Безспорно 2008 г. ще бъде запомнена като една от най лошите за световния финансов пазар, както и като годината на черните рекорди. Кризата удари компании от всички сектори, като най-засегнати бяха финансовите дружества. Заради обезценката на активи от портфейлите на банките се изпариха над 1 трлн. долара, а правителствата предприеха дори радикални мерки като национализация на цели компании.

Не всички банки обаче имаха късмета да бъдат спасени от държавата. Инвестиционната банка "Леман брадърс" рухна в края на лятото, след като никой не поиска да я придобие и да наследи огромните й задължения. Компанията поиска съдебна защита от кредитори и обяви, че има над 600 млрд. долара дългове. Така "Леман брадърс" започна най-голямата процедура по защита от фалит в американската история. Сред "късметлиите" бяха ипотечните компании "Фани Мей" и "Фреди Мак", които станаха държавни, както и застрахователят AIG и други дружества като "Индимак".

В Европа сред национализираните банки се наредиха британската "Нордърн рок", белгийската "Фортис" и водещите банки на Исландия. Отделно правителствата заделиха стотици милиарди долари за рекапитализация на финансови дружества и изкупуване на рискови активни, като само стойността на мерките в САЩ достигна 8.5 трлн. долара. Динамичните икономики от Централна и Източна Европа също усетиха кризата - страни като Унгария, Украйна и Латвия поискаха финансова помощ от Международния валутен фонд. Други международни организация като Световната банка също обявиха планове да помогнат финансово на региона.

Коренно се промени начинът, по който функционират инвестиционните банки. Дружествата започнаха да ограничават инвестиционния си бизнес и да залагат на сигурни стратегии. Големи играчи като "Голдман Сакс" и "Морган Стенли" поискаха да сменят статута си и да станат обикновени банки, заради което се заговори за край на инвестиционното банкиране. Десетки хиляди банкери в световните финансови центрове като Ню Йорк и Лондон останаха без работа.