Една лоша новина никога не идва сама. Това правило беше доказано за пореден път, в случая по финансов начин, макар че верижната реакция донякъде остана недостатъчно осветена от медийните прожектори. Повсеместно, надълго и нашироко беше коментиран безпрецедентно критичният доклад на Европейската комисия от края на юли, в който тя обяви решението си както да отнеме акредитацията на две от агенциите, отговорни за управлението на средствата по ФАР, така и да замрази парите, чието плащане беше спряно поради корупционни практики. Някак встрани от вниманието обаче остана друго решение което малко след това беше взето - да бъде спряно и плащането на средствата за България, които идват по линия на Европейското икономическо пространство.

Основание може и да имат тези, които ще отдадат причината за липсата на достатъчен интерес на факта, че сравнени с милиардите, които теоретично се отпускат на България от ЕС, но сега са застрашени, 41.5-те милиона евро по линията на ЕИП и Норвежката програма за сътрудничество не могат да си съперничат за медийното внимание. Донякъде основание ще имат и оптимистите, които ще отбележат, че проектите все още не са одобрени и контрактувани, което реално означава, че така или иначе пари все още не е трябвало "да потекат" и нищо все още не е окончателно загубено. Вчера обаче ЕК нанесе поредния шамар, като реши да не връща отнетите акредитации. Постоянното им отнемане означава изгубването окончателно на 220 млн. евро, които все още на са контрактувани.

Затова, ако тези два начина на мислене продължават да надделяват на държавническо ниво, то те ще са поредното доказателство за късогледство. В момента България разполага с време до края на април следващата година, за да намери изход от създалата се ситуация с парите от ЕИП, защото именно дотогава трябва да бъдат одобрени проектите и да започнат да се осъществяват. Единствената може би добра новина в случая е, че пряко засегнати са само парите по този финансов механизъм (без тези за неправителствените организации), тъй като тяхното договаряне, отпускане и управление следва механизмът, създаден за работа със средствата от ЕС и съответно на тях пряко се отрази отнетата акредитация. Парите от Норвежката програма за сътрудничество минават през норвежката държавна агенция "Innovation Norway" и поради тази причина съмнение за тяхното прозрачно изразходване и управление няма.

Представители на норвежкото министeрство на външните работи увериха преди време, че дори и да се стигне до най-лошия вариант с акредитацията, ревизиране на сумите няма да има (виж интервюто). Проектите обаче трябва да бъдат изпълнени до април 2011г., което логично означава, че всяко излишно бавене от страна на властите ще създаде само проблеми и неприятности.

Погледнато в перспектива трябва да се има предвид и фактът, че реално финансовата рамка, по която се отпускат парите изтича. Преговорите между норвежкото правителство, което реално осигурява 95% от средствата и Европейската комисия за подписването на меморандум за нов финансов период и отпускането на нови средства обаче започнаха. Очаква се да бъде постигнато споразумение преди Коледа, увериха запознати с разговорите. От обявената позиция на Осло обаче става ясно, че той не е готов да увеличава размера на отпусканите средства, които за предишния период натежаха с 61 евро на джоба на всеки норвежец. Затова е логично, че преговарящите ще гледат много внимателно къде ще отиват парите и определящи в случая ще са показателите и резултатите, които са отбелязи бенефициентите.

Замисълът на отпусканите средства по линията на двете програми има едно особено ценно качество - че не припокрива сферите, които вече се подпомагат от ЕС, а се стреми да помогне на най-бедните членки на Съюза да напредват в области, които макар и донякъде загърбени от Брюксел, имат всъщност огромно значение за тяхното бъдеще. Затова би било най-малкото неразумно на подобна възможност да се гледа през пръсти.