На 29 октомври 1914 г. се самоубива големият български поет Пейо Яворов. Роден през 1878 г. в Чирпан като Пейо Тотев Крачолов, той учи в Пловдив, а от 1893 г. до 1901 г. работи в пощенските служби в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало и накрая в София. В края на XIX век влиза в контакти с ВМОРО и в началото на XX век дори повежда чета в Македония. Македонският му период е добре отразен в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909 г.).

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време - "Мисъл". През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", а по-късно става библиотекар и драматург на Народния театър. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която го затвърждава като величина в модерната българска лирика.

Фатална за поета се оказва връзката му с Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, за която той се жени през 1912 г. Запазената кореспонденция между тях свидетелствува за една бурна любов, белязана от съмнения и страсти. Трагичната развръзка започва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се самоубива, а Яворов прави опит да я последва. Изстрелът в слепоочието обаче само го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го вини, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва, този път успешно.