Най-добрият начин човек от континента да усети Лондон е да се настрои на неговото време. Изцяло да се отдаде на ритъма му и да разгледа всичко, да опита традиционните вкусотии и да пие бира. Много бира.

"Ако можеш да доловиш какво е това страхотно привличащо нещо в този град, сподели ми го", помоли приятелка, преди да замина. За Лондон може би не може да се даде някакво кратко и всеобхватно определение. Не е като романтичния Париж или вечния Рим. Лондон си е Лондон - суров, леко студен, но чувствителен. С него човек става някак близък и минава на "ти".

Защото всъщност Лондон ти дава шанс да избираш. Той не налага стил или мода, не предупреждава за стандарти, в които задължително трябва да се вместиш. Или поне хората по улиците създават такова впечатление. Те са различни, понякога дори странни в облеклото си, но никой не се обръща след тях с оценъчен поглед.

Навъсен и дъждовен Лондон е може би първото очакване, с което човек слиза от самолета. Въпреки облаците и дъжда градът е по-скоро замислен, жив и красив.

След влизането на България в ЕС достъпът до британската столица стана доста по-лесен. Две от нискотарифните компании предлагат билети от по 100 - 150 лв. с включени летищни такси. Естествено важи уговорката резервацията да е около месец и повече предварително, но дори и две седмици преди пътуването могат да изникнат изгодни предложения.

Лондон не изисква от теб да си предварително подготвен. Може да си изчел всичко и да знаеш историята му, но пак ще се изненадаш. Дори да не посетиш всички музеи и популярни забележителности, само ако ходиш по улиците, избираш сам маршрута си и се оставиш на лондонското време, може би ще разбереш града по-добре.

Ако си настроен да вървиш пеша, няма да ти трябват много пари за транспорт. Но пък и организацията в града е повече от перфектна, въпреки че на разположение са само метро, автобуси и таксита. Дневната карта е около 5 лири, като за билета за метрото е 1.50, а за автобусите - 90 пенса. Предлагат се и карти, които могат да се заредят с колкото пари разполагаш и така пресмяташ разстоянието, което ще изминеш.

Първият "цивилизационен сблъсък" е обратното движение. Почти на всички кръстовища и светофари на земята е написано накъде да гледаш. И по-добре поглеждай, за да няма изненади. Улиците почти в целия град са тесни, особено в централната част има изненадващи пасажи, които те отвеждат към неподозируеми кътчета.

След очакваното вълнение да видиш толкова често сниманите по филми "Биг Бен", London eye, парламента някак си улиците сами те водят. Все пак е хубаво да обиколиш централните места - Oxford street, Regent street... Там се вижда, че все пак световната криза още не е засегнала покупателната способност на хората. Или поне желанието им да купуват. Улиците са топло украсени с коледни лампички, хората навън са много, но не се блъскат. А и винаги можеш да свиеш в някоя малка пряка.

Така се озовах на Carnaby street, която беше украсена с големи висящи изкуствени снежни човеци. Тя е малка, много светла и уютна. Задължително мини през площадите "Трафалгар" и "Лейскър", както и през Picadilly circus и Covent garden. Там има много магазини, барове и театри. Въпреки че цените за някои спектакли достигат до 200 лири, за хора под 25 години се предлагат билети на първия ред, които са между 12 и 20 лири.

"Още откривам и опознавам автентичните места, които англичаните крият от туристите", ми казва Стефан, който живее малко повече от година в Лондон. Съветът му е: дори да разполагаш с няколко дни, трябва да опиташ бирата. Тя е негазирана, леко горчива, но вкусна. Пяната й дори е мазна. В Лондон на всяка крачка има бар, като много често в тях се предлагат и традиционни ястия. Те работят докъм полунощ и в тях ходят главно мъже. Ако ти се иска да танцуваш, ще трябва да си намериш някоя дискотека, като обикновено те са големи и на по няколко етажа.

Почти задължително е да пиеш бира на реката. На някоя пейка, ако времето позволява, или в някоя от закотвените лодки, които са превърнати в барове. Обстановката в тях напомня тази на класическите "наземни" заведения, но от тях се открива много хубава гледка към вечерен Лондон. А тя е почти спираща дъха. Може би единственият им недостатък е, че от време на време се поклащат и се появява съмнение дали това е от бирата или от реката. Бирата струва между 3 и 5 лири, като типичният сорт е Ale. Тя не се намира по магазините и във всички заведения, но със сигурност може да я опиташ в бар "Шерлок Холмс". Малко екстравагантен избор за пиене е ягодовата, която има вкус на газиран компот и според местните е само за жени.

Обиколката на барове, дори да не обичаш да пиеш, е познавателна и важна част от усещането за града. Но ако се опиташ да влезеш някъде в петък към седем вечерта, по скоро няма да успееш. Англичаните излизат главно тогава. През седмицата можеш да се отдадеш на алтернативните места. Така се озовавам в "Кубана" - кубински бар с жива музика в центъра на Лондон. Всяка вечер там свирят двама латиноамериканци, като сцената им е изключително малка. В канички от по един литър се предлагат традиционните коктейли "Мохито", "Куба либре", като цената им е около 5 лири.

Освен това е задължително да минеш през квартала "Сохо", който в едната си част е пълен със секс шопове и надписи Models upstairs. Там е пълно с китайски, тайландски, мексикански ресторанти.

Събота е ден за пазар и панаир. Това важи с пълна сила и тук. Има няколко места, на които в този ден се затварят улици и се отварят открити пазари (маркети). Едно такова място е Portobello alley в Нотинг хил. Улицата е дълга няколко километра и на нея има всичко - от антикварни магазинчета до сергии с плодове. Пазарът е жив и шарен и на него можеш да прекараш много време, избирайки и разглеждайки. Там е и най-истинското място да опиташ известния fish &chips, което е панирана бяла риба с пържени картофи.

Нотинг хил е известен за чужденците от едноименния филм, а за лондончани е кварталът със скъпите къщи и спокойните улици. Дотам се стига с метро, а на връщане, ако ти се разхожда, може да вървиш до центъра пеша. Най-красиво е да минеш през Hyde park - най-голямата зелена площ в града. В него има няколко езера и много катерички, доста общителни и дружелюбни - често се опитват да се качат по крака ти. А ако имаш ядка, ги спечелваш почти завинаги. В края на ноември в парка е открит коледен панаир, в който има десетки скоростни влакчета и въртележки. Там има и две ледени пързалки. Предлага се греяно вино и много сладки неща, които създават коледно настроение.

В студа усещането за града е, че е топъл. Сигурно заради коледната украса. Странност на лондонското време е, че независимо колко вали и мрачнее през деня между 7 и 9 вечерта времето някак омеква и става много приятно. Колкото и да го обикаляш, Лондон ще те изненада. Той не може да бъде докрай разказан, защото винаги имаш избор да направиш нещо различно... Това е - Лондон предлага да избереш. Трябва само да попаднеш там.