Обичаме горделиво да твърдим, че сме много толерантни. Това се превърна в основен политически аргумент за европейско бъдеще, но и в основна част от дежурното извинение за нарастващата ни неспособност да оценим значението на чуждото различие. Затова и толкова често смесваме толерантност и търпимост. Този специфичен "далтонизъм" не е проблем само на "новото време". Той беше и в основата на тоталитаризма в България. Той е една от най-съществените характеристики на балканския национализъм. Защото нашенските си национализми са основани на комплекса за национална малоценност. Ние не знаем защо сме по-добри от другите, но сме сигурни, че именно те ни пречат да станем световна сила. Балканският национализъм се различава от национализма в Западна Европа. Първата и най-важна теза на западноевропейския национализъм е шовинизмът, изграден върху фалшивата представа за собствено величие. Нашенските патриотари и националисти дори не са в състояние да определят с какво "българското племе" е по-добро от останалите. Надигащите се антиевропейски призиви по отношение на АЕЦ "Козлодуй" или аргументите на абсурдното решение на СЕМ за телевизия "Ден" са само части от един общ процес, който е естествено продължение на комплекса ни за малоценност.

Толерантността е измерение на свободата. Само свободният човек може да бъде толерантен към чуждото различие. Защото съзнава собствената си стойност и това му дава основание да приеме чуждото право на различие като продължение на собствената си свобода и отговорност. Търпи само онзи, който се страхува дори от собствената си сянка и в страха си е готов да "търпи от немай къде". Именно затова, когато му се отдаде, най-често заедно с други като себе си, по тъмно, е готов да си "отмъсти" за времето, в което е "търпял".

Стадният рефлекс на подобна търпимост е обида за всеки свободен човек. Аз, гражданинът, не желая да бъда поучаван на патриотизъм от хора, които страдат от личните си комплекси за малоценност. Това е още по-нелепо тук, на Балканите, където никой не може да гарантира стопроцентовия си етнически произход. Именно тук, където силата и стойността на културата ни винаги са били резултат от безкрайното многообразие на традиции, езици, етноси и религии, с които винаги сме съжителствали.

Еднаквостта поражда много повече конфликти, отколкото различието, защото тя винаги се основава на принудата. Няма по-автентичен европейски принцип освен този, че всеки от нас е различен, но именно като гражданин има равни права. Всеки, който се опита да посегне на правото ни на различие или на равенството ни пред закона е враг на свободата. Няма истинска свобода там, където някой си е присвоил правото да говори от името на едно малцинство, така както и там, където амбицията за политическа кариера преминава през примитивната патриотарщина, основана на стадния рефлекс на търпимостта.