Два НДК, един нездрав разум
Голяма зала за над 20 000 души обмисля да строи общината. За концерти, постановки, филми... Един НДК не стига, трябва втори.
За едно добро управление първо се иска здрав разум, едва после - и в рамките на самия разум - полет на въображението. Иначе върху гражданите ще се стовари поредната грандомания и безсмислено пилеене на пари.
Следвайки елементарните стъпки на здравия разум, общината първо трябва да се запита защо в момента оригиналният НДК е превърнат в битак? Освен по ред други причини, просто защото в България няма достатъчно култура за неговите 20 000 кв. м зали за общо 11 000 души, без да броим фоайетата и офисите. Или поне няма вече държавен социализъм, който да плаща за толкова много култура на глава от населението.
Второ, когато няма държавен социализъм, има пазарен капитализъм, който урежда търсенето и предлагането. Ако за един концерт на "Буена виста" или Лили Иванова зала 1 с нейните 3380 места не стигат, спокойно се изнасят два последователни. Още по-масов концерт пък, както и навсякъде по света, се прави на стадион или площад. Защото 30-50 хил. души е безсмислено да събереш в зала, която тепърва да строиш - колко пъти в годината тя ще се напълни?
Третата стъпка на здравия разум изисква общината да се огледа за останалите зали в града - "Универсиада", "Фестивална", "Христо Ботев"... И ако се запита защо не са натоварени, вероятно ще си отговори - защото са в окаяно състояние.
Четвърто, повечето от залите са държавни или с не съвсем ясен статут на собственост. Чий е всъщност НДК? А "Фестивална" и "Универсиада"? София е столица на България, а не само град за софиянци и е редно държавата да се грижи за националните културни местообитания. Ролята на общината е да премахва вътрешно-градската културна сегрегация. "Люлин" и "Младост" да не са само спални, както при социализма. Това обаче изключва гигантомански строежи на зали по кварталите.
Така здравият разум стига до идеята, че първо трябва да се приведат в съвременен вид безкрайно амортизираните зали в наличност, да се построят зали по кварталите и после добре да се прецени за какво ни е нужда огромна зала. Със сигурност не за кино и театър, нито дори за Берлинската филхармония, ако някой изобщо се сети да я покани. По ще трябва, уви, за Весна Змиянац и Шабан Шаулич, които ще пеят в зала 1 на НДК. А най ще трябва за волейбол, който вече има доста фенове за домакинство на голямо международно състезание. Или пък за някоя евровизия, ако един ден България спечели конкурса и вземе домакинството. Точно по тия причини сърбите си построиха 20-хилядната "Арена Белград". Иначе и те си имат конгресния "Сава център", който е малко по-стар от нашия НДК и който преди няколко години бе основно ремонтиран.
Май пак трябва да открием сръбската топла вода, че ни трябва спортна зала, която да се използва и за други нужди, а не второ НДК. Но държавата и общината вече 2 г. спорят къде да е залата - в "Обеля", в "Младост" или до стадион "Юнак", и дали ще е една за над 10 000 места или две за по около 10 000. С новата идея на кметството за 20-хилядна зала с акцент не спорт, а култура, говорилнята започва отначало и накрая в София няма да има нито нова, нито годни стари зали.