Преди две години народните представители не успяха да обединят приетите от здравната комисия три законопроекта за правата на пациентите и така да защитят болните. Затова на книга остана и едно от особено важните предложения - в лечебните заведения задължително да се назначава психолог. Защото, когато тялото боледува, душата също изпитва болка.

Връзката между физическото и душевното страдание е много силна. Повечето от соматичните болести имат психична основа, обясняват психотерапевти от школата на Нов български университет. В съвременния живот стресът е интензивен, страхът от несправяне със ситуацията - също. Така че една голяма част от физическите заболявания са на базата на нервно-психичното напрежение. От друга страна, тежките болести влияят върху емоциите, психичното състояние и върху личността.

Хората, които лежат в болниците са отделени от семейството си и от ежедневните занимания. Те често развиват депресии, тревожни разстройства, обяснява клиничният психолог на болница "Лозенец" Румяна Крумова. Много често те не са подготвени за това, което им предстои, и изпадат в огромен стрес. Питат дали ще се събудят след

операцията, какво ги очаква, как ще се промени животът им. Затова психологическата работа с тези пациенти е както преди, така и след операцията, а целта е да се научат да контролират нивото на тревожност, допълва специалистът. Още повече че в бившата Правителствена болница се правят трансплантации на черен дроб и бъбреци. Самото усещане, че трябва да се приеме чужд орган, предизвиква огромен стрес.

Работата на психолога в много от случаите обхваща и близките на пациента, защото, когато в семейството има болен, това внася нови аспекти в отношенията, допълва и клиничният психолог на болница "Токуда" Елизабет Михайлова. Хора, които са на хемодиализа, също са обект на психоанализа. Животът им зависи от апарата, към който се свързват всеки ден. Тежки са и случаите, при които предстои ампутация на крак или ръка. Пациентът трябва да възприеме тялото си по нов начин, което е дълъг процес и е необходима помощ от специалист.

Другата страна от работата на психолога е партнирането на пациентите да се научат, доколкото е възможно, да редуцират болката и да живеят с нея, защото много често страхът увеличава страданието и утежнява заболяването. "Болниците са място, което поставя драматично-екзистенциални въпроси у хората - за живота и смъртта, за инвалидността и здравето, за страданието и щастието, и много от това, което се случва с пациентите, са емоционалните последици от болестта, от цената, която тя има като време, пари, усещане за неблагополучие, за променени роли в живота на човека, обобщава Кимон Ганев, психиатър и психотерапевт в център "Динамика". Това са част от нещата, с които психологията, като разбиране за човека, може да се справи. Затова е изключително важно тя да присъства в здравеопазването.

Според Ганев въпросът с психолозите в болниците има още една страна и тя е свързана с обучението на лекарите. У нас съществува традиция да се търси само физиологичното оздравяване на пациента, а е необходимо да се изгради и култура за разбиране на емоционалното значение на болестта, на боледуването и на особеностите на връзката между лекар и пациент, обясни той. Затова е добре психологът да се използва и от лекарите, медсестрите и санитарите, за да им помогне да стигнат до трудните емоционални нагласи на болния.

Ганев е убеден, че е крайно време медицинската психология да стане задължителен предмет за бъдещите лекари, а не свободно избираем, както е сега. В противен случай психологът в болницата често е изолиран, неразбран и самотен, което пречи на работата му. Или пък изобщо го няма, защото някои директори не са наясно с неговата роля в лечебния процес. За радост не е такъв случаят в болница "Токуда". Контактите ми с лекарите са изключително ползотворни, обясни Михайлова. Румяна Крумова от своя страна уточни, че не е възможно да бъдат обхванати всички пациенти в лечебното заведение, а и не е нужно, защото някои от хората успяват да се справят, без

да се налага психологична намеса. Обикновено лекуващите лекари преценяват дали даден болен е особено тревожен, потиснат, променен и го убеждават да се срещне с психолог. Трябва да се знае, че хората, които работят с болните, също са носители на куп емоции, каза още Ганев. Постоянното сблъскване с живота и смъртта водят до голямо количество тревожност и персоналът също реагира, като често се получава сблъсък с реакциите на пациента. Лекарите, сестрите и санитарите понякога прегарят, особено в тежките отделения, където често вземат отговорни решения с доста висока степен на несигурност и въпреки че са много добронамерени, понякога не обръщат достатъчно внимание какво се случва на чисто човешко ниво с пациента, обяснява Ганев. Затова психологът е в болницата, за да помогне това да не се случи.

Психолозите са абсолютно необходими в болниците, затова пациентските организации имат намерение да внесат в парламента искане те да станат задължителна част от екипа в лечебните заведения. Необходимо е да се намери вариант за финансиране на тази дейност - чрез здравната каса или от Министерството на финансите, за да могат тези специалисти да помагат, заяви Веска Събева, член на Конфедерация "Защита на здравето" и председател на Фондацията на родителите на деца с епилепсия. Тя е убедена, че

необходимост от психолози има най-вече в детските отделения, защото децата усещат страданието още по-тежко. За да се реши проблемът с липсата на психолози в болниците, е необходимо обществото да припознае психичния живот и емоционалното благополучие като ценности, заслужаващи специално внимание и грижа, каза и Ганев. Според Румяна Крумова обаче психологичната общност също трябва да е по-активна. Останалото е държавна политика. И поглед към опита на Европейския съюз, защото е ясно, че всичко това ще стане рано или късно.