Спокойствието на елитните университетски градчета и лудницата на закъсалите финансови центрове изглеждат като два съвсем отдалечени свята. В действителност всеки път, когато фалира поредната банка или рухне хедж фонд, се отваря дупка в бюджета на някои от най-привлекателните колежи и висши учебни заведения в света.

От "Харвард" и МIT в Масачузетс до "Оксфорд" и "Кеймбридж" във Великобритания заваляха съобщения за огромни загуби, замразяване на заплати и орязване на програми и стипендии.

В Америка ударът дойде по линия на заиграването с хедж фондове. В тази разтърсвана от скандали индустрия през последните две години са били вложени над 23 млрд. долара само от 60-те водещи американски университетски фондации. Като цяло тази група фондации управлява дарения за 290 млрд. долара и финансира университетите и колежите с печалбата от инвестирането и умножаването им.

Най-големите, включително фондацията на Харвардския университет и Университета на щата Тексас, имат по сметки на хедж фондове 63 млрд. долара, сочат цитирани от агенция "Блумбърг" данни на базираната в Лондон компания InvestHedge.

Процъфтяването на хедж фонд индустрията подмами мнозина от тях - ако през 2006 г. вложилите над 1 млрд. долара в този сегмент са били 10, то през тази година броят им е достигнал 15. При това са го правили агресивно - близо 71 процента от тях са влагали парите си директно във фондовете, а не чрез квалифицирани посредници.

Фондация "Харвард" съобщи, че очаква загуба на близо 30% от стойността на средствата си до юни 2009 г., когато приключва финансовата й година. На 1 юли 2008 г. "Харвард" имаше активи от почти 37 милиарда долара. но само от лятото насам (първите 4 месеца от фискалната 2008-2009 г.) са изгубени 8 милиарда долара. Това е срив с 22% и означава, че от финансова гледна точка "Харвард" влиза в най-тежката си година от четири десетилетия насам.

"Бъдещето на вложените в хедж фондове пари очевидно е в пълна бъркотия предвид пазарната криза", коментират от InvestHedge. Според компанията притиснатите собственици на такива фондове предпочитат да се разплатят първо с частните си институционални инвеститори, а каквото остане - за всички други."

Съвсем логично последваха обяви за замразяване на нови назначения и спиране на повишаването на заплатите на преподаватели и служители, които не членуват в синдикат, т.е. нямат защитата на колективен трудов договор. Прочутото Kennedy School of Government в "Харвард" добавя към това и 10% намаляване на разходите и спиране на инвестиции в нови сгради и ремонт на старите.

Най-големият факултет - за изкуства и приложни науки (The Faculty of Arts and Sciences), също замразява заплати и назначения и търси как да спести поне 105 млн. долара. Факултетът с над хиляда щатни преподаватели получава 52% от финансирането си от фондацията, а Kennedy School - 25%. Медицинският университет на "Харвард" получава 29% от бюджета си от фондацията и подобно на други 10 от факултетите реше по 10% от разходите си до края на 2009 г. По принцип фондация "Харвард" осигурява над една трета от оперативните разходи на университета, които за миналата фискална година се равняват на 1.6 млрд. долара.

Според проучване на в. "Гардиън" икономическата буря е отнесла поне четвърт милиард паунда от сметките на водещите британски университети. Най-големите губещи почти сигурно ще се окажат университетите в Кеймбридж и Оксфорд, чиито фондации се оценяват на 907 милиона панда и на 680 милиона паунда.

Още преди кризата да удари повторно през септември фондацията на Кеймбридж вече бе изгубила 84 милиона паунда до месец юли. Това само засилва опасенията, че лошото тепърва предстои да бъде разкрито.

Фондациите управляват фондове - основани преди много години и захранвани с дарения често от бивши възпитаници - под условие да ги инвестират и умножават за полза на университета. Те са особено важни за места като Оксфорд и Кеймбридж - за да запазят репутацията на високо качество с дълги традиции, двата университета започнаха кампании за набиране на по над 1 милиард паунда.

Опразването на фондовете съвпада с безпрецедентно покачване на разходите за заплати и комунални услуги, както и със свиването на финансирането от обществени средства. "Гардиън" цитира зам.-ректор, според когото съкращенията на държавната субсидии може да се окажат най-големите от 25 години насам.

Проверка на изданието сред 20 от водещите университета на Острова разкрива, че почти всеки от тях е изгубил милиони от кризата, и са инструктирали ръководствата на фондациите драстично да подобрят дейността си. Обявените дотук загуби са за 190 млн. паунда, но тепърва ще става още по-лошо, защото последните 6 месеца на годината не донесоха нищо добро.

Британските университети отсега

дори само заради допускането, че правителството пренасочва наличните средства в друга посока - за спасяване на реалната икономика и ограничаване на щетите от рецесията.

Алън Джилбърт, президент на Университета на Манчестър (до юли неговата фондация изгуби 16 млн. паунда), заявява в писмо до служителите: "Изправяме се пред времена на изключително свиване на общественото финансиране за висше образование - една среда, която със сигурност ще е най-трудната за който и да е университет през последния четвърт век."

До ноември фондът на Университета на Глазгоу олекна с една трета - от 92.5 на 41.9 млн. паунда. Само от юли насам фондацията на лондонският "Юнивърсити колидж" се стопи от 50 милиона на 16 милиона паунда. Висшите училища в Бирмингам, Нюкясъл и Лийдс изгубиха за година 11 млн., 6.7 млн. и 8 млн. паунда, продължава да изброява "Гардиън".

Стив Лардж, финансов директор на лондонския "Кингс колидж", споделя, че британските университетски фондации са олекнали значително и почти са изцедили възможностите си да издържат висшите училища. През юли неговите фондове са били за 119.4 млн. паунда и прогнозата му е, че в последвалите месеци е изгубил 15%. Все пак Лардж е оптимист, че изгражданите от десетилетия фондации са достатъчно опитни да оцелеят в един относително кратък период на несигурност.

В Оксфорд обаче 15-те процента намаляване на средствата е доста сериозна сума - над 100 милиона от общо 680 млн паунда. От университета успокояват, че положението не е трагично, защото фондацията давала едва 4.5% от приходите. Те обаче тепърва чакт да разберат ще си получат ли обратно онези 30 милиона паунда, инвестирани в рухналите тази есен исландски банки. От Кеймбридж също са вложили там 11 милиона паунда, както са сторили и много други университети.

Няма спасение обаче за онези, които са играли с парите си на борсата - фондациите на Глазгоу, Шефийлд и Лийдс са вложили на фондовите пазари между 100% и 80% от парите си.