България е в икономическа криза. Това вече не е тайна и за правителството. В края на миналата седмица премиерът Станишев призна, че страната "за първи път навлиза в истинска капиталистическа криза" (последната, социалистическа, беше през 1996-1997). Страната не може да избегне нито свиването на икономиката, нито фалита на фирми, нито ръста на безработицата. И твърдението, че България не е виновна за кризата (вярно) и уверението, че правителството е взело всички необходими мерки (невярно) едва ли ще успокоят хората.

Хората се плашат от апокалиптичните сценарии на медиите, но и от демонстративното спокойствие на властта. Истината е, че кризата не просто ще ни направи по-бедни, но ще промени много от представите ни за света. И дано новото, което ни предстои, да не е просто добре забравено старо.

В тази трудна ситуация това, което трябва да ни притеснява, е не кризата, а антикризисната програма на правителството. Защото икономическите историци са единодушни в едно - пазарът периодично поражда кризи, но неадекватното поведение на правителствата е това, което превръща кризата в катастрофа. Голямата депресия в САЩ е най-добрият пример.

В последните два месеца българското правителството се бореше с кризата, като не я забелязваше. Страхът, че прекаленото говорене за криза може да предизвика паника, се превърна в извинение за проточилото се мълчание. Но когато властта проговори това, което чухме, плаши. Първо, защото правителството не говори с един глас, и второ, защото правителството не си дава сметка колко ограничено е пространството му за маневриране. В желанието си да направи нещо смело и голямо, правителството рискува да направи нещо опасно и глупаво.

Това най-ясно личи в започналия дебат за едностранна евроизация (въвеждането на еврото като паралелна валута). Бизнесът предложи тази идея, защото тя му гарантира финансова стабилност в момент, в който на страната й липсва политическа стабилност. В ситуация на слабо правителство и неясна опозиция евроизацията прилича на единствената спасителна политика. Но едностранната евроизация може да доведе до радикална изолация на България в ЕС. Защото никоя политика не може да бъде отделена от този, който трябва да я провежда, и защото през последната година страната ни проявява повтарящо се нежелание да спазва правилата на Съюза.

И въпросът е може ли едно правителство, което е изгубило обществена подкрепа, което е изгубило европейска подкрепа и което е в навечерието на избори, да проведе успешна евроизация, без да изолира страната в рамките на ЕС. Може ли да рискуваме това правителство да води политика, която според Брюксел не е нищо друго освен нарушение на договора от Маастрих.

Истината е, че провалът на България в усвояване на фондовете прави така политика невъзможна. Както правителството на Виденов нямаше вътрешна и външна легитимност да въведе валутния борд, така това правителство няма легитимност да поеме риска едностранно да евроизира. В очите на Брюксел нямаш право да евроизираш, ако си се провалил в европеизацията.

Но макар че България не печели от едностранно въвеждане на еврото, печели от разгорелия се дебат за евроизацията, защото този дебат ще помогне на следващото правителство да убеди Европа, че страната ни не може да бъде оставена в чакалнята на общата финансова политика на ЕС.