Има ли живот в старата десница? - този въпрос занимава и анализатори, и избиратели. Да го кажем по-ясно, въпросът е защо все по-голямото сближаване между СДС и ДСБ (в техните програми и стратегии, в защитаваните публично позиции от лидерите им), вместо да ги прави по-силни, като че ли ги убива.

Това изглежда още по-парадоксално, когато повтарящите се резултати от социологическите изследвания показват, че от хипотетичните коалиции за вот през 2009 г. единствено коалицията СДС-ДСБ носи повече проценти, отколкото получават двете десни партии поотделно.

Пропагандаторите на "новата десница" с лекота погребват "старите партии" и "старите лидери" и до втръсване повтарят рефрена "популизмът изяде традиционното дясно". Вярно е, че от април 2001 г. популизмът постепенно се превърна в тежка болест, но тя застрашава живота на всички български партии. Дори временният електорален възход на партийния мастодонт БСП се обяснява като успех на популистки лидер, и често се оценява като злокачествен тумор за автентичните партийни структури и политики. Все пак, вляво анализаторите откриват и организационно укрепване и естествена смяна на поколенията. Защо не намират същото и вдясно?

Активистите на "новата десница", които се преживяват като погребални агенти на СДС и ДСБ проповядват два модела. Единият е испанският, който предполага появата на една нова партия, която да заеме мястото на старата десница. Макар това да изглеждаше примамливо и лесно (при силния старт на Бойко Борисов и ГЕРБ), трябва да имаме пред вид, че испанската народна партия "престоява" в опозиция 14 години, въпреки че печели между 35 и 25 процента от местата в парламента. Като че ли напоследък всички социологически агенции предричат подобно бъдеще и на ГЕРБ. Нещо повече, в Испания отварянето към Европа и политическата стабилност се свързва с четирите поредни спечелени парламентарни избора от социалиста Гонзалес, а не с управлението на Аснар.

Другият модел за "нова десница" е италиански - на много анализатори и PR-и обединението между Берлускони и Фини се привижда като модел за съюз между Борисов и Сидеров. Но подобен "коктейл Молотов" може да е устойчив само при подкрепата на мощна регионална бизнес партия, каквато е Северната лига в Италия. Затова сподвижници на ГЕРБ съдействат за реинкарнацията на "Гергьовден" и "Новото време", на ВМРО и ДПС, в регионалната бизнес партия Лидер и коалицията "Напред".

който е също близък до българската реалност - шведският. В Швеция, подобно на България, социалистическата партия заедно с монархията винаги е била институция, гарантираща политическа стабилност и спокойствие за елитите. Затова няколкото десни шведски партии, явявали се поотделно на избори в конфликт и конкуренция за едни и същи избиратели, много рядко и за кратко са имали достатъчно парламентарна подкрепа за дясно правителство. Едва през 2006 година шведската десница успява да формират кохерентна предизборна коалиция, която да предложи алтернатива, да спечели доверие и да формира ефективно правителство.

Всъщност далеч съм от мисълта да твърдя, че в България трябва да правим десница по испанска, италианска или шведска кройка. Но въпросът за бъдещето на "старата десница" е всъщност въпрос "възможен ли е предизборният съюз между СДС и ДСБ?"

Парадоксално, но тези две партии всъщност имат не само едни и същи избиратели, и еднакви програми, но също така едни и същи лидери, и еднакви партийни активи. Нещо повече, подбора на кандидати за евродепутати в ДСБ през 2007 година и протичащите в момента избори за лидер в СДС показват, че и двете партии искат да възродят някакъв вид автентична подкрепа на избирателите, да избягат от популистките механизми. Това възраждане би било възможно, ако се решат три тежки проблема.

Дълго време се повтаряше, че трябват нови лица - идеята, че възраждането изисква просто смяна на лидера (на мястото на Костов, Надежда Михайлова или Петър Стоянов) или появата на ново лице (Пламен Юруков) изигра лоша шега на СДС. Дори преките избори за нов лидер засега изглеждат успешни само чрез процентните си отчети. Като че ли вече четири години СДС не се мъчи да намери нов лидер за себе си, а за ДСБ. Затова не смяната на лидера е болката на старата десница, а факта, че досега лидерите на двете партии бяха неспособни да се погледнат в очите и да проведат нормален разговор. Нещо повече, вече година основното поле за действие на Костов е парламентарната политика, а Юруков има нужда от пропуск, за да влезе в парламента и поне от няколко месеца престой в кулоарите, за да подмени лобисткия си поглед към законодателния процес с партиен. Както Петър Стоянов така и не успя да се трансформира от президент в депутат. Ако в неделя новият председател на СДС се казва Румен Христов, той ще има същият проблем като Юруков.

- защото там или попадаха верни на организацията хора, които са политически безлични, или разпознаваеми фигури, които рано или късно се оказваха "предатели". Всички опити за проветряване, одухотворяване и реформиране рано биваха обругавани от "верни на дясната идея" СДС-ари или ДСБ-ари. Освен това опитите за съвместно явяване на избори, което видяхме на президентските и на местните избори показа, че партийните апарати на СДС и ДСБ си сътрудничат по модела от мрачната картина на Брьогел "Борба на Сирница и Великия пост". Затова подреждането на листи трябва да стане публично и като израз на обща воля. Ако няма преференциален вот, трябва да има регистрация на десни избиратели и предварително гласуване и то във формат Европейска народна партия, но не тази на Мария Капон.

Засега избирателите остават глухи и слепи за управленските програми, старателно изработени от екипите в партийните централи. Това, което чуват и виждат избирателите, е острата критика на тройната коалиция от всички десни политици. Но сбъдващите се мрачни прогнози за управленски провал поставят традиционната десница в ролята на пророчицата Касандра - никой не й вярва, а колкото повече прогнозите й се сбъдват, толкова повече я мразят. Не случайно полит-анализаторите литератори вещаят гибел на десницата - така е станало и с Касандра.

Затова на дясната политика и трябва успех, а не само мрачни сбъдващи се прогнози. Това може да стане, ако ако парламентарният съюз на десницата прокара разумен закон за партиите и изборите в парламента, или ГЕРБ осъществи разумен проект на десните общински съветници в София.

Макар двете правителства на СДС да са правили грешки, поне половината от българските избиратели са убедени, че сегашните проблеми породени от корупция и неефективна съдебна система, от световна икономическа криза или злокачествен бюджетен излишък, имат нужда от ново дясно правителство. Не знам защо вече забравяме, че ако не беше правителството на Филип Димитров, ние щяхме да влезем в Съвета на Европа, заедно с Русия и Украйна. Че ако не беше правителството на Иван Костов, сега заедно с Хърватска щяхме да се надяваме на членство в ЕС или заедно с Македония и Албания щяхме чакаме за членство в НАТО. Желаното и очаквано присъединяване към Шенгенското пространство, евро-зоната, и дори нормалното усвояване на европейски фондове очевидно не е по силите на тройната коалиция и монархо-социалистическия консенсус.