Говоря си онзи ден с един съсед, който има нова работа - началник-склад. Парите били добри, но ми се оплаква от подчинените. Хамалите бъркали поръчки, трябвало все да им стои над главата. "А свестни няма ли?", питам го аз. "Ами, кой свестен ще ти дойде за 800 лева на месец?!"

Същата история би могъл да разкаже и ректорът на Софийския университет, ако се разговори с министър Даниел Вълчев. Професорите ни също вземат по 800 лева (бруто) и няма реформа, която да докара Нобелови лауреати да преподават и правят наука в България за тези пари. Да не говорим, че няма и млади хора, готови да вложат талант и усилия, за да получават 800 лева след 20 години. На когото му трябват по-читави хамали или професори, ще трябва да развърже кесията малко повече.

Казвам това с ясното съзнание, че веднага ще се намерят хора, които да кажат: "Университетите и БАН са тромави, архаични мастодонти, от които социализмът не си е тръгвал въобще! Какви пари повече искате?!" За съжаление в много отношения това е вярно. У нас обаче приказките за "реформи" обикновено целят чисто и просто да прикрият дългогодишното системно недофинансиране на науката и образованието. Затова беше цинично изказването на Андрей Райчев, че БАН трябвало да се научи да продава своя продукт. Основният купувач на научния и образователния продукт у нас е държавата - а тя изкупува този продукт като мутра кюстендилски череши. За жълти стотинки.

Управляващите не крият, че приоритетите им са други. Николай Василев например обича да повтаря, че България била страната на трите W - Wine, Women, Weather (вино, жени, хубаво време). Благосъстоянието ни щяло да се крепи на ваканционните селища, плажовете и всякакви кълчи-кълки индустрии. Направо Тайланд на Балканите. Впрочем в Тайланд държавата отделя 1.5% от държавния бюджет за наука и технологии (нашата - 0.4%), а за образование - цели 25%, една четвърт от бюджетните си разходи!!! В люлката на цивилизацията България за образование, както знаем, се заделят от бюджета по около четири процента и нещо, а миналата година даскалите подсмърчаха процентите да станат пет. Не станаха. Даже тайландците не разчитат само на плажове и достъпни хубавици, само ние.

Реформите във финансирането на науката, обсъждани в момента, се свеждат до едно - състезателен принцип. Конкурси, проекти и т.н. Чудесно. Само че, за да има истинско състезание, са нужни поне две неща. Първо, сериозен залог. Не можеш да докараш "Манчестър юнайтед" и "Реал Мадрид" да играят на игрището в с. Куртово Конаре, за да си разделят награден фонд от 50 лева. Да не говорим, че един учен се изгражда по-бавно от един футболист. На второ място, трябва честен съдия, по възможност от чужбина. Академичната среда е силно консервативна и склонна към възпроизвеждане на наличните формални и неформални йерархии. Няма гаранция, че тя няма да приспособи по лош начин и конкурсния принцип. Ако погледнем например одобрените проекти в тазгодишния конкурс на фонда "Научни изследвания" (най-сериозната като финансиране инициатива от този род), ще попаднем на проект със заглавие "Хармонизацията на българските национални ценности с ценностите на Европейския съюз: постижения и проблеми", предложен от Васил Проданов, директор на Института по философски изследвания. От това по-европейско и световно, здраве му кажи.

За да няма съмнения, е необходимо всички подобни конкурси да се оценяват от журита, в които влизат утвърдени чужди учени от съответната област. Трябва в управлението на научните центрове, особено в БАН, да присъства и външният поглед - граждански и бизнес организации, международни научни институции и т.н. В университетите този външен поглед донякъде го има - това са самите студенти, български и чуждестранни, гост-преподавателите... Има обаче какво още да се желае. БАН и университетите страдат колкото от липса на пари, толкова и от липса на легитимност, т.е. на обществено доверие. Затова управляващите толкова лесно се справят с исканията им. Отварянето на научните и образователни институции към обществото може да им даде онзи кредит на доверие, който е необходим, за да започнат истински реформи. Защото истинските реформи изискват средства. Както знаем, с трици маймуни не се ловят, нито пък хамали. Засега се хваща още по някой професор, но и това ще е до време.