Ръстът на кредитирането вече ще зависи само от депозитите
Тази седмица завърши поредната мисия на Международния валутен фонд в България, по време на която експертите се запознаха с плановете на правителството за противодействие на кризата. От фонда очакват забавяне на икономическия растеж, но не и рецесия за България с уговорката, че степента на несигурност на прогнозите е много висока. Въпреки промяната на икономическата ситуация МВФ не отстъпва от поддържането на бюджетен излишък, който се определя като важен буфер, осигуряващ гъвкавост и възможност за действие.
Какви са прогнозите ви за икономическия растеж през следващата година?
Бас Бакер: Досега икономиката отбелязва силни темпове на растеж, почти 7% на годишна база за третото тримесечие, но световната икономика се забавя, а финансовата система изпитва напрежение в глобален мащаб. Смятаме, че това ще се отрази негативно на износа и ще има по-малки капиталови потоци, а те бяха важен фактор за икономическия растеж в последните години. Като резултат смятаме, че икономическият растеж в България ще се забави до 2% през следващата година. Тези прогнози се правят в среда с по-висока степен на неопределеност от обикновено. Световната икономика се променя много бързо и прогнозите могат да претърпят ревизия дори в рамките на една седмица.
Какво според вас ще е равнището на безработицата?
Б. Б.: Трудно е да се прогнозира безработицата, защото още не се знае как фирмите ще отговорят на забавената икономическа активност. Но това ще зависи от работните заплати. До средата на тази година те нарастваха много бързо, което означава, че цената на труда се увеличаваше. Ако този процес продължи в бъдеще, фирмите ще се окажат под натиск и може да се наложи да освобождават служители. Затова трябва да се има предвид зависимостта между ръста на заплатите и безработицата. При достигането на определено ниво на икономическа активност ръстът на заплащането води до повишаване на безработицата.
Вече ставаме свидетели на съкращения, главно в минната и металургичната промишленост, може ли това да се пренесе и върху цялата икономика?
Б. Б.: Някои сектори са засегнати от специфични фактори, като например срива в цената на металите, но това не е знаково за българската икономика като цяло.
Какво е мнението ви за мерките, които правителството ще предприеме, за да смекчи негативите от кризата?
Б. Б.: Правителството иска да постигне 3% бюджетен излишък и през следващата година и да продължи с тази политика. Това е важна мярка за запазване на общественото доверие и правителството е наясно с нея.
Хуан Хосе Фернандез-Ансола: Въпреки фискалните ограничения правителството има програма за значителни инвестиции и възнамерява да ги направи с помощта на европейските фондове. Затова трябва да подобри административния капацитет в институциите, които усвояват фондовете. Един от начините да се постигне бюджетен излишък и в същото време да се осъществи инвестиционната програма са именно еврофондовете.
Но според вас ще има ли позитивен ефект от публичните инвестиции, ако се правят от институциите, които бяха сериозно критикувани от Европейската комисия за липса на административен капацитет и корупция?
Ф. А.: С правителството говорихме в по-голяма степен за макровъпросите и не толкова за административните теми, но съм сигурен, че то си дава сметка за проблемите. Сега правителството е под лупа и знае, че е много важно да подобри административния капацитет и да направи процеса по усвояване на еврофондовете и обществените разходи прозрачен.
Европейската комисия замрази плащанията през тази година, как да сме сигурни, че това няма да стане и през следващата?
Ф. А.: Проблемът беше в специфичните предприсъединителни фондове, не при структурните и Кохезионния фонд, на които ще се разчита догодина. Най-важно е да се научат уроците и същите проблеми да не възникнат при структурните фондове, които са много по-големи.
Б. Б.: Важно е да се усвоят колкото е възможно повече европейски средства.
Вашето мнение - има ли слабости в антикризисния план на правителството?
Ф. А.: Срещнахме се с премиера Сергей Станишев. Настоящата ситуация е много несигурна и министър-председателят е съгласен, че трябва да се постигне гъвкавост, която да позволи адекватна реакция. Едно от правилата за поддържане на такава гъвкавост е поддържането на бюджетен излишък. Мисля, че намерението на премиера е същото и по тази точка сме на едно мнение с правителството.
Колко силно ще рефлектират върху Българи проблемите в основните ни търговски партньори?
Б. Б.: Основният български стокооборот е със Западна Европа, така че растежът на износа ще се забави значително и дори може да станем свидетели на спад. Но ще има свиване в дефицита по текущата сметка на платежния баланс в резултат от спада на вноса. През последните години капиталовите потоци към България бяха последвани от нарастващ внос, но сега, когато инвестициите се забавят, същото ще стане и с вноса.
Какво може да се направи - да се стимулират чуждестранните банки майки да оставят своите пари в българските си дъщерни институции, вместо да ги изтеглят?
Ф. А.: Нямаме доказателство, че чуждестранните банки изтеглят парите си от своите български подразделения. Разбира се, всички банки управляват своята ликвидност по собствен начин. Ние се срещнахме с банковата асоциация и стана ясно, че различните банки имат собствени бизнес планове, които зависят от степента им на достъп до финансиране от различни източници.
Б. Б.: Българските дъщерни банки бяха много печеливши в последните години. До голяма степен кредитният ръст беше финансиран от банките майки. Когато те имат нужда да рекапитализират собствената си дейност, може да се очаква, че няма да изпращат нови пари. В същото време чуждестранните банки ще продължат да подкрепят своите дъщерни институции и няма планове за изтегляне на средства. Има и координирани действия между правителствата и Международния валутен фонд, за да не се предизвика нестабилност по такава причина. Това, което се случва в Западна Европа, дава отражение върху Източна Европа и е важно да има координирани действия.
Ф. А.: Няма унифицирано поведение на банките. Банките майки са базирани в различни страни и имат различни стратегии. Някои вероятно няма да разширят отпускането на заеми към България. В същото време други смятат да продължат своята експанзия и операциите си в България, вероятно с по-бавни темпове. Трябва да се разглежда всеки отделен случай, вместо да се мисли за масова дилема "да изляза ли от България, или да остана". Това е нашето впечатление след срещите с различни банки и тяхната асоциация.
Б. Б.: Като цяло основният ефект няма да бъде изтегляне на съществуващите кредитни линии, но няма да има ресурс за нови кредити. В бъдеще растежът на кредитирането ще се забави значително и ще зависи само от растежа на местните депозити.
Как трябва да гледаме на увеличените лихви по депозитите?
Ф. А.: Неизбежно е, когато външното финансиране се очаква да намалее, да видим покачване на лихвените проценти. Това не е задължително лошо нещо. Допринася за нарастване на вътрешните спестявания. Както вече споменах, растежът на депозитите е ключова бизнес стратегия за повечето банки. Разбира се, това ще създаде предизвикателства пред тях, но реалността е такава. Нарастването на лихвите по депозитите ще е от полза за вложителите.
А какво ще стане с фирмите, кое ще ги стимулира да инвестират, вместо да задържат парите си за известен период от време?
Ф. А.: Има много различни аспекти и хоризонти на планиране. Когато правиш инвестиция, мислиш в перспектива 5 или 10 години. Съмнявам се, че някоя фирма ще каже "Няма да инвестирам, защото получавам 9% лихва по тримесечния си депозит".
Колко сериозен повод за притеснение е падежът на краткосрочните и средносрочните задължения? Ще принуди ли това компаниите да реструктурират своите задължения?
Б. Б.: Една от причините външният дълг да нарасне е бързото увеличаване на дефицита по текущата сметка. Очакваме, че той ще се свие и това ще се последва от отношението външен дълг/БВП. Външният дълг на България е почти изцяло частен. Една част от него е дълг на фирми и банки към техните задгранични компании и банки майки. Това е проблем от статистическа гледна точка, но не е значителен проблем за България от икономическа и финансова гледна точка.
Ф. А.: Реструктурирането се случва навсякъде и по всяко време. Най-доброто нещо, което може да се случи на икономиката, е при затруднения в една компания да има преговори между предприемачите и кредиторите за реструктуриране. Това е от полза и за двете страни и е нормално да очакваме една банка да реструктурира дълга на един добър клиент, ако той изпита временно затруднение. Това не е нещо лошо, а част от нормалните операции във финансовата система и икономиката.