Светият синод да получи право на собственост върху храмове, манастири и движими културни ценности с национално значение, с които сега се разпореждат държавата и общините. Това е част от исканията, отправени от архиереите в писмо, подписано от патриарх Максим до председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова.

В документа, с който "Дневник" разполага, синодът настоява за изключителна автономия при управлението на античните храмове и предмети. На осем страници ръководството на православната църква дава предложения за промяна в проектозакона за културното наследство. Едно от тях е да се въведе класификация "религиозно културно наследство", като тези обекти да се посочват от ръководството на църквата и да се стопанисват от него.

Исканията противоречат на текстове от конституцията и други правни принципи, като например стандартите за управление на собствеността и опазване на националното богатство, предлага се и изграждането на паралелен "синодален" институт за "религиозните" паметници на културата, се казва в писмен отговор от Министерството на културата.

От Светия синод предупреждават, че ще търсят законовите си права в страната и извън нея. "Ще повдигнем споровете относно храмове и светини, които са национално културно наследство и в момента сме лишени от упражняването на правомощията си, включени в правото на собственост", гласи писмото. Посочват се и някои от имотите, за които синодът претендира - църквите "Св. Четиридесет мъченици" и "Св. Георги" във Велико Търново, пет храма в Арбанаси, Боянската църква, Земенският манастир и др.

Ръководството на църквата иска за него да не важат и някои от най-оспорваните текстове в закона - за доказване собствеността върху античните предмети и сгради, за деклариране на притежаваните ценности в 3-месечен срок, както и забраната да се претендира за собственост върху ценности - национално богатство, с аргумента изтекла давност.

Синодът настоява също държавата и общините да оказват съдействие, включително финансово, за опазването на "религиозното културно наследство". Ако компетентните държавни органи ще бъдат само регистратор на действията, извършвани по преценка на ръководствата на вероизповеданията, няма логика финансирането да е от държавния и общинските бюджети, отговаря министър Стефан Данаилов.

Според проектозакона за културното наследство, ако собственик не може сам да реставрира защитена сграда, това се прави от общината или държавата, като за извършените разходи се учредява ипотека. Синодът обаче смята, че върху "религиозните културни ценности" не трябва да се учредява ипотека.

Междувременно вчера социологическо проучване на агенция "Алфа рисърч" показа, че 49 на сто от българите са на мнение, че държавата трябва да изземе археологическите паметници на културата - национално богатство, и да ги съхранява само в държавни музеи. Въведеният в проектозакона вариант хората, които притежават такива археологически паметници, да могат да ги държат, но без да имат право да ги продават, ако нямат документ за собственост, се подкрепя от 24 на сто от анкетираните. Само 3.9 процента са на мнение, че всеки трябва да може да се разпорежда сам с паметниците на културата - национално богатство, които притежава, независимо как ги е придобил.

- Българската православна църква е законният собственик на храмовете и манастирите - световно религиозно културно наследство. Ще търсим законовите си права.

- За "религиозното културно наследство" правомощията на института за паметници на културата да се изпълняват от синода. Синодът да не е длъжен да спазва предписанията на института за реставрации.

- Държавата и общините да финансират реставрацията на храмове и манастири.

- Църквата да не доказва собствеността си върху антики и имоти.

- Църквата да разкрива музеи, да събира такси и да печели от рекламни материали за стопанисваните от нея обекти.

- Синодът иска правото да разрешава разкопки, да оценява и класифицира ценностите и да разрешава експлоатацията на строежи, при които са намерени археологически експонати.

- Конституцията възлага единствено на държавата грижата по опазване на цялото културно наследство. Исканията на синода противоречат на принципа на равнопоставеност на видовете културно наследство.

- Ако компетентните държавни органи ще бъдат обикновен "регистратор" на действията, извършвани по преценка на ръководствата на вероизповеданията, няма логика финансирането на тези дейности да е от държавния и общинските бюджети.

- Няма правна логика за стопанисваните от църквата ценности да има специален режим за доказване правото на собственост.

- Иска се държавата да делегира правомощия на органи с неясен статут и компетентност.