"Кремиковци" - надолу по пътя, който води...
Само две седмици след като последният партньор на "Кремиковци" - украинската компания "Ворскла стийл" се оттегли от договора за ишлеме, комбинатът остана без суровини и средства, които да поддържат производствата. Тежката ситуация принуди синдиците и мениджърите на дружеството да започнат спиране на коксохимическото производство и двете работещи доменни пещи (първа и трета). Докато за коксовите батерии процесът е необратим и единственият начин да се спасят е спешна доставка на коксуващи въглища, първа доменна пещ може по всяко време да се задейства, а трета се нуждае от капитален ремонт.
На съгласувателна среща миналата сряда между синдиците, мениджърите и икономическото министерство беше решено да се съкратят 1200 металурзи. Те заедно с останалите близо 4000 души, заети в комбината, могат да разчитат с голяма степен на сигурност, че ще си получат заплатите за август и септември. Октомврийските възнаграждения, както и следващите работни заплати зависят от намирането на нов партньор.
Няколко са фирмите, изявили интерес към временно опериране на комбината. Българските кандидати са "Интертръст холдинг" на бившия собственик на комбината Валентин Захариев и "Екометал инженеринг" на братята Пламен и Йордан Стоянови. Валентин Захариев на няколко пъти отказа да отговори кои агрегати смята да остави, ако получи възможност да влезе в"Кремиковци". Според източниците на "Дневник" той се интересува най-много от мощностите за поцинковане на ламарина в стана за студено валцуване. "Екометал инженеринг" пък имали интерес към електропещта за преработката на скрап.
Цялостно решение според слуховете прeдлага единствено украинската "Смарт груп". Нейният представител Владимир Нечепоренко огледа комбината през миналата седмица и подготвя своя оценка. На нейна база украинците ще преценят какво предложение да отправят до синдиците и министерство на икономиката. На офертата, която се очаква през тази седмица, се разчита в комбината да се влеят оборотни средства и той отново да заработи.
В краткосрочен план най-оптимистичният вариант е "Смарт груп" да поискат запазване на коксохимическото производство. При него дори въпросните 1200 металурзи може да запазят местата си. В противен случай първа доменна пещ ще се захранва с кокс от външни доставчици, а запазването на трета ще зависи от това дали новият собственик иска да инвестира в ремонт и очистващи съоръжения.
Най-неблагоприятният близък сценарий е освен коксохима да спрат и двете пещи. При това положение линията за непрекъснато леене ще се натоварва с едва 30% от капацитета си, които поставя под въпрос както целесъобразността тя да продължи да функционира, така и работните места на останалите металурзи. Тогава изходът е един - "Интертръст холдинг" и "Екометал инженеринг" да вземат за временно ползване производствата, които пожелаят, до окончателното приключване на производството по несъстоятелност. Което може да доведе както до смяна на собствеността на комбината, но изчистена от сегашните дългове, така и до разпродажбата му на парче.
| Хроника на събитията през октомври 20 октомври "Ворскла стийл" обяви оттеглянето си от договора за ишлеме 22 октомври От комбината сигнализираха за привършващи суровини 24 октомври Обявено е аварийно спиране на мощностите 27 октомври Става ясно, че "Смарт груп" на Вадим Новински проявява интерес към комбината 29 октомври Синдици и мениджъри решават да затворят добивното производство 30 октомври Петър Димитров обявява, че 1200 души ще загубят работата си |
| Ефекти при пълно затваряне Пълното затваряне на "Кремиковци" няма да причини сериозни трусове на българския пазар, защото и преди продукцията му беше предназначена основно за износ, а през тази година комбинатът почти не произвежда. Минималните количества, потребявани от български клиенти, ще могат да се заменят с внос от аналогични стоманопроизводители в съседни държави. С такива мощности разполагат "Ю Ес стийл" в сръбския град Смедерево, а "Арселор Митал" поддържат дори по-голям комбинат от "Кремиковци" в румънския град Галац. Гигантът разполага с фабрика за горещо валцуване в Македония, а по-рано тази година настъпи и към Турция. Негативите от затварянето на "Кремиковци" ще се усетят чрез спад на износа още сега, тъй като за 2007 г. комбинатът осигури близо 3% от експорта. Проблемите на комбината вече причиниха вреди на няколко държавни дружества. Още през лятото заетите в пристанище Бургас служители бяха с 30% по-малко, отколкото в началото на годината. Причината според изпълнителния директор Аргир Бояджиев е именно спадът с 50% на товарите заради липсващите доставки за "Кремиковци". Още през февруари БДЖ анонсира, че загубата на металургичния комбинат като клиент ще наложи съкращения. По оценки на мениджъри от "Кремиковци" в обслужването на работата му са ангажирани дружества с численост на персонала над 70 хил. души. Банкери коментираха, че в условията на финансова криза мащабен инвестиционен проект в областта на недвижимите имоти не би могъл да се реализира дори и "Кремиковци" да затвори. Аргументите им са, че рекултивацията на земята ще струва твърде скъпо, а подобен мащабен проект дори и на зелена поляна би срещнал трудности при набирането на капитал. |
Вариантите пред облигационерите Неприятно изненадани от съдебното решение за датата на неплатежоспособността, облигационерите на "Кремиковци" отново са зависими от независещи от тях събития. Най-добрите варианти са обжалването на датата на неплатежоспособност, която отменя правото им на обезпечение върху облигационния заем, да бъде уважено от Административния съд. В този случай те ще си получат залога по дълговите книжа, който включва добивното производство на комбината и линията за непрекъснато леене. Така ще имат силна позиция пред държавата и ще играят водеща роля в търсенето на нов собственик. В противен случай класирани като втори най-голям "кредитор" ще могат да си търсят правата в диалог с правителството или в европейските съдебни институции. Един от държателите на дългови книжа - Правин Бенкър, вече предложи оздравителен план. Той предвижда правителството чрез някой от монополните доставчици да придобие обратно дружеството, като преструктурира задълженията му и ги рефинансира с държавно гарантирана облигационна емисия. Допълнителен ресурс може да се привлече чрез издаването на кол-опция (документ, осигуряващ безусловно право на покупка) на стойност 150 млн. евро. Тя трябва да е за 3 години и да се продаде на сериозен инвеститор, който да оперира дружеството през това време. Източници на "Дневник" от икономическото министерство нарекоха плана "неприемлив". Позицията на ведомството продължава да е за процедура по несъстоятелност, ръководена от съда, без държавата да се намесва в работата на комбината. |
Новата украинска връзка Българското дружество "Промет", чиито мениджъри Владимир Нечепоренко и Мирослав Иванов огледаха "Кремиковци", е част от украинската група "Смарт холдинг". Мажоритарен дял в нея държи украинският милиардер Вадим Новински, който е регистриран в управата на "Промет". Неговият холдинг обаче е пред финализиране на сливането си с "Метинвест", която принадлежи на Ринат Ахметов чрез компанията му за управление на активи "Систем капитал мениджмънт". Ахметов е считан за най-богатия украинец. След приключване на сливането той ще държи 75% без една акция в новосъздадения конгломерат. Групата на Вадим Новински ще притежава 25% плюс една акция. Представители на "Систем капитал мениджмънт" в Донецк обаче уточниха пред "Дневник", че докато сливането не приключи, Ринат Ахметов не участва директно или индиректно в управлението на "Промет", нито пък е проявявал интерес към придобиване на "Кремиковци". |