Пристанище – Бургас ще завърши годината с над 4 млн тона товарооборот, което е значително под капацитетните възможности на порта. Това заяви изпълнителният директор на държавното дружество Аргир Бояджиев.

На този етап се внасят метали от Украйна и след преработка се изнасят метални заготовки за страни от Средиземноморието. Поръчките са на един от основните клиенти на пристанището - "Промет стийл", който се очаква да реализира над 500 000 тона товари за годината.

Рязкото падане на цената на желязото блокира наскоро вноса и износа на метали. Основните клиенти намалиха драстично транспорта на продукцията си по море, а сръбски металургичен комбинат се е отдръпнал изцяло, заради финансовата криза. Трудностите, които изпитва металургичния комбинат "Кремиковци" най-вероятно няма да се отразят пагубно върху "Пристанище-Бургас" ЕАД, смята Бояджиев.

По информация на бизнеса преговорите на Министерство на икономиката със "СМАРТ холдинг" (собственик и на "Промет") за покупката на "Кремиковци" са в напреднала фаза.

"Ако "Кремиковци" заработи, ако "Промет стийл" увеличи обема на товарите и ако кризата в Гърция продължи, ще се увеличи транзитният поток, което пък е добре за Пристанище-Бургас", каза още пристанищният директор.

По думите му кризата в Грузия не насочи насам товари, но регулярно от Бургас за грузинското пристанище Поти има ро-ро превози – предимно коли и камиони. 

Въпреки тези оптимистични прогнози товарооборотът на местния порт е намалял с около 50 на сто, а "Кремиковци" дължи около 1 700 милиона лева. Според Аргир Бояджиев обаче пред порта се отварят нови възможности. "Пристанище-Бургас" ЕАД отчита и над 50 % ръст на превозите на контейнери. От началото на годината са обработени над 30 хиляди контейнера. С откриването на новия терминал  за контейнерни превози обработката ще се увеличи  на 500 000 броя годишно.

До края на 2009 г. ще бъде обявен конкурс и бъдещият контейнерен терминал ще бъде проектиран. Очаква се ратифицирането на договора с Япония и първа копка през 2010 г. Това става възможно благодарение на  заем от Японската банка за 140 млн. долара.

Това е вторият кредит от Япония, който ще се усвоява в Бургас. През 1998 г. същата банка отпусна 120 млн. долара за разширението на кея за насипни товари, чиито мощности обаче сега не се използват пълноценно. През следващите години в Бургас има възможности да се изгради голямо контейнерно пристанище с добра инфраструктура, да приема големи контейнеровози и с по-малки кораби товарите да се разнасят, обясни Бояджиев.

Въпреки стагнацията, заради финансовата криза, в Пристанище-Бургас не се предвиждат съкращения, а работниците ще получат коледна премия.