Руската киноиндустрия онзи ден се сдоби с нов отговорник. Това е самият премиер Путин, който оглави правителствения Съвет за развитие на кинематографията. До миналата седмица такъв орган нямаше. Той възникна изневиделица и беше продиктуван от криза в киносредите. Предстоеше конгрес на Съюза на кинодейците, а филмовото алтер его на политика Путин - Никита Михалков - не успя да получи достатъчно гласове от гилдията, за да стане дори и делегат на този конгрес. А пък досега беше цял председател три мандата поред. Едно време го избраха заради комбинация от качества - хем планетарно прочут, хем консенсусно талантлив, хем пръв приятел на Кремъл.

И той наистина говореше с трите си качества наведнъж. Веднъж дори писа апел до "многоуважаемия Владимир Владимирович" от името на "повече от 65 000 руски творци", в което го молеше да остане президент - с неговата "доказано благотворна и мъдра политика", "безпрецедентно повишила авторитета на нашата Родина в целия свят". Изобщо не си беше измислял - зад този раболепен апел действително стояха хиляди, като всичките се наричаха творци, а поне половината - независими.

По това време в руските кина вече вървяха истински образци на симбиозата с държавната политика. Путин лично прие авторите на "Девета рота" и сам каза, че плакал със сълзи над трагедията на храбрия руски войник в Афганистан. Екшънът "Личен номер" вече беше разказал за героичния агент на ФСБ, който спасява света от ядрен коктейл, забъркан от олигарси в изгнание и чеченски терористи. Правилните кинаджии заживяха в творчески комфорт - не търсеха пари за филми, а само сценария с правилна насоченост. Кинопропагандата дойде на помощ на новинарските емисии, в които с нарастващо безпокойство се говореше за заплахата от Запада и САЩ, за неблагодарната Източна Европа и агресивните бивши републики. Поне поколение отрасна с убеждението, че Русия има нужда от защита и че за пръв път се е намерило кой да я осигури.

А сега изведнъж - бунт срещу киногласа на Кремъл, който след поправките в Наказателния кодекс нищо чудно да мине и за държавна измяна. Кинодейците се разделиха на две, после на повече. Заваляха предложения да се анулира гласуването, а самият конгрес да се пренесе направо в Кремълския дворец за повече държавен респект към начинанието (буквално). Насред разкола се наложи премиерът Путин директно да администрира правосъдие, като обяви самия себе си за идеолог на кинопроизводството. Така беше отбелязан край на деветте години преход, в които Кремъл имаше нужда от посредници, за да прокарва в киното своите идеи.

Новината дойде на фона на неподправена икономическа криза. Нефтените олигарси вече не могат да дават пари за филми като преди, защото масово си свиват бюджетите. Единственото мащабно и редовно финансиране на киното сега може да се очаква от държавата. Така че след групата на Михалков някак естествено се оказа уволнена още една група посредници между Кремъл и киното - тази на финансовите донори. Сега и за парите, и за посланията ще се преговаря директно с главния отговорник.

Покрай скандалите в киногилдията руските документалисти пропуснаха да заснемат екшън, който течеше на живо по същото време. Няколко десетки представители на опозицията протестираха за пореден път на неразрешен митинг в Москва и за пореден път бяха набити и арестувани. Случаят включваше обичайното влачене за косите и класическия бой с палки, в който е прието трима от специалния отряд да бият един. Някога тези митинги бяха многохилядни, сега участниците се броят на пръсти. Някога викаха, че искат "друга Русия", а сега са свили лозунга до "Това е нашият град". Ако този процес запази темповете си, към есента публичните апели за свобода в Русия успешно ще се затворят в границите на квартал, а накрая ще се чуват само в шумоизолираните кухни. Тогава съвсем няма да има нищо за снимане.