Енергийно ефективните сгради са по-скъпи, но инвестицията се връща за по-кратко време

Енергийно ефективните сгради са по-скъпи, но инвестицията се връща за по-кратко време

В момента у нас има само две сгради с висока степен на енергийна ефективност
В момента у нас има само две сгради с висока степен на енергийна ефективност
Строителните разходи при изграждането на т.нар. пасивна сграда средно са с 2% по-високи в сравнение с традиционните къщи, това показва проучване на компанията "Уинслоу дивелопмънтс". Такава сграда е тази, която генерира толкова енергия, колкото й е необходимо, за да покрие собствените си нужди.
Старите сгради харчат между 240 и 300 kWh/кв.м годишно, съвременните между 100 - 150 300 kWh/кв.м, докато ниско енергийните - 40 - 50 kWh/кв.м, а пасивните по-малко от 15 kWh, каза арх. Георги Николов от студио "Архе". Според него при внимателно проектиране цената на пасивното строителство може да се контролира. Например традиционното строителство на фасадна стена е 142 лв./кв.м, а на пасивното - 173 лв./кв.м, но при изграждането на покрива е значително по-евтино, посочи арх. Николов. Той обясни, че изолацията при пасивните къщи е 40 см на покрива, 30 см на фасадата и 20 см на плочата.
Оскъпяването на ниско енергийното строителство спрямо къща с разгъната застроена площ 180 кв.м, построена по стандартите на БДС, е 30 хил. лв., или 16.6%, каза Орлин Илиев, изпълнителен директор на "ЕСХА България". По думите му инвестицията се възвръща за 14 години. Според Еким Бойчинов от "Рехау" вложение от 20 хил. лв. в къща с площ 100 кв.м, която включва геотермална сонда, термопомпа и отопление, се връща за 7-8 години.
При планирането на екостроителство трябва да се отчита и факторът покривно и фасадно озеленяване. С до 10% се подобрява топлоизолацията на сградите с тънкослойно покривно озеленяване, каза арх. Ценка Кунева от Асоциацията на ландшафтните архитекти. По думите й разходите за изграждането на озеленен покрив и такъв, покрит с чакъл, са почти еднакви, но топлоизолацията при първия е значително по-добра.
В момента у нас има само две сгради с висока степен на енергийна ефективност. Това са сградата на "Рехау" край София, изградена изцяло от енерговъзобновяеми източници, и американското посолство, казаха от "Уинслоу дивелопмънтс". Компанията също планира да използва елементи на пасивното строителство в двата си нови проекта. Единият е жилищен комплекс в района на Градоман - Мало Бучино, а другият - в село Баня. Купувачите у нас са все още скептични към покупката на пасивни къщи заради сравнително бавното връщане на инвестицията, каза Георги Константинов, директор строителство в "Уинслое дивелопмънтс".
Пасивните къщи са с нулева консумация на енергия

Пасивната къща е сграда, която генерира толкова енергия, колкото й е необходимо, за да покрие собствените си нужди на годишна база. Това се постига чрез изолация, остъклявне предимно на южната и източната фасада, използване на възобновяеми енергийни източници. Пасивните къщи са съвременното решение за борба с глобалното затопляне. Те намаляват нивата на изхвърлените количества въглероден двуокис в атмосферата. За да бъде определено едно строителство като пасивно, изискването е разходите за енергия да не надвишават 15 kWh/кв.м годишно, което отговаря на 1.5 л нафта на квадратен метър жилищна площ. За част от инвестициите при изграждането на такава къща може да се кандидатства с проект по еврофондовете. В момента действа програмата Intelligent Energy Europe, по която са отпуснати 730 млн. евро.