Приходи на Националния исторически музей не влизали в банковите сметки

Нарушения при завеждането на паметници на културата, при археологически разкопки, при продажба на билети и отдаването под наем на помещения са само част от проблемите с финансовата отчетност на Националния исторически музей, установени от Сметната палата. Пред "Медиапул" вчера директорът на музея Божидар Димитров коментира, че в доклада на палатата нямало много нередности и за всяко нещо е готов да даде подробно обяснение.
Според доклада в музея има големи количества билети, отпечатани преди много години. Тяхната стойност е променяна в годините без да има правила, по които това да става, и така се създава възможност за злоупотреби, предупреждават одиторите. Не е регламентиран редът за събиране на приходи от продажби на билети във филиалите и отчитането им пред централата в София. Не са отчитани и приходи от сувенири, книги, стоки на консигнация, от изнесени беседи, установи проверката на Сметната палата. Голяма част от постъпленията пък изобщо не са влизали в банковата сметка на институцията, а са се харчели направо от касата, в някои случаи - дори без подписа на директора.
Музеят е давал под наем помещения за коктейли, сватби, приеми и други тържества, но не от всички клиенти е взимал пари, а сумите са определяни произволно. Цените по договорите варират от 500 лв. до 17 500 лв., въпреки че основно са отдавани едни и същи площи, се казва в доклада.
Хора са получавали пари за археологически разкопки без да имат договор с музея. В доклада е описан случай с длъжностно лице, получило 18.6 хил. лв. за целта, което обаче е било със спрени права за три години да извършва теренна работа.
90% от реставрацията на Боянската църква е била платена авансово, след което срокът на изпълнението й не е бил спазен. Музеят е авансирал 86% и възстановяването на камбанарията на Земенския манастир без дори предварително да определи видовете и количеството работа, които очаква от изпълнителя. Църквата "Св. Йоан Богослов" в Земенския манастир, която е паметник на културата от XI - XVI век, не се води в баланса на музея, установи проверката. Същото важи и за църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Тази църква, както и корабът "Радецки", не са били застраховани през 2007 г.
Дарените движими паметници на културата не се отразяват счетоводно, а само се вписват в инвентарните книги, е заключението от проверката.
Одиторите са установили, че счетоводната дейност и контролът върху нея са били поверени на един човек. Това създава предпоставки за злоупотреби и загуби за музея, предупреждава докладът.
Организацията на работата в НИМ не минава без нарушения и на трудовото и осигурителното законодателство. Не е плащан извънредният труд на екскурзоводи, информатори и друг персонал, в тези случаи не са начислявани и дължими данъци и осигуровки.