В: Да се върнем към началото на кариерата ви - как попаднахте в света на модата?

- Живеех в град, в който имаше много производители на облекло - става дума за родния ми Емполи. Моят баща също беше съдружник в малко предприятие за производство на облекло. По онова време аз, все още студент, реших, че мога да доразвия дейността на баща си сам, без съдружника, и започнах още преди да взема последните си изпити, да работя в тази фирма. Тогава не знаех какво точно ще излезе от това, но в живота човек опитва, така сторих и аз. След като завърших висшето си образование, продължих да работя във фирмата и си дадох сметка, че особено в онези години в Италия дипломата в областта на икономиката бе голям плюс.

В: Как започна сътрудничеството ви с Джорджо Армани?

- Контактът ни с Армани беше резултат не само на нашето желание и усилия, но и на известна доза интуиция и късмет. През 1967-1969 г. в Милано вече започваше да се говори макар и под сурдинка за появата на нови стилисти. За нас, провинциалистите, това беше новост. По онова време фирмата ни имаше отлични връзки с всички големи дистрибутори и магазини в Италия. Пазарът тогава се движеше по един по-друг начин, следваше друга логика - конкурирахме се с останалите производители по цените, а не в предлагането на по-различен продукт. Веднъж при едно мое пътуване в Германия за пръв път чух за Армани. Германските ми клиенти ме питаха: „Защо не отидете при Армани?" Като се върнах у дома, направих някои проучвания. Със сестра ми намерихме една приятелка, която работеше за Армани, и отидохме да се срещнем с нея. Прибрахме се вкъщи и си казахме, че тази стъпка ще промени живота ни - може да успеем, но може и да фалираме. Решихме да рискуваме. Разговаряхме с Армани и съдружника му Галеоти - отначало гледаха на нас с недоверие - някакви си провинциалисти от Емполи... По онова време реализацията на моделите им за шлифери и спортни дрехи беше поверена на фирма от Брианца. Бизнесът не беше голям, защото в онези години Армани още не се беше наложил като име. Съдружникът му Галеоти, който беше от нашия край - тосканец от Виареджо, ни прие с известна симпатия и каза: „Нека опитаме - трябва да направим няколко модела за „Вог" - якета и дрехи в стил милитъри. Да видим как ще се справите. Разходите са си за ваша сметка!" Върнахме се у дома, нашите хора ушиха дрехите. Явно се бяха справили отлично, защото от Милано ни се обадиха по телефона в луд възторг: „Страхотни сте!" Истината е, че ние имахме това, което се нарича ноу-хау, и го съзнавахме. Оставаше да съберем куража да поемем риска - трябваше да се откажем от цялата си изградена вече мрежа от клиенти в Италия и да почнем от нулата. А бяхме силна фирма. Стартирахме с Армани с колекция от десет модела с клиенти в Германия и едва десетина в Италия. Пожънахме такъв успех, че по онова време само в Германия направихме оборот 10 млн. марки.

В: Каква е тайната една фирма да не изневерява на стила си и в същото време да е винаги актуална, в крак с най-новите модни тенденции?

- Няма тайна - просто е ужасно трудно. Важното е да имаш смелостта да се променяш - да си оставаш все ти, но и да се обновяваш. Да си готов да интерпретираш. И все пак, като се каже „Борсалино", всеки си представя шапка, като се спомене за „Алегри", човек си представя шлифер. С Армани правехме шлифери. Но днес шлиферите не се търсят толкова, по-актуални са якетата и другите спортни дрехи. Никак не е лесно да си актуален, защото сега светът се променя с невероятно бързи темпове. Трябва да се реагира светкавично.

В: Имате си собствен стил и в рекламните кампании - винаги черно-бели снимки, направени от известни фотографи. Разбирам, че фотографията е ваша страст...

- Нещо повече от страст - почти професия. Винаги сме се идентифицирали като компания, предлагаща прекрасни образи, интересни и красиви рекламни кампании.

В: Как си обяснявате факта, че Италия успя да подкопае позициите на Франция като дългогодишен и безспорен фаворит в световната мода?

- Това е много интересен въпрос, на който възнамерявам да се спра по-подробно по време на лекцията ми в София. Наистина си струва да се замислим защо тъкмо Италия, а не Германия например отне първото място на Франция. Смятам за неуместно сравнението между Италия и Франция. Висшата мода от кутюр е родена като система именно във Франция. Факт, който не е случаен, защото във Франция има изградена структура в тази област още преди Втората световна война. След края на войната в Италия трудно се подновява производството на облекло и така Франция в продължение на няколко години остава лидер в сферата на лукса. В Италия по това време има висша мода в Рим, но тя отстъпва на френската - и по „съдържание", и по бизнес успех. Когато обаче през 70-те години се роди миланското прет-а-порте, лека-полека Италия се интегрира в тази област и започна да конкурира френските прет-а-порте. Така минаха десетилетия и днес в Италия вече има изградена структура, която може да се сравнява с френската. Но ако Париж все още остава изключително важен за модните ревюта, трябва да отбележим, че и Милано си извоюва своето място и в този смисъл „открадна" абсолютното първенство на френската столица.

--------------------------------

На 25 октомври т.г. в Софийската градска художествена галерия италианецът Аугусто Алегри, собственик на компанията, произвеждаща връхно и спортно облекло с марка „Алегри", представи пред столичната публика възгледите си и личния си опит в областта на модата MADE IN ITALY.

Аугусто Алегри е роден на 24 юли 1937 г. в град Емполи, област Тоскана, Италия. През 1959 г. завършва висшето си образование във Флорентинския университет, специалност икономика и търговия. След дипломирането си работи само в производството на облекло. През 1962 г. основава фирмата „Алегри", която по-късно прераства в днешната компания ДИСМИ 92.

Марката „Алегри" е синоним на модерен и елегантен стил в областта на връхните и спортните дрехи. Освен в сътрудничество със световноизвестни дизайнери като Джорджо Армани например „Алегри" изработва и свои собствени колекции.