Нещо от центъра на София: Колко пъти сте минавали през кръстовището на бул. "Мария Луиза" и ул. "Екзарх Йосиф"? Забелязвали ли сте голямото 10 на 12 метра неоново пано (то отдавна не свети, но го има) на върха на една от постройките? Появило се през 1964 г., за да придружи първия светофар в столицата, като "преведе" жестовете на регулировчика на механичен език. Точно по това време Партията поемала курс към автоматизация на производството. И какво по-хубаво начало от един светофар?

Петко Дурмана е артист и съосновател на "Интерспейс" - центърът за медийни изкуства. Всеки път когато минава оттам, се пита какво прави там горе това огромно нещо, каква му е историята, кой го е направил и защо. Така открива историята на неоновото пано и я споделя с останалите хора чрез инсталацията си, наречена "Преход от ръчно към автоматизирано управление". Тя е точно копие на някогашното неоново пано, само че в по-малък размер и е поставена срещу оригинала. Там може да видим и екран, който показва интервюта с хора, живели или живеещи срещу паното, които разказват историите, свързани с него.

"През 1964 г. на пленум на партията се решава да се въведе автоматизация на производството. Комунистическият строй винаги търси видимостта. Искали са да покажат, че в България има промяна, и сложили светофар. И първия го сложили там - на това кръстовище. И са му добавили обяснително табло, при това неоново", обяснява Дурмана. Казва, че никога няма да може да си обясни как на някого му е хрумнало да направи информационно табло със средствата на западната реклама, какъвто е неонът. Таблото обяснявало на гражданите как да пресичат, като в червена светлина изписвало "спри" и показвало милиционер анфас, после се сменяло в жълто - "внимание", и показвало милиционер с вдигната ръка, и "премини" - милиционер в профил на фона на зелена светлина.

Живеещите в отсрещната сграда имат ярки спомени от няколкото години, в които таблото работило денонощно и тракало непоносимо с шума на включващо се и изключващо се осветление. Един от потърпевшите е журналистът Иван Коларов, който живее точно срещу паното. "Слагахме завеси, но и те пропускаха светлината", спомня си той. В отговор на протестите му народната власт преместила журналиста в друг апартамент.

Дядо Пънч, писател, също живеел срещу него и си спомнил как заставали цялото семейството с децата и им показвали как работи светофарът.

Според Петко Дурмана най-важното за този проект е хората да се замислят за това, което е останало като визуална памет. "Дебатите са да съборим ли паметника на Съветската армия, да не го ли съборим. А междувременно градът стана друг. Изчезват стари сгради. Изчезват неща, които са реалната памет. Според мен това неоново пано е много повече паметник на културата, отколкото една сграда, имитация на виенски класицизъм, при това с 50 или 100 години по-късно. Този светофар е уникален. А точно него го пренебрегват", обяснява той.

Първоначалната идея била да се реставрира истинското неоново пано, но това се оказало невъзможно. Затова и създава ново, по-малко, в мащаб 1:3. За оригинала се знае, че е направен в Първа неонова фабрика, но авторът му е неизвестен. "За 1964 г. това е изключително модерно изкуство. Това е най-съвременното изкуство, създадено в България през XX век", казва Петко Дурмана.

Инсталацията "Преход от ръчно към автоматизирано управление" е вторият проект от трилогията, която артистът подготвя. Първият се казва "Джинго-караоке", пърформанс в град Скопие, Македония, а третият проект ще се нарича "Доносници" и ще бъде посветен на доносниците, които познава.

"Преход от ръчно към автоматизирано управление", кръстовището на бул. "Мария Луиза" и ул. "Екзарх Йосиф", до края на декември.