През 2003 г. лондонски анализатори предупреждават за задаващата се криза и бум на лични и корпоративни банкрути. Пет години по-късно кризата вече е тук и същите хора са засипани от въпроси имат ли идеи как политическият елит да бъде убеден да предприеме контрамерки.
Един от тези институти е британската Фондация за нова икономика (NEF), основана през 1986 г. и представяна днес от директора си Андрю Симс. Като специалист по политикономия и преподавател в LSE той описва фондацията като мислещ и действащ институт (think and do tank) с цел да реформира икономиката към отговорно и устойчиво включване на околната среда в бизнес плановете. Според Симс идеите им се забелязват от периферните и академичните, но не и от основните финансови медии.
Но новата мантра е "промяна" и завръщане на идеите на Джон Мейнард Кейнс. Може би някои аргументи в полза на правителствената намеса за стимулиране на икономиката ще дадат писта и на идеите на NEF.
Използвайки съживения интерес към всякакви сценарии как да се измъкнем от кризата, Симс и колегите му публикуваха през ноември проект с 20 стъпки за реформа. Сравнението с Феникс е откровено и декларирано в заглавието "От пепелищата на краха".
Фондацията внимателно чертае разграничителна линия между себе си и идеите на Кейнс, родени преди епохата на климатичните промени и нуждата да се стори едновременно нещо и с финансовата, и с климатичната криза. Проектът всъщност е съкратен вариант на доклада от юли "Новият зелен договор" (по подобие на "Новия договор" на президента Франклин Делано Рузвелт за измъкване от Голямата депресия през 30-те години), който бе възприет и от Програмата на ООН за околната среда (UNEP).
Точно както договорът на Рузвелт настояваше за държавни разходи, а UNEP - за зелен растеж, новият проект на фондацията подчертава, че част от тези разходи задължително трябва да отидат в екоинвестиции за създаване на работни места от т.нар. сектор на зелените якички.
Щом толкова бързо реагираха на финансовата криза, правителствата би трябвало да нямат проблем и със скоростта на реакция за екокризата, обяснява Симс. "Национализирането на банки е невъобразим идеологически скок. Щом за една нощ погребаха цяла икономическа доктрина, защо да не могат да го приложат и към климатичните промени?"
20 стъпки за успех
Комисията на ООН за климатичните промени пресметна миналата година, че за да се избегне катастрофа, е необходимо до 2050 г. всяка година за борба да се заделят 0.12% от БВП на световната икономика. По изчисления на Световната банка БВП на планетата през миналата година е възлизал на 54.3 трилиона долара. При умерени прогнози за растеж през следващите 43 години това означава общи отчисления от 2.8 трилиона долара за предотвратяване на урагани, суши и наводнения, предизвикани от човешката дейност. За сравнение - досега за спасяването на финансовата система са излети близо 4 трилиона долара.
Докладът на ООН не изчисляваше стойността на евентуалните щети от бездействието, но през 2006 г. бившият старши икономист на Световната банка Никълъс Стърн заяви, че ефектът ще е подобен на този от световна война или от Голямата депресия.
Сред предложенията в "От пепелищата на кризата" са налагането на таван на заплатите като противоотрова срещу безумните бонуси на банковите шефове, както и изграждане на сигурни локални банкови системи в противовес на сегашната глобална финансова система, завлякла данъкоплатците с трилиони долари.
След съживяването на кредитната система логичната следваща стъпка е да се обяви мораториум над закъсалите собственици на ипотеки и заплахата да бъдат изгонени от домовете си.
До цялата тази паника нямаше да се стигне, ако властите бяха слушали по-внимателно преди време. През 2003 г. фондацията бе сред авторите на прогнозното изследване Real World Economic Outlook редом с най-новия нобелист по икономика Джоузеф Стиглиц. В документа се предупреждаваше за задаваща се голяма криза. "Непрекъснато се борим с изкушението да кажем "аха, нали ви казвахме".
Днес предупрежденията в прогнозното проучване са станали факт: "Ще има крах на кредитната система в развитите държави начело със САЩ, което ще доведе до бум на личните и корпоративните банкрути." На друго място се казва: "Финансовите институции вече не действат като слуги на световната икономика, а като нейни господари."
Макар фондацията да се оказа права за кредитната криза, а бъдещият президент Барак Обама да обеща да комбинира икономическите и екологичните стимули, Симс не си прави илюзии, че ще има още много препятствия. Сп."Икономист" вече определи идеите на Новия зелен договор като зелени, лесни и погрешни, а лидерите на големите финансови институции по всякакъв начин ще пречат на идеите на NEF.
"Това, което тепърва ще е интересно, е дали новата структура на собствеността на банките ще има някакъв ефект. Не виждаме жестът да се връща. Ползите от помощта трябва да се върнат обратни при данъкоплатците", казва Симс.
|
Идеите в "От пепелищата на кризата"
- разглобяване на банките. Вместо да ги консолидират, компрометираните финансови институции трябва да бъдат свити до ниво, на което няма да застрашават цялата система
- сегрегация на финансовите пазари. Разделяне на дейности като търговия с книжа и търговско банкиране. Нуждаем се от финансови институции с конкретни функции, а не такива, които се хвърлят по това, което е модно
- вкарване на всички екзотични финансови инструменти в балансовите книжа, безпощадна ревизия и официалното им лицензиране
- създаване на сигурна и достъпна локална банкова система за хората, например през мрежата на британските пощи
- разширяване на банкирането през малки и удобни за клиентите институции като общинските банки
- въвеждане на подпомагащи паравалути - монетарни активи със стойност, които не са признати във финансовия свят, но могат да се използват за бизнес в определени райони, градове и дори големи жилищни квартали, понеже защитават от финансови шокове
- раздаване на държавни безлихвени кредити (когато е нужно) за инфраструктурни и иновативни проекти
- въвеждане на сигурни спестовни схеми като т.нар. народни пенсии, позволяващи на хората да следят къде отиват и как са инвестирани осигуровките им
- мораториум върху изгонването на хора в невъзможност да си плащат ипотеките
- превръщане на човешкия капитал и неговите умения в ключов елемент на икономиката в момент, когато рухват системите, основани на парите
- по-добра данъчна ефективност, ликвидиране на териториите със статут на данъчен рай, плащане на данъка при източника на продукцията или услугата
- въвеждане на данъци върху валутните и финансовите транзакции; трилиони долари се въртят по света всеки ден в името на самото им движение без особена полза за обществото
- поголовен данък върху компаниите за изкопаеми горива, с който да се помогне на енергийно бедните страни и да се финансира преходът към чиста енергия
- повече отговорност от счетоводните фирми, борба със скритото обвързване, нови регулации и подобряване на самоуправлението на одиторите
- въвеждане на максимална заплата
- борба с отрицателните ефекти от рецесията чрез сближаване между хората - запознанства, съвместни акции, повече любопитство към околния свят, физически упражнения, курсове по музикални инструменти... изобщо, трябва да се прави нещо друго, освен да се печелят пари.
|
