Една септемврийска вечер, докато огромна част от 165-милионното население на Пакистан започва пост за свещения месец на Рамазана, милиардерът Миан Мохамед Манша - най-богатият човек в страната, обмисля дали да купи индонезийска банка.

В този момент звъни телефона и синът му Хасан вика в слушалката: "Бързо си пусни телевизора!" На екрана дават как хотел "Мариот" в Исламабад - едва на няколкостотин метра от президентския дворец, е обгърнат от пламъци, след като терористи взривяват на входа му камион с експлозиви. Жертвите са 53, ранените - 266, а разрушенията - за милиони.

"Беше ужасяващо", коментира днес 61-годишният Манша, председател на "Нишат груп" - финансово-текстилно-циментова империя, който отсяда в "Мариот", когато е в столицата. Часове преди взрива новоизбраният президент Асиф Али Зардари се закани да излекува Пакистан от "рака на тероризма".

Докато страната се бори с този огромен проблем и затъва в най-тежката си икономическа криза от 10 години, Манша продължава с експанзията на групата си. В Пакистан неговата MCB Bank е най-големият кредитор по пазарна оценка, до май 2009 г. в Азербайджан трябва да заработи компания за лизинг на оборудване и автомобили, обмисля се банково навлизане в Казахстан, Близкия изток и дори в Канада, където живеят поне 300 хиляди пакистанци.

Манша започва да гради в бурните десетилетията след отделянето на Пакистан от Индия през 1947 г. Днес той следва добрите практики на предприемчиви индийци като Мукеш Амбани и Ратан Тата, възползвали се от годишния ръст от 8.8% на индийската икономика. Пакистан почти не изостава назад от това темпо - между 2002 и 2007 г. неговият БВП растеше средно със 7%. "Искам да съм първият пакистанец, който подобно на колегите от Индия ще излезе и ще покаже, че ние също можем да правим успешен бизнес в чужбина", казва Манша два дни след атентата в "Мариот".

Пакистан се опитва да избегне замразяване на международните си плащания, както вече се измъкна през 1999 г. с помощта на МВФ. Почти 10 години по-късно пак фондът се притече на помощ с пакет от 7.6 млрд. долара, след като валутните резерви на страната се стопиха за 12 месеца със 74% до едва 3.5 млрд. долара. Борсовият индекс в Карачи изгуби за година 35% от стойността си. Инфлацията през август стигна рекордните за последните 30 години 25.3%. Очаква се рязко намаляване на преките чуждестранни инвестиции, както и на парите, които изпращат у дома емигрантите.

Манша, който оценява богатството си на около 4 млрд. долара, смята, че в кризата се появяват много възможности за хора като него да купят евтино компании.

Той не се вписва в обичайния профил на богаташ, който непрекъснато е зает с делови срещи. Повечето сделки урежда по мобилния си телефон, често докато се разхожда в парка срещу дома си в Лахор, където живее с жена си Наз и семействата на тримата завършили в САЩ синове. Бизнеса си върти, като всеки ден разговаря по няколко минути с всеки от 30-ината си директори. "Може да висиш над пропастта и той ще те остави така, но в крайна сметка няма да позволи да паднеш", коментира Ахмед Джаханджир, племенник на Манша, който е изпълнителен директор на текстилното поделение на "Нишат милс". Милиардерът държи подчинените му директори да са като него, изисква желязна дисциплина и еднолично взема стратегическите решения.

"Манша не обича да се шуми около него и очаква същото от служителите си", обяснява Мухамад Фарид Алам, главен изпълнителен директор на AKD Securities - една от големите брокерски къщи на Пакистан. Ако той не се представи кой е, хората може и да не го познаят, допълва Алам.

Големият син, Раза (36 г.), завършва през 1994 г. международни отношения в университета на щата Пенсилвания и днес ръководи D.G. Khan Cement - вторият по големина пакистански производител на цимент. Брат му Умер (35 г.) надзирава текстилния бизнес на "Нишат груп". Най-малкият, Хасан (28 г.), отговаря за енергетиката, а жена му Икраа (26 г.) оглавява проект за луксозен хотел в Лахор. "Никога няма да срещнете синовете ми по купони", казва Манша, а от прозореца на кабинета му се вижда едно от най-старите голф игрища в града.

"За Пакистан обикновено се говори в контекста на войната и тероризма. Но "Нишат груп" демонстрира потенциала на пакистанските компании да носят печалба, да реинвестират в страната и да си осигуряват висока доходност", коментира Зуфиян Зубери, ръководител на хонконгското поделение за дялово участие в Азия на "Мерил Линч". Банката консултира през 2006 г. качването на MCB Bank на лондонската борса.

Наистина, тази банка бе светло петно за инвеститорите. Акциите й носеха през последните 10 години възвращаемост от средно 55%, при положение че средното за индекса в Карачи бе 28%. На 2 декември обаче акциите й бяха паднали с 41% заради обезценяването на рупията и стопяването на националния валутен резерв.

"Това е много добра и професионално управлявана банка", казва прочутият инвеститор Марк Мобиус от Templeton Asset Management. "Да, вярно е, че Пакистан минава през трудни времена, но добрата новина е, че има демократично правителство и бизнесът върви." На Манша принадлежи и 29-етажната сграда MCB Tower, най-високата в страната.

С 30 хиляди служители "Нишат груп" е най-големият частен работодател в страна, където две трети от населението живее с по-малко от 2 долара на ден и точно от тази бедност се захранва тероризмът. Самият Манша разказва как е видял с очите си мизерията да ражда насилие през 1992 г., когато купува D.G. Khan Cement. Един от заводите е в Пенджаб в североизточен Пакистан, където част от 11-километровата транспортна лента минава през земите на местно племе. Когато Манша инспектирал мястото, някой се опитал да го застреля. В отговор той наредил на управителя да даде на местните каквато и да било работа, дори да е само местене на торби с цимент от едно място на друго. След това построил първата поликлиника в района и смята, че това има значение за намаляване на насилието.

когато се наложи. През юли стачка затвори 120 клона на MCB Bank и Манша изгони мнозина и заплаши да уволни десетки синдикални членове. Не прощава на никого, който спре да си плаща кредита, и е отказвал пари дори на най-близки приятели, ако не могат да гарантират, че ще ги върнат.

Баща му Маян Мохамед Яхия и петимата му братя напускат Калкута през 1947 г. и се местят във Фейзалабад край Лахор, където започват бизнес с памук. Манша се ражда същата година. Братята кръщават текстилната компания "Нишат милс" (Nishat Mills) по името на Нишат, най-големият внук на най-големия брат от фамилията. Корейската война от 1950 - 1953 г. предизвиква бум в търсенето на памучни тъкани за униформи, бинтове и палатки. Междувременно Манша ходи на католическо училище, избрано заради доброто обучение, а не заради религията. После учи счетоводство в "Хендън колидж" в Лондон, но се връща в Пакистан през 1968 г., преди да се дипломира, защото баща му се разболява от рак. Той се жени за съученичката си Наз Сайгол в един отчасти уговорен между семействата брак - тя е дъщеря на индустриалеца Юсуф Сайгол. (Днес Наз Манша надзирава дейността в някои от осемте текстилни и трикотажни завода на групата.)

Баща му умира през 1969 г. и 22-годишният Манша се договаря с чичовците си да получи текстилните фабрики във Фейзалабад и категорично не иска нищо от бизнеса в Източен Пакистан. Това е добър ход - през 1971 г. тази част се отделя в днешната държава Бангладеш и чичовците му губят абсолютно всичко. Манша става шеф на "Нишат милс", която днес е най-големият производител на текстил и шивашки стоки в Пакистан.

Навлизането в банковото дело идва чак през 90-те години, защото дотогава финансовият сектор е изцяло държавен. Между 1991 и 2007 г. правителството продава 165 банки и Манша и партньорите му купуват една от тях - Muslim Commercial Bank (или MCB). Макар че офертата им е третата по големина сред пет, те печелят заради близки връзки с тогавашния премиер Наваз Шариф.

Манша отговаря на тези подозрения с версията, че другите кандидати не са били сериозни и са надували цената само за да му попречат. "Хората си мислят, че съм много близък с Шариф, а аз дори не съм го срещал лично, в целия си живот не съм подкупвал никого", казва той.

Когато през 1993 г. Беназир Бхуто сменя Шариф, тя критикува приватизацията му като корумпирана. За да избегне проблеми, Манша напуска Пакистан, живее година и половина в Бостън при сина си Юмер, който учи в местен колеж, и се връща, след като през 1996 г. Бхуто губи окончателно властта.

Днес амбициите му са да навлезе в енергетиката и земеделието, защото "бъдещето на света е в ръцете на този, който държи храната и енергията". В Пакистан 44% от работещите са заети в земеделието, което пък дава 21% от БВП на страната.