През лятото бившият изпълнителен директор на фонд "Земеделие" и Разплащателната агенция Димитър Тадаръков обяви имената на компаниите и арендаторите, получили най-много субсидии по схемата за единно плащане на площ. Сред първите в списъка беше крупният арендатор от Варненско Светлозар Иванов Дичевски, който по данни на Разплащателната агенция през миналата година е отгледал зърнени култури върху 233 хил. дка земя, за които му е изплатена безвъзмездна помощ от близо 2.3 млн. лв. На пръв поглед европейската система за подкрепа на сектора работи в правилната посока - към създаване на крупни ферми. Практиката обаче показва, че зад така наречените положителни примери се прокрадва по-особен модел.

По сигнал на потърпевши собственици на земя от Монтанско в. "Дневник" установи как компании и частни лица са обработвали имотите им, без да разполагат с необходимите договори за аренда.

От началото на годината над десетина собственици на имоти от селата Киселево, Крива бара, Смирненски от монтанската община Брусарци пускат жалби до общинския съвет със сигнали, че нивите им се обработват незаконно. Собствениците протестират срещу ЕООД "Октопод М" и свързаната с нея едноличен търговец "Деси", които без да са сключвали с тях договори за аренда, са изорали част от имотите им. Земите са граничели с ниви, обработвани под наем от двете компании, но са били приобщени под предлог за комасиране на терените. Повечето от тези терени се водят като пустеещи земи, наследниците на чиито собственици са пръснати из България и до началото на тази година не са подозирали какво става с имотите. "Това е чиста кражба, защото без наше знание фирмите заявяват земите в Разплащателната агенция с цел да получат европейските субсидии по единните плащания на площ. Няма европейска държава, в която така нагло да се посяга върху неприкосновената частна собственост, гарантирана от конституцията", коментира Лилия Методиева, една от засегнатите наследнички.

Справка в ДАКСИ показва, че собственик на "Октопод М" и "Октопод С" е Светлозар Дичевски, който чрез дъщерната си компания "Деси транс" действа отдавна в Монтанско. Същата информационна система разкрива индиректна връзка между Дичевски и земеделския министър Валери Цветанов, издигнат на поста от квотата на ДПС. Според регистъра двамата са имали общо участие в седем компании, някои от които са в ликвидация. Имената им излизат в дружествата с ограничена отговорност "Ангора", "Д прайм", "Ренесанс груп", "Амтеко", "Възраждане 1", "Биопроект" и "Ангора 1" (в ликвидация). Попитан дали познава Дичевски, земеделският министър троснато каза, че никога през живота си не е виждал този човек.

Схемата лъсва през миналата година, когато няколко наследници решават да се захванат с животновъдство или земеделие, но при опита им да се регистрират в земеделските служби установяват, че земите им вече са изорани. Според Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако даден имот не се обработва повече от десет години, той се води пустеещ и кметовете могат да го предоставят на арендатори, които развиват земеделска дейност. Така че формално обработващите чужди земи фирми не са в нарушение. Проблемът се задълбочава от възможностите за деклариране на обработваемата земя, допуснати от Разплащателната агенция. В справката, която се подава пред агенцията и въз основа на която се изчисляват полагащите се евросубсидии, земеделските стопани могат да посочат като основание за ползването на земята не само договори за наем или аренда. Съществува и графа "други", която обобщава всякакъв вид ползване на земята. Това развързва ръцете на т.нар. ползватели, които масово са започнали да вписват обработваните от тях имоти в графа "други", без да уточняват какво е това "друго" основание, твърдят шефове на поземлени комисии.

Но дори и дотук арендаторите формално да са в правото си, абсурдът започва, след като собствениците също предявяват правата си. Вместо да ги регистрира като земеделски производители и да предаде информацията в Разплащателната агенция, за да се изчистят тези терени от обсега на досегашните арендатори, общинската земеделска служба в Брусарци започва да мотае хората и не им дава скиците на имотите. Това дава възможност на арендаторите да продължат необезпокоявани да обработват земята и да получават евросубсидии за нея. На въпрос на "Дневник" шефът на общинската земеделска служба в Брусарци Кирил Георгиев прехвърли топката към Разплащателната агенция. "Контролът върху заявяването на имотите става от Разплащателната агенция", кратко каза Георгиев.

От Разплащателната агенция обясниха, че при тях се разглеждат само спорове между регистрирани земеделски производители, които са заявили едни и същи площи. Оттам препратиха към общинските съвети, които единствени могат да разрешават имуществени спорове. "Общинският съвет наистина е в правото да разрешава подобни спорове и ние го правим. Лошото е, че заради дългите процедури по проучване досега малцина собственици са подали официални жалби, които да се разгледат от нашата комисия", обясни зам.-кметът на община Брусарци Христлена Цветанова. От депозираните 10 жалби на хора от трите села реално само двама са издържали процедурата по официалното обжалване, която законово е разписана така, че да отнеме близо година кореспонденция с администрацията.

Докато в Киселево, Крива бара и Смирненски кражбите на имоти се вихрят с пълна сила, в едно от съседните села - Дъбова махала, няма и помен от появата на фирми като "Деси" или "Октопод". "Не допуснах тези фирми да обработват пустеещите земи, защото не представиха изрядни договори за аренда", каза кметът на селото Александър Борисов пред "Дневник". Той се усъмнил заради схемата - вместо да сключва директни договори със собствениците на имоти, "Октопод" действа чрез дъщерната си фирма "Деси", която от своя страна подписва с наследниците само споразумение за ползване на земята. "Навързването на няколко юридически субекта по веригата води до размиване на отговорността, затова поисках от компаниите да ми представят само арендни договори или договори за наем, ако искат да обработват пустеещите земи в нашето землище", обясни още Борисов. Арендаторите обаче отказали предложението.

Опитът на "Дневник" да получи коментар от Дичевски не успя, защото на посочените в ДАКСИ телефони на "Октопод С" първоначално не отговаряше никой, а после той не беше в офиса си.

Случаите в Монтанско не са единични, макар че и там повечето от засегнатите се страхуват от публичност заради страх от разправа. В писмо от Асоциацията на земеделските производители в България до вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева се съобщава за сигнали за подобни злоупотреби в Ямболско. В някои региони се действа и силово, например в Брезник, където местен арендатор е застрелял животни на друг производител под предлог, че са навлезли в насажденията му. За случая разказа фермер от Брезник, също пожелал анонимност.

Тези случаи са показателни и за възможностите за припокриване и дублиране на обработваеми площи, чийто обем вече нараства застрашително. Само през миналата година поради тази причина близо 2500 фермери не получиха директни плащания за обработваните от тях площи. Тази година процентът нараства застрашително и това призна преди месец подалият оставка изпълнителен директор на фонд "Земеделие" и Разплащателната агенция Атанас Кънчев. Като примери той посочи Смолян и Благоевград, където е допуснато припокриване върху 22 процента от всички землища в тези региони. По данни на областните служби неправомерно декларираните обработваеми ниви за 2008 г. може и да надхвърлят допустимата граница от 6 на сто от общия размер на земята, до която Европейската комисия признава несъответствията за грешки. Ако този процент наистина се надхвърли, на България автоматично ще бъдат наложени санкции, като се орежат директните плащания. Според евродирективите глобата за дадена държава може да достигне до 25% от размера на тези плащания за съответната година. В бюджета на агроведомството за 2009 г. сумата надхвърля 680 млн. лв.

"Еврозаконодателството е поставило спирачки срещу опитите за злоупотреба с пари от европейските фондове и това е добре. Лошото е, че потърпевши от тези санкции ще бъдат не българската администрация, която е безсилна да контролира плащането на субсидиите, а изрядните земеделски производители, които съвестно декларират имотите си", коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров. И допълни, че ако през първата година е обяснимо да се допускат грешки заради непознаване на законодателството, то същите грешки, повторени и през втората година, подсказват за неефективност или нежелание на администрацията да се справи с проблемите.