БНБ очаква банките да не разпределят дивидент

БНБ очаква банките да не разпределят дивидент

 
 
Българските банки да не разпределят дивидент, а печалбите за тази година да бъдат капитализирани като допълнителен резерв, са очакванията на БНБ. Това каза управителят на централната банка Иван Искров на среща с Гръцкия бизнес съвет в България.
БНБ е изпратила писмо до търговските банки, с което се апелира акционерите да се въздържат от разпределяне на дивиденти за 2008 г. Това съобщи пред "Дневник" източник от банковите среди, пожелал да остане анонимен. Призивът е отправен през местните дъщерни банки към централите на банките майки. Заделянето на печалбите като резерви в капитала е допълнителен буфер за банковия сектор в тази ситуация, коментираха банкери. По думите им обаче всеки акционер ще реши какво да прави с печалбата в зависимост от ситуацията.
Банките в България са спокойни, добре капитализирани и с добро равнище на ликвидност, посочи Искров. Към края на септември печалбата на сектора в 1.1 млрд. лв., като до края на годината се очаква да достигне 1.5 млрд. лв. Важно е да знаем, че банките са печеливши, което означава, че имат резерви, с които могат да покрият евентуални загуби от неплащане на кредити в сектори като строителството и недвижимите имоти, каза още управителят. Качеството на портфейлите не е влошено, подчерта той. В момента обаче банките са в другата крайност - доста консервативни и предпазливи в кредитирането, особено по отношение на проекти в строителството и недвижимите имоти. БНБ смята, че сега е моментът да насърчат търговските банки да започнат да отпускат кредити въпреки съществуващите рискове, защото те не са толкова високи, каза Искров. В тази посока бяха и предприетите промени в регулацията за задължителните минимални резерви (ЗМР) на банките - признаване на 50% от касовите наличности като резерв и улеснен достъп до 1% от резервите, които има всяка банка в БНБ. Тази стъпка доведе до освобождаване на около 1 млрд. лв. като ресурс за банките от резервите, които те държат по сметки в БНБ. Ще намалим ЗМР, когато и с колкото е необходимо, посочи гуверньорът. Политиката на централната банка винаги е била да противодейства на цикличността - когато преди време банките отпускаха много кредити, се опитвахме да ги ограничим, сега, когато са консервативни, ще ги насърчаваме, обясни Искров. По думите му сега е моментът да се преориентираме и да насочим фокуса към сектори с по-голяма добавена стойност - производство, технологии, България е важен транспортен възел.
България запазва паричния съвет и фиксирания обменен курс на лева към еврото до влизането на страната в еврозоната, когато и да стане това, а то зависи от изпълнението на зададените критерии, заяви още той. Затова не бива да се замисляте за флуктуации като тези в Румъния и Унгария. България няма нужда от финансиране от МВФ - резервът на страната е 42% от БВП, допълни Искров. За България валутният борд е силната страна и за момента това е чудесна подкрепяща мярка, посочи Антъни Хасиотис, председател на управителния съвет на Гръцкия съвет и главен изпълнителен директор на Пощенска банка. По думите му в международен план проблемът вече не е в банките. С подкрепата на правителствата и централните банки банковият проблем беше решен. Сега той е в реалната икономика.
В края на септември банковата система остава стабилна, а основните показатели сочат, че финансовото състояние на кредитните институции у нас е добро. Това се казва в съобщение на БНБ за данните на системата към края на септември 2008 г. Активите на банките достигат 69.3 млрд. лв. Годишният прираст е 33.6%, или 17.4 млрд. лв. Спрямо нарастването на годишна база през август - 36.6%, или 18.5 млрд. лв., темпът на ръст на активите отчита спад. През последния месец банките предприеха действия за задържане темпа на растеж в резултат от въздействието на негативните тенденции на международните финансови пазари, посочват от БНБ. Депозитите на населението запазват водещата си роля на основен ресурсен източник за банките с 36.4% в общия размер на привлечените средства, като достигат 22.2 млрд. лв. Общо привлечените средства са 60.9 млрд. лв. Кредитите за фирми и домакинства достигат 48.2 млрд. лв. Капиталът на система е 7.6 млрд. лв., като за една година се увеличава с 34.9%.
В четвъртък парламентът прие на второ четене и промените в Закона за гарантиране на влоговете в банките, според които депозити до 100 хил. лв. ще бъдат гарантирани от държавата. Този лимит ще е валиден и за депозитите на задължителните пенсионни схеми - универсални и професионални. Настояването на пенсионните дружества беше държавата да гарантира пълния размер на спестяванията им в кредитните институции. Сумата от 100 хил. лв. е много малка част от средствата, които фондовете държат на депозити - по данни на Комисията за финансов надзор към края на юни те са 361.5 млн. лв. само на задължителните фондове.
Помощта за гръцките кредитни институции ще се ползва само в страната

Гръцката централна банка и управителят й Йоргос Провопулос апелират към гръцките банки, в случай че се възползват от средствата в правителствения пакет за антикризисни мерки в размер на 28 млрд. евро, да не ги използват за финансиране на дъщерни филиали извън страната. Според информация на гръцкото радио "Скай", цитирано от БТА, гръцката централна банка е призовала банките в страната да спрат да наливат капитали в дъщерните си филиали на Балканите, за да могат да бъдат финансирани домакинствата и компаниите, които не са в състояние да изплащат кредитите си. На практика призивът се отнася до парите от правителствения пакет, уточниха за "Дневник" гръцки банкери.