Интернет и съвременният свят поставят всеки модерен човек в ситуацията на потребител на компютърни програми, или иначе казано, софтуер. Развиващият се IT бизнес в България, от друга страна, предполага голям брой хора, заети в производството и разпространението на софтуерни продукти, включително и за нашия пазар. Така в полето на информационните технологии и интернет един от най-често задаваните въпроси към юристите е свързан с натискането на бутони при инсталиране на софтуер и неговото правно значение. Дали кликването върху бутона Yes или I Agree обвързва потребителя? Какви са незнайните задължения, стоварващи се върху объркания потребител?

Въпросните бутони предполагат съгласие, изразявано от потребителя спрямо т.нар. End User License Agreement (EULA), предоставено му в електронен вид, което ще рече лицензионно споразумение с краен потребител. Поне така е според американското право и търговска практика, впоследствие разпространили се в други части на света, като Далечния изток например. Популярността на тази концепция се дължи на изключителните улеснения за търговския оборот и за дистрибуцията на софтуер, доколкото при нея липсват каквито и да било формалности.

Американската концепция дава решение на проблема как носителят на авторски права (производител или представител) предоставя на крайния потребител неизключително право на използване на софтуера. С други думи, без EULA потребителят не придобива никакво право да използва програмния продукт. А ако налице е EULA, от друга страна, потребителят е обвързан с множеството условия и ограничения в текста. Типичният случай не предполага наличие на договор и няма друг начин за законно ползване на въпросния обект на авторски права - компютърните програми.

Вторият интересен момент при американската концепция е свързан с начина на изразяване на съгласие върху EULA. Производителят (или съответният разпространител) се смята за автор на EULA, доколкото текстът му е вложен в т.нар. инсталационен пакет на софтуера - без значение дали се разпространява на материален носител като диск, или се сваля (download) от интернет сайта на производителя. Потребителят се смята за възприел EULA, доколкото текстът му се появява по време на инсталационната последователност на софтуера и доколкото е налице копие за бъдещи справки. Възприемането и съгласието на потребителя се изразяват чрез конклудентни (мълчаливи) действия, т.е. чрез натискането на виртуален бутон "Да, съгласен съм" под текста.

В България подобна концепция не е приложима и противоречи на законодателство. Според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) неизключителното право на използване се предоставя с договор. А договорът е двустранна сделка съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - необходимо е съгласие и на двете страни. Договорът за използване може да не бъде в писмената форма, тя не е задължителна, тъй като се предоставя "неизключително право за използване" по ЗАПСП. Договорът може да бъде и в устна форма. Може да бъде сключен и с конклудентни действия - предаване на фактури и заплащане на цена. В тези случаи наличието на договор се доказва със свидетели, фактури, банкови платежни нареждания, предоставени материални носители като CD, DVD, USB dongle, парола, код за сваляне от сайта на производителя (download), сериен номер. Веднъж налице ли е двустранен договор, потребителят разполага с неизключителното право да използва съответната компютърна програма.

Подробните условия на използване се регулират в писмения договор, устните договорки поставят трудности при доказването им. Ако няма писмен договор, прилагат се общите правила на ЗАПСП и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

При договор, сключен с конклудентни действия, няма налице никакви условия или ограничения, различни от тeзи в законодателството за авторските права и за защита на потребителите. EULA не може да поставя такива допълнителни условия.

EULA не е договор, доколкото не носи подпис на двете страни, на производителя (разпространителя) и на потребителя. Обикновено не е налице и електронен подпис на страните по сделката. По нашето право не може да се приеме, че натискането на виртуален бутон "Да, съгласен съм" под текста представлява конклудентни (мълчаливи) действия за изразяване съгласието на потребителя с условията на EULA. Проблематично е възприемането на пълния текст на EULA, когато не е на български език, какъвто е обичайният случай. Потребителят в България не е длъжен да знае и възприема текстове на езици, различни от българския. Втори проблем е автентичността на EULA, доколкото текста не носи подписа на носителя на авторските права върху софтуера. Обикновено не е налице дори електронен подпис на автора на текста на EULA, т.е. на производителя или разпространителя на програмния продукт.

Съветът ни към българските производители и разпространители на софтуер e винаги да превеждат своите EULA или други условия за ползване на български език, както и да полагат електронен подпис върху тях. Необходимо е и винаги да указват наличието им в писмения договор с потребителя или в придружаващата документация. Добре е да бъдат прилагани като обособен електронен документ в разпространен формат и електронно подписан в пакета на програмния продукт - диск или компресиран пакет, предназначен за сваляне от интернет сайт на производителя.

Добре е да се използват и възможностите, които дава законодателството за защита на потребителя. Част от условията за ползване на софтуера могат да се включат в инструкциите за ползване и в условията за употреба по смисъла на чл. 4 от Закона за защита на потребителя.

Идеалният вариант би бил условията на типичното EULA да бъдат включени в общите условия на производителя или разпространителя на софтуер по смисъла на чл. 298 от Търговския закон, тъй като по същината си EULA представляват именно такива общи условия. В този случай, разбира се, изискванията на Търговския закон следва да бъдат спазени, за да са налице валидни и приложими за потребителя общи условия дори в случаите на закупуване на софтуера без писмен договор (много чести при интернет продажби на софтуер).