Предишната ми прогноза започваше така: "През 2008 г. ще забравим за Европа." Оказах се лош пророк. Хипотезата ми беше, че управляващите са се научили как достатъчно гладко да смучат от еврофондовете и ще имат проблеми със социалния натиск отвътре, а не с оценките от Брюксел. Както всички знаем, стана точно обратното. 2008 г. ще се запомни с безпрецедентните санкции от органите на Европейската комисия. Явно силно съм надценил уменията на нашите "доказани професионалисти" в замитането на следите.

Въпреки натрупаните в обществото очаквания, че ЕС ще се справи с корумпираната политическа класа в България, едва ли развръзката ще дойде в новата 2009 г. Не вярвам да настъпи някакъв катаклизъм, било като санкция от ЕС, било като ефект от световната криза, който изведнъж ще отвори очите на всички за истината. Апокалипсис, който да измете БСП, ДПС и НДСВ от историческата сцена, няма да има. Те няма да се сгромолясат, макар в очите на мнозина от нас да са се сгромолясали отдавна. За апокалипсиса трябва да се работи.

Смятам, че управляващите по-скоро "ще се разберат" с еврочиновниците. ЕС едва ли ще тръгне на радикална интервенция в година на парламентарни избори. Нито пък кризата ще има някакъв директен политически ефект. Отливът на доверие към политическата класа ще продължава, то е ясно. Двата големи политически кораба - БСП и ГЕРБ, ще гълтат вода, но бавно, по малко. Големият въпрос е кой ще потъва по-бързо. Заради натрупващите се проблеми в управлението на София ми се струва, че това ще е ГЕРБ.

Заради изборите партиите ще се стремят да се препозиционират - НДСВ ще се прави, че няма нищо общо с БСП и ДПС, анализатори ще ни убеждават, че мачът е между БСП и ГЕРБ и никой друг. Ще бъде театрална година. И както винаги, ще има задкулисни, неочаквани и привидно нелогични ходове. Заради солидния непубличен елемент в българската политика прогнозите винаги приличат на тото. Тогава защо например да не предскажем, че Ахмед Доган ще бъде арестуван - все едно залагаме двойка при домакински мач на "Челси"?! Изглежда невероятно, но мисълта, че пък може и да стане, е приятна.

През 2008 г. всичко ще се върти около изборите, но дали ще имаме избор? Повечето величини в изборното котле са постоянни - мобилизирани твърди електорати на БСП и ДПС, купуване на гласове във все по-фрапиращи размери, нови популистки кандидати за протестния вот... Впрочем, ако нещата наистина много се влошат, може да се появи нова ляво-популистка "алтернатива", издигнала лозунги за национализация и "възмездие за виновниците за националната катастрофа". "Атакисткият" гняв вече няма да е срещу циганите и турците, а срещу богатите. Всъщност в обществото ни са се натрупали различни типове гняв, които са разноформатни, трудно съвместими и в крайна сметка от тях нищо не следва. Затова по форумите уж всички викат "Долу комунистите", а те не падат.

И отново опираме до централния въпрос: ще може ли недоволството да бъде рационализирано до убедителен политически проект за промяна? В момента единственият благоприятен сценарий е: здрав алианс СДС-ДСБ, стъпил върху ясна програма и изнесен напред от хора с чисти ръце. Изборът на Мартин Димитров за лидер на СДС обнадеждава, предстои да видим дали той ще успее да изчисти СДС от клиентелистките сраствания, които загробиха синята идея в София. Фундаментално важно за съдбата на дясното и въобще на политическото е СДС и ДСБ да спрат да си съперничат за ръката на Бойко Борисов и вместо да се втурват към обречени "широки коалиции", да заработят заедно. Уж-обединението около кандидатурата на Мартин Заимов за кмет на София беше фалшиво, защото в него СДС влезе със "старите муцуни" от ерата на Софиянски и не случайно никой повече не чу за "Алианс за София". Дано най-после видим един "Алианс за България", който да върне надеждата на десните, нормални хора. Иначе в университетите все по-актуална ще става специалността "Латиноамериканистика". Като най-близка до действителността.

"Култура" е чужда дума, която става все по-чужда в масовото българско съзнание. Така че - срещу течението - ще прогнозирам една добра година за културните продукти с български произход. През 2008 няколко български имена вече направиха забележително впечатление на международната културна сцена: режисьорите Димитър Гочев и Явор Гърдев, оперните певици Веселина Кацарова и Александрина Пендачанска, авангардистът Недко Солаков, да не изброявам всички. Новата българска литература също вече намира път към световните издателства, да не говорим за българските хорове и оркестранти, които си имат запазено място по международните подиуми. Очаквам (а и от сърце се надявам), че през 2009 тенденцията ще се запази просто защото хората, които наричаме "творци", вече имат ново самочувствие и не са принудени да се борят срещу идеологически или гранични бариери. Е, чалгата ще си остане: и като мощен фактор в българската действителност, и като повод за интелектуални въздишки. Въздишки ще има много и сред футболните запалянковци, защото националният отбор очевидно няма да успее да се класира за световното първенство. След като по този начин изчерпах най-важните теми (култура, чалга и футбол) - нека направя няколко прогнози в по-второстепенни области. Например политика. За предсрочни избори няма време и условия, а на редовните най-добре ще се представят ГЕРБ и БСП. Кой ще управлява - това много зависи от хода на вече хроничното "дясно" заболяване, перманентно разбягващото се обединение. На другите избори, европейските, пак ще се явят твърде малко избиратели - това впрочем е и замисълът на всички, които искат да разделят двата вота. Догодина наесен ще се избира и новата Европейска комисия, но още отсега може да се каже, че борбата за комисарското кресло в София ще бъде гореща. Сегашната българска еврокомисарка Меглена Кунева спечели много доверие, респект, авторитет и дори овации в Брюксел, а това означава, че при евентуален нов мандат навярно ще получи и по-важен ресор. Но дали за бъдещия премиер това ще бъде достатъчно? Накрая и лошата новина. Очаквам, че през 2009 растежът на българската икономика ще се забави в резултат от международната финансова криза, а оттук следват бюджетни проблеми, закриване на работни места, социални напрежения. Ще спаднат и чуждестранните инвестиции, пазарът на недвижими имоти ще стагнира, строителният бранш ще продължи да се свива.

Дано тези последни прогнози се окажат неверни - както се оказа главната ми прогноза отпреди година. Тогава очаквах, че 2008 ще бъде година на стачките в България, но нищо такова не се случи. Провал за прогнозиращия, но и провал за българския синдикализъм... Останалата част от предвижданията ми обаче в общи линии се осъществи: спокойна и относително нормална година, без правителствени кризи и предсрочни избори, спадащи рейтинги на кабинета, президента и софийския кмет. Всичко това, писах преди година, "ще подведе някои от главните актьори на политическата сцена да си послужат с изпитания инструмент на политическите скандали, на компроматите, инсценировките и другите аксесоари от прашния килер на Макиавели. Очаквам през 2008 година сериозни сътресения на тема "досиета", чести демарши на националистите..." Струва ми се, че дори разсеяният наблюдател на българската действителност ще се съгласи, че всичко това го имаше. Имаше и остри брюкселски реакции на тема "борба срещу корупцията и организираната престъпност". Тези реакции няма да бъдат спестени на София и през 2009, и то още в самото й начало. Вече като надежда (а не като прогноза): дано през 2009 някой едър корупционен или криминален сюжет да бъде най-сетне разплетен докрай, до присъда в съдебната зала.

На 2 януари 2008 година написах следния текст за "Дневник":

"Правителството няма да се промени, дори и да си отиде някой и друг министър. През 2008 година Сергей Станишев ще продължи да балансира върху трите крака на коалицията и това ще бъде главното предизвикателство пред кабинета. Министрите ще доведат до перфектност феодалната система на разпределение на ресорите, в която никой не се меси в далаверата на другия, за да не предизвиква чужда намеса в собствената далавера. Няма нито желание, нито време за някакви сериозни промени в секторните политики (доколкото ги има).

Парламентът ще изпадне в пълна изолация от обществото. Разцеплението на НДСВ или евентуални размествания вдясно ще интересуват съвсем тесен кръг коментатори и партийни функционери. Ще се приемат закони, които Европейският съюз налага, както и дребни промени в съществуващото законодателство, облагодетелстващи конкретни хора или групи. Няма да се предприеме нито реформа на избирателното законодателство, нито някакви нови инициативи за ремонт на конституцията. Автомобилите, заплатите и другите привилегии на депутатите ще бъдат единствената широко обсъждана парламентарна тема.

Левицата ще продължава да се раздира от напълно неясни никому вътрешни конфликти, но няма да намери сили да разбере и реши тези конфликти. Десницата ще направи малки крачки напред, много внимателно, докато се готви и надява за решително настъпление през 2009. Бойко Борисов ще продължава да е най-популярен, но ще си остане в границите на сегашните електорални възможности. 2008 ще бъде началото на изхабяването на марката ГЕРБ. "Атака" ще продължи процеса на затихване и свиване до санитарния минимум. Симеон ще остане с достатъчно депутати, за да крепи мнозинството на коалицията. Отцепниците няма да постигнат единство за създаване на сериозна политическа партия и постепенно ще се разотидат през 2009.

Доган ще направи някои скрити ходове с цел озаптяване на лакомията на функционерите на ДПС, за да добие по-приемливо коалиционно лице преди изборната 2009 г.

Бизнесът ще продължава да се движи самотен напред и ще гарантира растежа.

Образованието ще започне мъчителни промени без сериозни резултати. Здравеопазването няма да започне никакви реформи въпреки евентуалната раздяла с министъра Гайдарски. Доходите ще продължават да нарастват бавно според официалната статистика и доста по-бързо в сивата икономика.

Нищо драматично няма да стане през 2008. Интересното остава за 2009."

Днес, в края на същата тази 2008 година, със съжаление установявам, че почти всичко, което съм написал тогава, се е сбъднало. Не съм предвидил, разбира се, няколко много важни събития и тенденции:

На първо място сред своите недоглеждания поставям тоталния провал на правителството на Сергей Станишев в отношенията му с Европейския съюз. Не ми е хрумвало дори, че нещата могат да станат толкова лоши. Очевидно е, че министри и депутати от БСП и ДПС, но изненадващо и от НДСВ, не можаха да схванат какво се е променило за България след 1 януари 2007. Продължиха да разбират властта като функция не в полза на хората, а в полза на управляващите. Продължиха да не осъзнават необходимостта от прозрачност и отчетност на всяко управленско действие. Продължиха да приемат "Брюксел" като някаква нова "Москва", където има едни господари, които могат да бъдат залъгвани с любовни обяснения, а на местна почва да си я караме постарому.

На второ място съм пропуснал да забележа развитието на проблемите на световната финансова система и прякото въздействие, което глобалната криза би имала върху българската икономика. И аз, както много други, подцених тоталната зависимост на българския растеж от световното забогатяване. Вярвах, че развитието ни е наистина устойчиво и трайно. Последните три месеца показаха дори на най-оптимистичните говорители от тройната коалиция, че "български растеж" няма. Той е функция от развитието на света. Добре ще запомним този урок през следващите месеци, не дай си боже, и години!

На трето място съм си затворил (по симпатия) очите пред фундаменталния разпад на традиционната българска десница. Дебалансът в днешната ни политическа ситуация, в която левицата, макар и силно пострадала от четиригодишното управление, остава компактна, в центъра някак се намества ГЕРБ, една аморфна партия, тръгнала да печели народната любов на всяка цена, оставя десния край населен с разпадащи се партийки като ДСБ и ССД, шепа земеделци около Мозер и Върбанов и едно СДС, чийто нов лидер като че ли ще трябва да го изгражда от нула, ако има капацитет за такова героично действие.

В тази ситуация ще трябва наистина да мисля много по-задълбочено, преди да правя каквито и да било предвиждания за 2009 година.

Преди една година основната ми прогноза беше, че усещането за изгубване на смисъла и демотивацията да се живее и работи в България ще бъдат водещи през 2008. Че това тихо отчаяние ще обхваща все повече една активна, образована и дори реализирана част от българското общество. Има значение. Това не е отчаянието на изпадналите, на неуспелите, на бедните, на унижените и оскърбените, което си тлее през всички тези години. Към него се прибавя една нова класа на разочарованите и омерзените. Класата на онези сравнително млади хора, които не заминаха през 90-те къде поради страх и колебливост, къде поради измамното усещане, че ако си добър в нещата си, България не е чак толкова лошо място. Днес те имат работа, вероятно не страдат от липса (нито от излишък) на пари.

И става все по-ясно, че тук това не спасява. С парите и реализацията си не можеш да се откупиш от задръстването по "Цариградско шосе", от традиционния вече седмичен публичен разстрел в центъра, от падащи козирки и сгради, които убиват, от среща с банда, която пребива, от мръсни, ръждясали и опасни за живота квартални детски площадки, от самозапалващи се влакове, от самовзривяващи се складове, от самоубиващи се началник-кабинети на корумпирани партии, от корумпирани политици, от корумпирани лекари, от корумпирани...

Е, дори да си най-реализираният, с най-добрата професия и достатъчно доходи, с кола и апартамент, с погасени кредити и платени данъци, как ще се спасиш от тази кал (буквална и алегорическа)?

Прогнозирах също, че по тези причини все повече хора от описаните тук като реализирани и активни ще търсят начин да напуснат временно. Това е обратно на прогнозите на някои министри, че се очаква масово завръщане на български специалисти от чужбина. Кой ще се окаже прав ще разберем през следващата година.

Какво ново през 2009? В политически план, разбира се, избори. Още сега можем да кажем, че това ще са най-малко политическите избори. По-скоро ще приличат на второкласно реалити шоу, отколкото на състезание между политически програми. По-скоро кастинг, отколкото вот. Всички, които толкова искаха да се гласува за личности, а не за партии, сега ще бъдат изправени пред кривото огледало на собствената си мечта. Кой знае защо изведнъж си припомних Жорж Ганчев и колко невинен изглеждаше той. Българското политическо летоброене май наистина върви назад.

И още нещо. През 2009 навършваме 20 години преход. Дано не забравим. Да ползваме формалния повод за неформално припомняне и разговор върху случилото и неслучилото се. Спомням си, че през късната есен на 1989-а, ние, двайсетинагодишни, смятахме по площадите за колко години може да се влезе в нов ритъм, нещата да се "оправят" и пр. Някой казваше скептично "минимум 5-10 години" и ние отказвахме да повярваме, даже го освирквахме. Нямахме толкова време да чакаме. Не ни се живееше в едно непрекъснато отлагащо се бъдеще, както се случи с поколението на родителите ни. Но явно не бяхме достатъчно упорити. Затова през 2009 ще трябва най-сетне да се мине отвъд безсмислието и апатията. Ако и тази година не се събуди волята за съпротива спрямо случващото се, то след 20 години нашите деца ще броят по площадите за колко време ще се оправим.

Светът ще живее далеч оттук и през тази година. Глобалността на кризата надали ще успее да породи български интерес и към други въпроси, които изглеждат общи за всички.

Във Вашингтон новият президент ще трябва да направи нещо конкретно, с което да докаже, че е носител на промяна, а не само на енергия за нея. В Кремъл ще се търси радикалният политически ход, способен да отклони вниманието на населението от кризата. Грузия и Украйна все по-отчаяно ще търсят помощ от ЕС и от НАТО за удържане на своята независимост. Брюксел ще осмисля политиката си към Африка на фона на няколко протичащи войни, необуздаеми епидемии и разрастващи се огнища на тероризъм. В Хага и Аруша ще затворят врати двата извънредни трибунала, променили облика на международното хуманитарно право. Китай ще преосмисли икономическата си политика, след като установи, че обедняването на семействата в далечните Европа и САЩ е способно да доведе до затваряне на фабриките в Китай с хиляди. В Париж ще набира скорост един мегапроцес, изкарващ наяве връзките на френски политици с източноевропейско оръжие, продавано с френско посредничество на африкански режим.

Всичко това са процеси, които по стара традиция ще останат маргинални за българския политически дебат. Тъкмо това, а не вероятното налагане на предпазна клауза от страна на ЕС ще държи света далеч оттук.

Самата предпазна клауза, както и почти сигурното допълнително ограничаване на достъпа до европейски фондове ще бъде коментирана тук и не тук с различна отправна точка. Светът ще се вълнува от това дали ЕС успешно разрешава своите проблеми. България ще изчислява загубите си в килограм евро. Във вътрешния дебат няма да присъства нито едно от понятията, свързани със смисъла да бъдеш член на ЕС: свобода, солидарност, сигурност, справедливост, устойчиво развитие. Думите на 2009 ще бъдат: Бойко Борисов, кредит, съкращения, национализъм.