В музикалната индустрия винаги е имало различни странни птици, и въпреки че за имиджа на най-големите звезди се грижат екипи от професионалисти, там сякаш е най-интересно (макар и малко предвидимо). Скандалът със сигурност е най-силното оръжие след хитовете и турнетата, за да успее даден изпълнител да се наложи. Едва ли имена като Мадона, Ейми Уайнхаус и Бритни Спиърс биха били толкова популярни и коментирани, ако светските хроники не бяха препълнени с различни пикантни новини и изцепки, в които са замесени.

Примери за талантливи, красиви и успешни "добри момичета" също не липсват - Кайли Миноуг, Кристина Агилера и Нели Фуртадо например. В "А отбора" на поп музиката обаче има и една интересна певица, която не може да попадне в никоя от двете компании. Тя е емоционална и груба, силна и лесно ранима, момиче, което знае цената си, но често прекалява с лошите обноски.

Разбира се, става въпрос за една от най-симпатичните поп певици - Пинк. Сега носителката на две награди "Грами" издава и своя пети студиен проект, озаглавен типично в неин стил - Funhouse. Парчетата тук са поредната история от биографията на ексцентричната певица, а опорната точка е раздялата със съпруга й Кери Харт. Именно това е и една от най-симпатичните страни на Пинк - музиката й в повечето случаи е съвсем искрена и казва достатъчно за живота, емоциите и темперамента й.

Кариерата й до момента също е доста противоречива - точно като състоянията, които откриваме в лириката на песните й. В началото на века бе издаден дебютният й албум Can't Take Me Home, в който се запознахме с късо подстриганата, с розова коса изпълнителка и основно парчета с аренби звучене. Малко след това тя записа песента Lady Marmalade, заедно с Кристина Агилера, Миа и Лил Ким, която й донесе и първата награда "Грами".

Последва истински силният албум - Missundaztood (до голяма степен написан и продуциран от Линда Пери) и образа на поп-рок принцеската Пинк. Третият албум в кариерата й бе озаглавен Try This, зад песните и звученето в него стоеше иконата Тим Армстронг от Rancid и звукът беше по-пънк. Този експеримент обаче бе на път да сложи край на успешния старт на изпълнителката, след като от комерсиална гледна точка тавата бе пълен провал. Колкото и странно да звучи обаче, именно този проект донесе втората награда "Грами" за Пинк. След това историята е добре позната - суперуспешният албум I'm Not Dead, от който половината тракове се превърнаха в сингли.

Funhouse стартира повече от впечатляващо - пилотното изпълнение тук е So What и за нула време се превърна в една от най-добрите песни в кариерата на певицата. Текстът е фокусиран изцяло върху противоречивите емоции на Пинк след раздялата й с Кери Харт, мелодията звучи малко инфантилно, саундът пък е по-тежък и рок. Въпреки че много точно пресъздава характерното настроение в новия албум, So What е най-агресивното изпълнение тук.

Китарите са основна част от инструментала в парчетата от проекта, а в съчетание с наистина силните и запомнящи се мелодии създават една приятна поп-рок атмосфера, която се допълва перфектно с леко дрезгавия глас на певицата. Едно от най-впечатляващите изпълнения пък е Ave Mary A, което балансира между социалната ангажираност и личната драма и е подплатено с изключително силен припев. Съвсем очаквано за изпълнителката парчетата във Funhouse са основно два вида - шумни и закачливи парти химни (Bad Influence, So What, Funhouse) и някои по-драматични и баладични тракове (I Don't Believe You, Crystal Ball, Glitter In The Air).

Не е за пренебрегване и откровено блусарското звучене в инструментала на някои от песните като Mean и One Foot Wrong. Стилът тук спокойно може да бъде наречен поп-рок, а мелодиите на вокалите се запомнят още от първо слушане и реално почти всяка песен от тавата има потенциал да бъде сингъл, а защо не и хит. Албумът Funhouse е наистина достойно продължение на успешната серия, започната с I'm Not Dead, и трябва да призная, че дори надмина предварителните ми очакванията. Най-доброто изпълнение за мен тук е последният бонус трак - This Is How It Goes Down, в което участва и Травис Маккой. Едноименното Funhouse и It's All Your Fault пък са другите парчета, които запълват личния ми топ 3 от новия албум на Пинк.