Как ще коментирате идеята български компании да купуват акции на "Газпром", за да хеджират риска от поскъпване на природния газ?

Идеята е добра и не е зле да се помисли в тази посока. Все пак трябва да се преценят добре и рисковете, тъй като, ако сега акциите на "Газпром" са евтини, то може да поевтинеят и повече. Може да се помисли за инвестиции и в други газови компании, които са извън Русия. За една енергийно зависима страна и компаниите в нея хеджирането на риска от големи движения на цената на газта има голямо значение за икономиката и наистина трябва да се мисли в тази насока, но за това се изисква голям паричен ресурс, който в сегашните условия не всеки може да си позволи.

Все пак обаче инвестирането в активи на руски енергийни компании в сегашните сътресения на икономиките носи и рискове, което ме кара да бъда песимистично настроен към това начинание. Ако говорим за инвестиране обаче на държавни средства в рискови активи, това едва ли е в приоритетните нужди на страната ни. Има по-важни и големи рискове, които трябва да бъдат ограничавани и за които трябва да се пази държавният резерв.

В контекста на един държавен фонд (като предложения сребърен фонд) е удачно да се правят инвестиции, в активи контрациклични на нашата икономика. В случая с газта сме бедни на този енергиен ресурс и да се търси една експозиция в него с цел да се омекотят негативите от прекомерното му покачване е удачно. Естествено това е по-лесно на теория. Практиката, както се видя тази година, показа едно неочаквано за мнозина измерение. Да не забравяме, че медалът има две страни и че всяка операция на пазара има цена. В никакъв случай не трябва да се залита в другата насока, а именно на държавата да се вменяват хеджиращи задължения. Това е свободен пазар и всеки участник сам преценява дали да прави това и по какъв начин. Обратното означава с времето да се доближим до момент в който държавата ще решава всичко вместо всеки нас. С този модел на управление аз безвъзвратно съм се разделил.

Компаниите, били те държавни или частни, сами трябва да могат да избират какви инвестиции да правят. Опитите за подобни хеджирания срещу държавни монополисти обаче винаги са неуспешни. Старанието на Русия да наложи нов геополитически ред с енергийния си инструментариум допълнително би усложнило положението на тези, които се противопоставят. Следвайки простата икономическа логика, предложението е алтернатива, но в случая ще работи с точно обратна сила. Последните спадове на петрола накараха Русия да покаже зъбите си на света. А заиграване с нея на тема контрол би ни направило още по-зависими.

Причината да сме в тази ситуация е бомбата, която заложи Румен Овчаров, ревизирайки договора за доставка на природен газ. Ако борсовата цена започне да се покачва отново, това ще помете доста от енергоемките индустрии в страната.

"Поради очакваното забавяне на световната икономика цените на суровините рязко паднаха и това също се отнася и за природния газ. Купуването на акции на газодобивна или петролна компания не може да се определя като хедж срещу покачването на цените на тези суровини. Причината е комплексността на инвестицията в ценни книги. Купувайки ценни книжа на дадена компания, инвеститорът влага своите средства и в мениджмънта на компанията, а и да не се забравя и риска на самата страна, в която компанията оперира. Поради тази причина и корелацията между цените на суровините и цените на акциите на компаниите, които ги добиват е далеч от перфектна. В случая "Газпром", чийто акции са котирани в долари ще се наблюдава и валутен риск, чието управление отново е свързано с разходи. Една инвестиция в "Газпром" би била интересна ако се търси придобиването на миноритарен дял, който би дал достъп до борда, а от там и до влияние върху политиката на компанията. Едва ли българската инвестиция ще е в такъв размер и поради това рисковете са твърде много, а и разходите за този частичен хедж не биха били оправдани."