Металургичният комбинат "Кремиковци" е създаден с министерско постановление през 1956 г. Идеята е да се използва местното желязно находище и да се "подобри социалният състав на столицата" с прилив на работници от провинцията.

Строежът започва през 1960 г., първите му мощности влизат в експлоатация през 1963 г. Наетите в комбината получаваха софийско жителство, предимство за получаване на жилище, наборниците се освобождаваха от казарма.

През 1989 г. комбинатът е регистриран като държавна фирма, а през 1991 г. е преобразуван в еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие.

През 1994 г. при правителството на Любен Беров, известно като кабинета "Мултигруп", компанията на Илия Павлов сключва с държавата договор за цесия на дълговете на "Кремиковци" и "Химко" към "Булгаргаз" за 3.4 млрд. лв. Двата комбината погасяват поетия от "Мултигруп" дълг с продукция. Според експертни оценки за краткия период на "цесиране" от "Кремиковци" са източени 40-45 млн. долара.

Няколко месеца по-късно цесията е спряна от служебното правителство на Ренета Инджова. Това е "наказано" с безпрецедентна водна криза в София, тъй като яз. "Искър", който снабдява основно столицата, е източван за производството на "Кремиковци".

Правителството на БСП начело с Жан Виденов сложи край на цесията с дълговете на комбината. След 1995 г. постоянно нарастващите дългове вкарват "Кремиковци" вкарват в сериозна криза. Той е включен в списъка с дружествата за оздравяване. Държавата има два изхода - обявяване в несъстоятелност или приватизация.

През 1999 г. правителството на ОДС, начело с Иван Костов, взима решение "Кремиковци" да бъде продаден. Инвестиционен интерес проявяват турската "Ердемир", регистрираната в Швейцария италианска компания "Дюферко" и неизвестната тогава българска фирма "Дару метълс", която е свързана с Атанас Тилев.

На 14 юни 1999 г. кабинетът решава да продаде мажоритарния пакет на "Кремиковци" за 1 долар на "Дару металс", по-късно преименувана на "Финметалс холдинг" и поета от Валентин Захариев. По линия на масовата приватизация се продават 3.71% от капитала, а държавата запазва 25.29%.

Купувачът се ангажира да покрие дълговете за 645 млн. лв., като преди това държавата е опростила 201 млн. лв. други борчове и хазната е погасила 183 млн. лв. дълг на дружеството към НЕК и "Булгаргаз".

По-късно обаче се оказва, че дружеството има още 250 млн. лв. скрити дългове. Собственикът трябва да инвестира също така 300 млн. долара през следващите шест години. Според приватизационния договор пет години не може да се прехвърлят акциите на комбината.

Периодът 2001 - 2003 г. е труден за металургичните компании заради рекордно ниските цени на металите на световните пазари и "Кремиковци" започва да изпитва финансови затруднения..

През март 2002 г. вицепремиерът в правителството на Симеон Сакскобургготски Николай Василев обявява, че новият собственик на металургичното предприятие го източва през офшорки, а екоминистърът Долорес Арсенова се заканва да закрие комбината, който редовно замърсява околната среда и плаща огромни санкции за това.

В онзи момент "Кремиковци" дължи 60 млн. лева на НЕК, 13 млн. лева на "Булгаргаз", 34 млн. лева на Агенция "Митници". В същото време комбинатът отчита намаляване на загубите, като през 2003 г. дори излиза на печалба от 119.433 млн. лева.

За 2004 г. е отчетена над 80 млн. лева балансова печалба, а дългосрочните задължения намаляват с над 50 млн. лв. до 232 млн. лева.

През април 2004 г. обаче Софийски градски съд налага запор върху акциите на "Финметалс" по искане на Агенцията за следприватизационен контрол. Ведомството претендира за 23 млн. долара неустойки и лихви за това, че собственикът не изпълнява инвестиционната програма.

През същата година "Финметалс холдинг" започва преговори за продажба на своите 71 % от комбината на индийската компания "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL) на Прамод Митал. Наложеният запор е заобиколен чрез купуването на самата "Финметалс" от GSHL. Стойността на сделката, финализирана на 15 август 2005 г., не е обявена официално, но се твърди, че е около 110 млн. долара. Според други данни цената стига и до 200 млн. евро. Обещаните от Прамод Митал инвестиции в комбината са за над 300 млн. долара в следващите три години.

През април 2006 г. се емитира облигационен заем за 325 млн. евро, който е обезпечен с активи на комбината, агент по обезпечаването е "Лоу Дибенчър Тръст Къмпъни".

През май 2006 г. Митал изплаща 112 млн. лв. дългове на предприятието към държавната хазна. Месец по-късно синдикатите алармират за изчезване на 10 млн. лв. месечно от комбината и искат ревизия на дружеството и проверка на прокуратурата. Органите обаче така и не излязоха с резултати от инспекции.

През октомври 2007 г. политикът и бивш лидер на "Евролевицата" Александър Томов, който от председател на Надзорния съвет на комбината преди привличането на Митал, стана изпълнителен директор, обяви намерения за излизане на имотния пазар с 12 хил. дка терени на завода. Изявлението дойде дни, след като столичният кмет Бойко Борисов лансира идеята за строителство на ново "сити".

Януари 2008 г. става ясно, че новият собственик не изпълнява инвестиционните си ангажименти и министърът на икономиката и енергетиката от БСП Петър Димитров заплашва Митал, че ако до април не вложи 120-140 млн. евро за обновяване на производството с екологични технологии, държавата ще възстанови собствеността си в комбината. В края на същия месец се появява украинският милиардер Константин Жеваго като потенциален купувач на предприятието.

На 1 февруари 2008 г. Митал заявява намерението си да продаде дела си и наема "Мерил Линч" като консултант по избора на купувач. "Мерил Линч" е била ангажирана и с облигационния заем на дружеството.

Два дни по-късно един от най-големите собственици на бондове по облигационния заем – QVT, съобщи, че е наложил запор върху акциите на комбината заради изтичане на срока за изплащането на борча, обезпечен с активите на "Кремиковци".

На 20 февруари 2008 г. "Финметалс", който все още официално е мажоритарният собственик на капитала на дружеството, е осъден да плати 239 млн лв. неустойка на държавата за неизпълнени приватизационни ангажименти. Същият месец държавата дава отсрочка за плащането на старите задължения към НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ за над 150 млн. лв. при условие, че "Кремиковци" погасява текущите си сметки.

На 9 юни е сменен дългогодишният шеф Александър Томов, който междувременно бе подхванат от прокуратурата заради източване на футболния клуб ЦСКА, чийто президент беше. ЦСКА също се води за собственост на Митал чрез сложна схема за закупуване през "Кремиковци".

През лятото на 2008 г. правителството непрестанно анонсираше интерес на различни компании – американска, турска, украински и др., за закупуване на дела на Митал. Самите фирми излизаха с различни идеи и обещания за спасяването на завода.

На 4 юли 2008 г. заводът сключи договор за работа на ишлеме с "Арселор Митал", собственост на по-големия брат на Прамод - Лакшми Митал. Битката между двамата братя за българския завод бе тема не само на българските, но и на западните медии. "Арселор" дори плати забавените дотогава заплати на работниците.

Седем дни по-късно "Арселор" бяха обвинени, че не си спазват ангажиментите и контрактът бе разтрогнат, а същият договор бе сключен с компанията на Жеваго "Ворскла стийл".

На 6 август 2008 г. Софийският съд обяви "Кремиковци" в несъстоятелност по иск на кредитори, чиито вземания от комбината не са толкова много, но процедурата бе подкрепяна от облигационерите и от потенциалните кандидати да купят дружеството, защото това бил по-чистият вариант за приключване на сделката по смяната на собственика.

На 20 октомври 2008 г. "Ворскла" едностранно прекрати договора за работа на ишлеме и спря доставките на въглища и суровини за завода. Украинското дружество обвини ръководството, синдикатити и назначените от съда синдици, че не им съдействат за оздравяването на дружеството. Министър Димитров обаче заподозря, че това е претекст за оттегляне на Жеваго от ангажиментите в резултат на финансовата криза, сполетяла света. Дружеството остава без въглища и руда за преработка.

Осем дни по-късно е спряна първа доменна пещ на комбината, а на 29 октомври металурзите от "Кремиковци" излизат на протест пред икономическото ведомство. Министърът обещава съдействие на държавата за спешна продажба на наличната продукция в комбината. "Ворскла" обаче имат претенции върху нея и искат от съда да наложи запор върху стоката до решаване на спора.