Колкото и странно да звучи, ако някой нарече AC/DC рок динозаври, със сигурност ще накара всички наоколо да се смеят. Да, бандата може да е наоколо вече повече от 30 години, но цялото това време бе съпроводено от "яки жици и стопроцентов рокендрол", без капка колебание от страна на братята Янг и компания. Най-голямата австралийска рок шайка има зад гърба си над 200 млн. продадени копия и по-важното - нито една награда Grammy въпреки многобройните номинации. Въпреки странната липса на безценните грамофончета едва ли някой може да се съмнява в ролята, която групата изигра във формирането на тежката музика и изграждането на рокендрол ценностите. И никой не може да ги нарече динозаври, тъй като те и агресивният им уникален подход към музиката съвсем не са застрашени от изчезване.

Точно 35 години от създаването си честват AC/DC тази година. А най-голямата атракция на празненствата със сигурност е техният нов албум Black Ice. Освен че идва в такъв тържествен момент, при това точно осем години след последния студиен материал, проектът е, ако не се лъжа и най-дългото като време заглавие в тяхната дискография. Това би трябвало да се приема като бонус. В крайна сметка 15-ят им албум съдържа точно 15 енергични, мръсни и перфектни рок парчета - точно такива, каквито AC/DC винаги са правили.

Ще си позволя да цитирам изданието PopMatters, което сравнява творчеството на бандата с поговорката: "Направи нещо, прави го добре и не спирай да го правиш." Най-хубавото в случая е, че явно австралийците са успели да усетят мъдростта в тази фраза и плътно се придържат към простичките й указания. Те изградиха свой собствен, характерен, харесван и много добър стил, развиха го до съвършенство и нямат намерение да спрат да го правят поне в следващите няколко години. Наскоро бандата обяви началото на 18-месечното си турне, което е в подкрепа на новата им тава, а пък тя от своя страна е първа от новия им договор със "Сони", който бе обявен като multi-album. Тоест, живот и здраве, Black Ice е само началото на нова порция безкомпромисен рокендрол от момчетата. Още с първото парче, озаглавено Rock'n'Roll Train, AC/DC ни качват на добре познатото си сурово, леко раздрънкано, но движещо се в перфектно темпо рокендрол влакче. Тази песен всъщност е и пилотен сингъл към проекта и повече от добро начало за пътешествието.

Още тук става ясно какво ни очаква - класическият стил на австралийците без капка промяна - те може да са около средата на 50-те си години, но това не е повлияло по никакъв негативен начин на музиката и уменията им. Може би се очакваше Браян Джонсън да е поизгубил от стържещия си, леко дразнещ, но паметен за историята на музиката глас - нищо подобно, поне с "просто ухо", 61-та година от рождението на певеца не се е отразила по никакъв начин на вокалния му талант. Струнното трио, състоящо се от братята Ангъс и Малкълм, както и Клиф Уилямс зад дебелите жици, също показва завидна форма, афинитет към офанзивните блусарски действия, успешни импровизаторски умения по близките прагчета, а четирите струни в сърцето на парчетата изглеждат повече от стабилни. Както обикновено за дефанзивата в лицето на Фил Руд и неговите палки няма много работа, но с действията си той буквално диктува темпото в тавата и с опростени, но чисти и безкомпримисни отигравания дава нужната класа на "отбора". С номер едно и капитанската лента в Black Ice дебютира и опитният продуцент Брендан О'Браян, до болка познат с работата си с повечето големи групи от всички разновидности на рок музиката - от The Offspring, през Rage Against The Machine и Audioslave до Pearl Jam и Bruce Springsteen.

Неписаното футболно правило гласи, че когато отборът печели, смени не се правят. Тук също няма никаква промяна - нито като звучене, нито като структура, нито като атмосфера и настроение. AC/DC може и да не правят най-гениалната музика на света, но пък я правят така, че да заразят с енергията си всички наоколо. Нищо, че общият сбор на годините на петимата членове на бандата е 281. Но кой се интересува от това, след като рокендрол влакчето Black Ice вози наистина добре и е на път да се превърне в любимата тава на феновете на AC/DC.