара за камерния й концерт с цигулка, виолончело и пиано има песни от Шостакович и от съвременния композитор Куртак.  "Това е по-модерна класическа музика и тук стъпвам внимателно, защото е доста странна. Ако не си подготвен предварително и не искаш да я разбереш, ще си кажеш - ама това е отвратително!, обяснява Мария. Първия път когато чува съвременна класическа музика, реагира горе-долу по следния начин: "Хора, какво е това?!? Това е ужасно!"  По-късно открива чара й. "В тази музика ми харесва това, че те кара да мислиш."

Денят на сопраното започва с два часа пеене, после гимнастика и после - по задачи. Разбира се, всеки ден е различен. Когато учи ново произведение, започва от текста. "Какво значи този текст, откъде е взет, в какъв момент го е писал авторът му, какво му е било настроението, гледам максимално да вникна." След това идва музиката -  опитва се да направи връзка между текста и музиката, "да слагаш цветове". Сложна работа е, затова се учи цял живот, казва тя.

Родителите на Мария не са музиканти. "От малка много обичах да пея и непрекъснато крещях нещо вкъщи. Все дуднех, че искам да пея, че искам нещо да правя, и майка ми чула от някаква нейна пациентка за прослушване в детския радиохор.  Явих се, приеха ме", спомня си за началото. Тогава е на осем години. Остава в хора 10 години. Репетиции има три пъти седмично плюс събота и неделя, вечер до 9.15, а когато е солистка - и до 11.00 часа.

"Мария, тя ми беше една от най-добрите солистки. Тя беше прима солистка в детския радиохор на Националното радио", казва Христо Недялков. "Едни от най-интересните неща, които тя е изпълнявала с хора, са "Молитвата на Мария Стюарт" из операта "Мария Стюарт" на Доницети и "Неаполитанска тарантела" от Росини. Но началото с нейните сола беше много любопитно", спомня си диригентът. Имахме турне в Германия през 1997 г. Тя беше 12-13-годишна. Месец преди това имах друга солистка на 16 години, която пееше тази "Молитва на Мария Стюарт". Малката Мария Радоева ме помоли да я чуя, тя си научила самичка това соло, защото много го харесва. И аз я чух. Тя твърде добре изпълни "Молитвата", макар че бе малка и не се бях занимавал с нея специално. Отидохме в Германия и на последния ни концерт, който беше и най-важният - титулярката - 16-годишната Дарина Кандулкова, се разболя и гласът й падна. Но в програмата сме обявили "Мария Стюарт". По време на концерта викам преводачката и обяснявам на публиката, че солистката е болна и седи в публиката. Казвам им, че имам едно малко момиче, което мисли, че би могло да я замести.  И обяснявам пред всички, че ще направим опит с една бъдеща солистка на хора. Това беше първото турне в чужбина на Мария. Тя се изправи на сцената и изпя "Молитвата на Мария Стюарт", публиката стана и започна да я аплодира. Аз водя този хор вече 48 години, това е единственият такъв случай.

"Така се случи в живота ми, че се запознах с италианец, оженихме се тази година. Съпругът ми е диригент... Ние сме типичната комбинация - певица с диригент, от това по-банално няма", казва Мария с любимата си самоирония.

Сега я очакват много конкурси, които си е набелязала. Единственият начин да пробиеш е чрез конкурси, смята тя. Догодина иска да се яви на този за двегодишната академия към Ла Скала, ще прати свои записи и на конкурса "Доминго".

"Много певци, особено в България, си позволяват да са небрежни към музикалния текст - да бъркат ритмиката, да не спазват паузи, да си измислят. В чужбина хората музикално са бетон. В момента, в който изпееш някаква глупост, отсреща ти казват: Да, благодаря ви много, довиждане!", разказва Мария.

Ако не се справяш, конкуренцията те смачква, помита те. В България не си даваме сметка колко е важно да си подготвен абсолютно отвсякъде - не само гласово, не само актьорски. Също така трябва да знаеш езици. Певци, които не знаят езици, не ги взимат. Нейните са английски, немски, италиански и руски.

Разбира се, абсолютно уверен съм, че ще стане голяма звезда. Тя ще пробие. Тя има осанка, тя е и красива, и с разкошен глас, с чудесна постановка, още от дете, още от хора, казва Христо Недялков.

"Аз съм много смела в мечтите. Не знам дали след пет, но се надявам след 10 години да имам много хубава кариера. Да ставам все по-уверена в себе си, защото ключът към успеха у един човек е да е уверен в себе си, да вярва в собствените си възможности и да има реална преценка за тях", казва Мария.