- По независещи от нас обстоятелства се забави съгласувателната процедура с останалите министерства, но за щастие днес получихме последните бележки от финансовото министерство и в четвъртък ще внесем стратегията в Министерския съвет.

- Най-важно за нас е създаването на индустриални зони с помощта на държавата, където очакваме да привлечем експортно ориентирани чужди компании. За целта бюджетът ще отпусне 100 млн. лв., с които да се изгради инфраструктурата поне на 5-6 подобни зони. Средствата ще бъдат администрирани от държавна фирма към системата на министерството на икономиката. Допълнително се заделят 20 млн. лв. за създаване на т.нар. агенция за подкрепа на износа БУЛТРЕЙД. Като административна структура тя ще бъде не отделна агенция, а дирекция към Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП). Причините да я направим по този начин са много. Първо, за да намалим администрацията и да използваме капацитета на специалистите в Агенцията за малки и средни предприятия, които преди 2004 г. съществуваха самостоятелно, но бяха обединени с Агенцията за малки и средни предприятия от тогавашния министър Лидия Шулева. По приоритет 4 на оперативната програма "Конкурентоспособност на българската икономика" Агенцията за малки и средни предприятия се предвижда да усвои 40 млн. евро точно за насърчаване и промоция на българския износ. Това също надделя за решението новата дирекция да бъде към АМСП. През следващата година ще бъдат увеличени и средствата за експортно застраховане. Предвиждаме капиталът на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) да нарасне от 25 млн. на 60 млн. лв. На практика ще даде възможност да се застраховат проекти до 600 млн. лв., което е трикратно увеличение на нейния капацитет. Досега ресурсът се усвояваше до средата на годината, затова капиталът се увеличава. Застрахован беше предимно експортът на големи индустриални обекти като корабостроенето, строителство на обекти под ключ като хидро - и топлостанции и др. Козметичната и парфюмерийната промишленост, които изнасят за рискови пазари, също бяха подкрепени.

- Наистина, липсата на законодателството е сериозна пречка. Досега няма норматив, който да даде определение що е то промишлена зона. Ние предлагаме два варианта за решение - или да се регламентират със специален закон за индустриалните зони, което би отнело повече време, отколкото е необходимо. Вторият вариант е с промени в закона за насърчаване на инвестициите. Не смятаме, че ще има забавяне, защото създаването на държавната фирма ще върви паралелно със законодателните промени, така че през март 2009 г. тя да може да функционира.

- Дейността на БУЛТРЕЙД, от една страна, ще се разграничава, от друга, ще дублира функциите на търговските представители. Аташетата са представители на икономическото министерство и защитават външноикономическата политика на държавно ниво. Те трябва да правят анализи и да осъществяват контактите с държавните институции в другите държави. През годините на тях им е било вменено още едно задължение - да посредничат на бизнеса при търсенето на партньори в чужбина. Ако преди 18 години това е било възможно, защото повечето предприятия са били държавни, сега, когато 98% от бизнеса е частен, те не могат да го правят. Причината е, че няма строги правила как да го правят и винаги могат да бъдат обвинени в конфликт на интереси. Затова с експортната стратегия смятаме да разграничим функциите им, като търговските представители продължат да представят държавната политика зад граница, а БУЛТРЕЙД да поеме секторните анализи и подкрепата за бизнеса. На практика тя ще бъде консултантска организация, която да облекчава достъпа на малките и средните предприятия на чуждите пазари. Тя ще проучва пазара за определени клиенти, ще прави структурни анализи, примерно за шивашката или хранителната индустрия, и ще посредничи при осъществяването на контакти с чужди партньори. Всичко това ще бъде безплатно за бизнеса.

- Стратегията е дългосрочна и е нормално резултатите да не се усетят през следващата или по-следващата година. Не случайно определихме краен срок 2013 г., когато очакваме търговският дефицит да бъде занулен. Ще дам за пример Чехия, която през 1998 г. е имала същия размер на отрицателното търговско салдо, но пет години след прилагане на тяхната експортна стратегия днес износът й превишава вноса с 6-7 млрд. евро.

- И тази година като абсолютни цифри търговският дефицит остава голям и дори ще превиши стойностите от миналата година. Но по данни на статистиката към края на септември т.г. той не нараства като процент от брутния вътрешен продукт, напротив, намалява. При планираното нарастване на БВП от над 6 процента, ако дефицитът остане под 20 на сто, смятам, че ще отчетем една добра година за търговското салдо. Защото няма да нараства като процент от БВП.

- Така е, но от макроикономическа гледна точка не очаквам промени в търговския дефицит, защото ще се свие не само износът, но и вносът на суровини. Така че балансът не би трябвало да бъде драстично променен. Свиването на поръчките от европейските партньори наистина е проблем, но не очаквам да засегне много отрасли, защото компаниите работят и с други части на света, които не са пострадали. Според мен всяко нещо, което в началото изглежда страшно, накрая може да се окаже оздравително. Спомнете си през 1997 г. жестоката криза, която беше предизвикана от предишното правителство на БСП. Тогава България беше тотално фалирала държава, с около 25 млрд. долара външен дълг, който в онзи момент съставляваше 140% от БВП. Само 11 години по-късно ние сме държава, която няма дълг, а има около 25 млрд. евро в кеш. Няма друга държава в света, която за 11 години да е произвела близо 50 млрд. долара или евро, като в същото време е суровинно зависима. Въпреки кризата България остава едно привлекателно място за чуждите инвеститори.

- Но идват други. Имаме запитвания от редица потенциални инвеститори не само от европейски компании, но и от Далечния изток. Вярно е, че заради кризата бизнесът е твърде наплашен, но много скоро инвеститорите ще преоткрият пътя към местата, където се създава реален продукт. Защото истинските принципи на капитализма се крепят на връзката "капитал-пари-средства за производство". България е точно тази реална икономика, в която тази връзка не се скъса. Тук не съществуваха виртуалните икономически инструменти, които изгърмяха като балон в други държави. От друга страна, бизнес климатът в страната предразполага за разкриване на бизнес. Освен добрата данъчна среда и членството в Европейския съюз тук става лесно да се прави бизнес и заради намаляването на капитала за регистрация на фирмите до 100 лв. (бел. ред., предложението е направено от МС, но не е минало през парламента). Чуждите инвеститори оценяват тези предимства и проявяват интерес към страната. Имаме запитвания от китайски, малоазийски, корейски компании, които са потенциални инвеститори в областта на тежкото машиностроене, автомобилостроенето и битовата електроника. Китайски компании имат интерес да произвеждат тролейбуси в Русе. Плевен пък е избран като вероятен център за завод за турбини. Това не е случайно, защото така скъсяват достъпа до европейския пазар, който остава най-платежоспособният пазар в света. Европейски големи производители също използват даденостите на България с цел да използват пазарите на Русия, Украйна и Балканите.