Едва ли има някой, който досега да не е разбрал за историята на Бърнард Мадоф, инвестиционния консултант от Ню Йорк, арестуван за организирането на пирамида, оценявана на 55 млрд. долара. Гледайки списъка с хората, които са се оплели в неговата измамна мрежа, включително Мортимър Цукерман и Ели Вийзъл, имаме още една възможност да осмислим последствията от алчността и прекомерната гордост.

Фактите общо взето са ясни. Мадоф гради първоначалната си репутация като брокер/дилър и създава бизнес, базиран на компютъризация и бързи сделки за клиентите си. Някъде по пътя той става и инвестиционен консултант, макар че официално се регистрира едва през 2006 г. Започва да се движи сред най-високите етажи на обществото и богати инвеститори се конкурират като негови клиенти. Той дори става още по-желан, като отказва на няколко. Това, което ги привлича,  не е невероятна възвращаемост, а че постига постоянна и стабилна печалба. На практика се получава така, че той открива начин с малко или никакъв риск да постига доходност с около 5-6% над държавните дългови книжа.

Миналата седмица той разкри тайната си. Оказва се, че методът му е "Понзи" схема т.е. плаща доход на старите си клиенти с парите на новите. Точно както всички "Понзи" схеми и тази зависи изцяло от потока на нови пари, а срива на пазарите прекъсна именно него, изобличавайки Мадоф.

Вместо да превръщам това в дискусия за лошите инвестиционни консултанти и непрозорливите инвеститори, искам само да изтъкна една обикновена теза за инвестициите въобще и професионалните инвеститори в частност.

Бих задал два въпроса към тях:

а. Колко пари (доход) прави определен инвеститор за даден период?

б. Защо е постигнал този доход?

Първият въпрос ни привлича автоматично, а има компании, предлагащи подобни услуги в детайл. "Морнингстар" (Morningstar) например публикува историческата доходност на всеки взаимен фонд в САЩ. Други вече надграждат тези данни, а самите фондове ги използват за реклама.

Вторият въпрос обаче е смятан за по-интелектуален и дори академичен и затова рядко получава сериозен отговор. Ако обаче ще поверим парите си на професионалист трябва да отговорим и на двата въпрос. С други думи, аз трябва да знам не само ти като професионален мениджър колко пари си направим исторически, но и защо и как си го постигнал:  чрез информация, която малко хора имат, чрез аналитичните ти качества или уменията ти на търговец? Или с думите на корпоративната стратегия - искам да знам какво е твоето конкурентно предимство и как смяташ да го задържиш.

Всеки инвеститор, задал втория въпрос на Мадоф, е щял да отрие тревожни сигнали. Той никога не е бил и не е твърдял, че е изключителен с числата и със сигурност на е твърдял, че има иновативна инвестиционна стратегия. Единственото му потенциално предимство може да е било достъпа му до информация за сделките на инвеститорите си чрез инвестиционния си посредник и съответно "фронт ранинг" - т.е. търговия преди клиентите му. С други думи това със сигурност не е база за солидната и стабилна доходност.  Или е бил късметлия, което е трудно да се поддържа цели 30 години, или е лъгал. Миналата седмица получихме отговора.