Здравеопазването в България не защитава достатъчно правата и интересите на тези, за които е създадено - пациентите, а законодателството, на което стъпва, не е съобразено с правата им и не се обсъжда с техни организации. По много показатели то е в критично състояние и има да извърви много дълъг път до европейските стандарти.

Това сочат данни от публикувания вчера в Брюксел годишен Индекс на здравния потребител в ЕС. Той е изготвен според публична информация и анкети за оценките на пациентите и по него е направена класация на здравните системи в 31 държави - членки и кандидатки за общността, като България е на 28-о място, следвана единствено от Хърватия, Македония и Латвия.

"България трябва да е по-щедра в субсидирането и снабдяването с фармацевтични продукти, защото по този показател спада към най-лошите в ЕС заедно с Латвия и Литва. Иначе настоящите слаби здравни резултати няма да бъдат подобрени!", твърди президентът на Health Consumer Powerhouse г-н Йохан Хертквист, когато анализира резултатите от Индекса на България.

Изброените проблеми на българското здравеопазване обаче са всеобхватни - от ограничения достъп до специалист или до алтернативно мнение, през даването на подкупи на докторите до липсата на застраховки срещу лекарска грешка. Индексът на здравния потребител представлява годишна класификация на европейските системи на здравеопазване в пет категории, които са ключови за потребителя: права на пациента и информация, време на чакане за лечение, резултати от здравни грижи, предоставяни услуги и достъп до лекарства.

Страната ни изостава драстично във всички тези категории освен за времето за чакане на лечения, където показва средни за ЕС резултати. Най-голям проблем в тази категория представлява директният достъп до специалист, който е оценен като много ограничен. Подобно е положението и в други европейски страни, които обаче компенсират с по-съкратено чакане за операции или ракови терапии.

Най-лошите показатели на България са в графата "резултати от здравни грижи", от които става ясно, че в страната продължава да има изключително висок процент на смъртите, причинени от инфаркт. Висока остава и детската смъртност - проблем, който според данните от индекса е решен в повечето страни - членки на ЕС. Броят на хората, които преживяват пет години след противоракова терапия, също е доста нисък. Подобно е положението в Чехия, Полша, Словакия и Румъния. София има и лош показател по "смъртност, която би могла да бъде избегната".

Проблем остава и броят на бъбречни трансплантации и операции на катаракта, които според авторите на доклада не са достатъчни. Възможността на пациентите да си позволят зъболекарска помощ също е ограничена. Така е и в Португалия, Румъния, Испания и Швеция. България е записана и сред страните, където се практикува плащане под масата за лекарите. Подобен проблем обаче съществува и в Чехия, Гърция, Унгария, Литва, Полша и Румъния.

За първи път тази година в класацията е въведена категория е-здравеопазване, което оценява навлизането на интернет в системата, като използването на електронни медицински картони и използването на интернет решения за трансфера на медицинска информация. По този показател изостават повечето страни в ЕС, като изключение правят Холандия и Дания, които отговарят на всички условия. Единствено в тези страни е възможна услугата за изписване на рецепти по електронна поща.

Достъпът до лекарства също е проблем за България, която по този показател събира най-малко точки. Авторите на доклада оценяват, че държавата не изплаща достатъчно субсидии за медикаменти, не предоставя достъп до нови лекарства и не предлага адекватна помощ на раково болните.

Авторите на доклада сочат, че здравната система в България има да извърви твърде дълъг път, преди да стигне нивото на старите страни членки. "Състоянието на общественото здраве също страда от остри проблеми, свързани с начина на живот - затлъстяване, прекомерна употреба на алкохол и масово пушене, които водят до сърдечни проблеми и увеличават нивата на смъртност на населението", се казва още в оценката за страната.

Общо тя е оценена с 486 точки (от максимални 1000), което е близо два пъти по-малко от точките, събрани от оглавяващата класацията Холандия. Другите първенци в индекса са Дания и Австрия.

Лошото състояние на здравеопазването беше констатирано и миналата година, където страната отново удари дъното на класацията.