За отрицателно време инвестициите в акции на Българската фондова борса (БФБ) се превърнаха от един от най-доходоносните бизнеси в страната в един от най-губещите. Само преди година тази дейност носеше огромна възвращаемост на инвестираните средства, но в рамките на няколко месеца всичко, постигнато за цялата 2007 г., беше заличено. Вложенията в книжата на най-големите компании на пазара (т.нар. сини чипове), измерени през основния индекс SOFIX, донесоха над 80% загуба за изминалата година. За сравнение, през 2007 г. те генерираха 44% възвращаемост, което нареждаше вложенията в ценни книжа сред най-проспериращите дейности. Пазарната стойност на дружествата на БФБ пък "олекна" два пъти, или с над 16.6 млрд. лв., което превърна българската борса в една от най-губещите в света. С умаления си размер като дял от икономиката на страната (пазарна капитализация/БВП - 18.47% към края на 2008 г.) пък тя "напомни" на инвеститорите, че все още е развиващ се пазар и ще трябва да измине още много път, докато догони развитите.

За 12-те месеца на 2008 г. SOFIX се срина с около 80 на сто, което означава, че вложени 5 хил. лв. в акциите на дружества от индекса в края на миналата година са донесли загуба от 4 хил. лв. Такъв срив не се беше случвал от 10 години насам - от далечната 1998 г. по времето на Руската криза, последвала тази в Югоизточна Азия. В този размер са и загубите на другите основни индекси. За 12-те месеца до края на декември "Дневник 20", на 20-те най-ликвидни и големи дружества, рухна със 79.99 на сто. При това значителна част от този спад беше постигнат за отрицателно време - от средата до края на януари и от средата на септември до края на годината (виж графиката с най-интересните моменти).

"Представянето на нашата борса беше в унисон с цялостния трус на финансовите пазари в света", коментира Камен Колчев, председател на съвета на директорите на "Елана финансов холдинг". В един момент през втората половина на ноември SOFIX се понижи до най-ниското си равнище за последните 5 години - около 319 пункта, което беше на път за разстрои дори най-опитните играчи на пазара. Съотношението цена/печалба (P/E) при SOFIX пък се смъкна до немислимо неотдавна ниво - под 5, което се наблюдава само в най-големите кризи в историята на развитите борси. Така за отрицателно време беше изтрито натрупаното в продължение на пет години, което превърна българската борса в една от най-губещите в света.

В основата на невижданата на БФБ касапница беше световната финансова криза. На по-късен етап от годината тази криза се пренесе и в реалната икономика в страната в посока драстични съкращения в предприятията и рязко свиване на пазарите за реализиране на продукцията им. Последващите корекции в прогнозите за финансовите резултати на дружествата до голяма степен намериха обяснение на въпроса защо акциите поевтиняха толкова драстично. Активите на взаимните фондове паднаха наполовина за последната година до септември до под 500 млн. лв. Стагнация се наблюдаваше и в броя на новите инвестиционни схеми (общо 88 към 30 септември 2008 г.), където също се регистрира най-слабият ръст на годишна основа за последните три години. Същевременно инвеститорите започнаха да се преориентират от схемите в акции към нискорисковите такива.

Сред най-губещите дружества за изминалата година бяха някои от най-търгуваните на пазара, които преди това бяха звезди и формираха силния ръст през 2007 г. - Централна кооперативна банка (ЦКБ), Първа инвестиционна банка, "Химимпорт", "Оргахим" и "Спарки Елтос". Към тях своя антипринос добавиха холдингите, бивши приватизационни фондове - "Индустриален холдинг България", "Албена инвест холдинг", "Синергон холдинг", "Холдинг Пътища" и други. Част от тези компании понижиха пазарната си стойност с двуцифрени стойности - 10-11 пъти (например ЦКБ и ОЦК-Кърджали). До голяма степен сривът при тези дружества се дължеше на оттеглянето на чужди инвеститори от българската борса. При някои обаче негативна роля изигра и лошото корпоративно управление. Тези, които се отличаваха с прозрачни системи за контрол и управление, успяха да съхранят част от капитализацията си.

В борбата за запазване на цените на акциите редица дружества прибегнаха до процедури за обратно изкупуване на книжата. В условията на силно падащ пазар обаче те трудно можеха да спасят емисиите от силен спад, но поне се приемаха като добър сигнал от инвеститорите, мнозина от които очакваха подкрепа на цената. Сред компаниите, които заложиха на тази схема, се отличаваха "Монбат", "Стара планина холд", "Петрол" и други.

Кризата, която настъпи на българската борса, неминуемо доведе и до предложения от мерки за излизане от нея. Те идваха от различни места - инвестиционни посредници, пенсионни и взаимни фондове, борсовия оператор и регулаторния орган. Инициативите на отделните участници на пазара обаче бяха поединични и разпилени. В тях липсваха всякакъв синхрон, координация и консенсус, като вместо това преобладаваха нападките един към друг кой е по виновен. Закономерно предложените пакети от антикризисни мерки отидоха в кошчето и всякакви възможности да се противодейства на негативите от кризата бяха проиграни с лека ръка. Заради някои недоразумения между ръководствата на БФБ и КФН за малко да увисне на косъм и пускането на новата електронна платформа за търговия XETRA (закупена от "Дойче бьорзе" през 2007 г.). Ефектите от нея обаче останаха някъде в мъглявата далечина, защото при този срив в цените на акциите никой не се интересуваше колко предимства или недостатъци предлага тя.

Ако 2007 г. беше определена като годината на първичните публични предлагания (IPO), то 2008 г. ще се запомни като такава на отложените проекти за нови емисии акции. Две дружества пробваха да пробият на неблагоприятния пазар в началото на годината - "Меком" и "Херти", при това с параметри, които бяха популярни през добрата 2007 г. В резултат емисиите им едва привлякоха минимално изисквания обем инвестиции, като първата компания дори се наложи да удължава срока за записване. По-нататък последваха предимно вторични предлагания, които също трудно се радваха на каквото и да било внимание. Сравнително успешни бяха проектите за увеличение на капитала на фондовете за имоти и земи ("Агро финанс", "Ексклузив пропърти", "Фонд за земеделска земя Мел инвест", "Феърплей пропъртис" и "Адванс терафонд"). И в този сектор обаче мениджърите на дружествата признаха, че за миналата година са изпитали най-много трудности при набирането на капитал.

За разлика от 2007 г., когато три големи сделки (ДЗИ, БТК и СИбанк) формираха над една трета от общия оборот на пазара, през тази година борсата не беше използвана като платформа за значителни покупко-продажби. Едно от малкото изключения беше сделката за продажбата на близо 50 на сто от капитала на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) през февруари, която беше реализирана на извънрегулирания пазар. Купувач беше ирландската банка Allied Irish Banks p.l.c., която придоби пакета от досегашния мажоритарен акционер Българо-американски инвестиционен фонд (БАИФ). Цената на сделката е 67 лв. за акция, или общо 422.8 млн. лева.

Повечето експерти са изключително предпазливи в предвижданията си за представянето на БФБ през следващата година заради зависимостта на местния пазар от случващото се навън - новините от Европа и САЩ. Почти никой от тях не се наема и да прогнозира конкретно процентно изменение и съветите им към инвеститорите са да бъдат внимателни.

По-паметливите специалисти припомниха, че миналата година редица анализатори предричаха ръст на индексите за 2008 г. в диапазона 10-40%, а накрая резултатът беше коренно различен. Хубаво е, че в дългосрочен етап почти всички анализатори са положително настроени. Нещо повече, сегашната криза може да се окаже златна възможност да се закупят атрактивни активи с голям потенциал на ниска цена. "Има страхотно добри сделки за инвеститори, които имат хоризонт над една-две години и оценяват стойността на компаниите на база тяхната дългосрочна жизненост и конкурентоспособност", смята Цветан Лъжански, главен изпълнителен директор на бутилиращата компания "Девин" (още мнения в "Попитахме").