Младите икономики от Източна Европа са най-уязвими от последиците на световната финансова криза измежду всички нововъзникващи пазари, твърдят от "Мерил Линч". Пред агенция "Блумбърг" от инвестиционната банка, която беше погълната от Банк ъф Америка през септември, твърдят, че причина за безпокойство са високите дефицити по текущите сметки. Като пример са посочени балтийските държави заедно с България и Румъния. В анализ до клиентите на банката анализаторът Радослав Бодис споменава, че рискът е свързан с възникването на ликвидни проблеми, а като "сигурно място" е посочил Чехия. "Големият размер на дефицитите и външният дълг, и резервите за посрещане на дълговете са основните рискови фактори", твърди Бодис. Световната финансова криза причини загуби на банковата система за близо 1 трилион долара и това вече кара инвеститорите да изтеглят парите си от нововъзникващите пазари към по-сигурни места. Най-засегнатите до момента Украйна и Унгария дори прибягнаха до кредитни споразумения с Международния валутен фонд именно с целта да посрещнат нуждите си от ликвидност. В преговори за помощ е и Латвия. Засега не е ясно какъв ще е размерът на помощта, към която се стреми, но по оценка на рейтинговата агенция "Фич" той трябва да е поне 5 млрд. евро. Румънското правителство до момента не е коментирало дали ще иска помощ от световните финансови институции, докато правителствата на България и Литва обявиха, че не изпитват нужда от подкрепата на фонда.

Освен от "Мерил Линч" своите притеснения за състоянието на българската икономика изразиха и експерти и от други международни банки. Икономистът от БНП "Париба" Михал Дибула също посочи дефицита по текущата сметка като повод за тревога, успоредно с трудностите за финансиране на банките от Източна Европа.

За разлика от външните наблюдатели обаче повечето икономисти в България остават консервативни в прогнозите си за негативите от световната финансова криза. Макроикономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов заяви, че липсват данни, които да говорят за тревожни тенденции в макроикономическите показатели на България. Самият дефицит пък бележи спад за последния отчетен месец и това е тенденция, която според него ще се запази, успоредно със свиването на преките чужди инвестиции. Увереност в българската финансова система наскоро изрази и Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Той също обяви, че България не се нуждае от подкрепата на международни финансови институции.