- Минният бранш е най-потърпевш от световната финансова криза, защото секторът е пряко свързан с пазарните условия и борсовите цени. Много от компаниите, особено рудодобивните, работят под себестойността на производството и генерират загуби. Влиянието на негативната конюнктура на глобалните пазари се отрази на всички сектори в минната индустрия. Очакваме първото тримесечие на 2009 г., за да можем да анализираме по-точно какво е отражението на кризата и с какви проценти членовете на камарата ще свият производствените си и инвестиционните си програми.

От отделните подотрасли в минния бранш единствено предприятията от въгледобива засега не са особено засегнати от кризата поради това, че производството им е основна суровина за производството на топлинна и електрическа енергия в страната.

Най-засегнати са предприятията от рудодобива. Драстичният спад в международните цени на металите доведе до рязко намаляване на приходите на тези компании - с над 2 пъти. Международните цени на цветните метали в края на 2008 г. бележат спад между 2 и 3 пъти. За същия този период обаче заплатите са се вдигнали с повече от 2 пъти, значителен е и ръстът в цената на електроенергията и материалите. Това показва, че компаниите започват да генерират загуби.

Резкият спад в търсенето на европейския пазар пряко се отрази и върху експортно ориентираните компании. Това са тези в областта на рудните и нерудните суровини като каолин и други.

Чувствителното намаление в инвеститорската активност в строителството пък предизвика спад на продажбите на строителни материали, което засегна добивните предприятия в сектора. Засега намалението е поне с 20%.

Геологопроучвателният сектор е в сериозна криза и БМГК подготвя свое становище и искания към отговорните институции в държавата да подкрепят съществуването и развитието на бранша.

Както виждате, засегнати са всички компании по веригата в бранша, така че се готвим за една наистина трудна 2009 г. В момента нещата не са добри, и то не само за самите мини, а и за всички свързани с тях браншове. Добивът на суровини е в основата на повечето отрасли и е от жизненоважно значение за съществуването на човечеството. Ако кризата удари мините, те спират добива, това завлича металургията, следват преработвателните компании и оттам останалите потребители по веригата, а свиването на потреблението поради финансовата криза отново оказва натиск върху добива.

- Ситуацията в нашия сектор е по-различна от предишни периоди на ниски цени. Проблемът в случая е, че сривът на пазара дойде много неочаквано. Нормално е цените на металите да се движат нагоре-надолу през определени периоди, но плавно, като графиката на това движение прилича на синусоида. Практиката за съжаление показва, че винаги цената стои повече долу, отколкото горе. Това може да бъде наречено философия на борсовите стоки и мениджърите трябва да са запознати с нея. Управленските стратегии на предприятията в сектора трябва да се съобразяват не с високите или ниските нива на цената, а с една средна резултатна цена за определен отрязък от време. В този смисъл мениджърите на компаниите, които са мислили, че цените ще продължават да се задържат на по-високи нива, в момента не са подготвени и кризата ще им се отрази най-силно. Необходимо е да има далновиден план за минимум десет години напред.

В случая мениджърите не могат да диктуват световните цени, но ако са се подготвили и са създали резерви на производството, инвестирали са в технологични подобрения и повишаване на ефективността на производството в периодите на високи цени, вместо да раздават големи дивиденти, биха издържали на много по-ниски цени. Тук решаваща е себестойността на добива на суровини. Тя от своя страна зависи от съдържанието на полезните компоненти, които има в рудата всяка мина. Например в чилийските мини съдържанието на мед е 2-3% при добив по открит способ, за сравнение, в България ние имаме 0.3-0.4% съдържание на мед.

- За съжаление не са много подготвените за тази криза. Например геологопроучвателният отрасъл ще намали своята интензивност, защото намаляването на инвестициите за проучването от минните компании ще се отрази върху сектора. Подобна е ситуацията и с инженеринговите компании. При минния бранш всичко зависи от това къде ще бъде дъното на цените на борсовите стоки и колко време ще стои пазарът на това дъно. България няма опит в това отношение. За първи път след приватизацията сме свидетели на такъв срив и това е нова ситуация за всички ни. В тези условия практиката по света е мините да спират работа, да се консервират в очакване на по-високи цени, при които производството няма да е губещо. Важни са, разбира се, и природните дадености, с които разполагат компаниите.

Основното противодействие на такива кризисни ситуации е непрекъснати иновации и инвестиции, за да се намали себестойността на производството. По този начин колебанието на цените няма да се отразява толкова сериозно върху бранша.

Най-незасегнатият от всички наши подотрасли към момента е въгледобивът. При сегашните условия производството и цените на въглищата са сравнително устойчиви, но в бъдеще ситуацията е много вероятно да се промени.

В камарата направихме опит да направим обзор, за да обобщим проблемите в отрасъла. Управителният съвет разгледа възможността за предприемане на общи мерки, които да защитят отрасъла. Това ще е основна тема за нашите експерти и през дълъг период от следващата година. Подготвяме и предложения до държавата за намаляване на концесионните възнаграждения и временно освобождаване от тях с цел подпомагане усилията на фирмите от бранша, за да не се преустанови добивът и да не се освобождават хиляди хора.

- Моите наблюдения са, че тази дейност не е много застъпена в политиките на компаниите. В "Асарел Медет" имаме отдел, който се занимава с това. Риск мениджърите ни покриват не само елементарни неща като застраховките, но правят и сериозни оценки на технологичния риск, който е доста голям при минния отрасъл. Освен това има ценови и валутен риск, които трябва да бъдат управлявани. Особено важен през последните години стана екологичният и природният риск.

Когато говорим за по-сложни категории като ценови, валутен и пазарен риск, са необходими наистина специалисти по управление на риска. Много предприятия не са подготвени и не разполагат с кадри, които да се занимават в тази област. Дългосрочното оценяване на риска предпазва компаниите от сътресения.

Според досегашния цикъл на пазара цените на металите са по-високи за около три години и двойно повече време са ниски. Напоследък обаче се забелязва тенденция за свиване на периода на амплитудите. Освен това международни анализатори прогнозират, че графиката на движението на цените вече няма да прилича на синусоида, а ще има по-резки увеличения между високите и ниските нива, като циклите ще се скъсяват.

- Прогнозите се правят за това, за да се убедим след това, че малко или много те не се сбъдват, така че реално никой не може да каже кога кризата ще отшуми. Според анализаторите ни през следващата година средната цена на медта ще се движи около 2500 - 3500 долара на тон. Това създава усещането, че кризата ще продължи около една година, но минните компании трябва да са готови за далеч по-лоши сценарии. Те трябва да знаят какви разходи да направят по време на кризата, без да нарушават технологията и поддържането на оборудване.

- Подавали сме нееднократно сигнали към правителството и омбудсмана за незаконен добив. Отговорните институции правиха проверки, но се оказа, че не могат да се справят с незаконния добив на строителни материали. Нашите изводи са, че има търпимост от страна на тези институции към подобни нарушения. Това води до нелоялна конкуренция в сектора, защото фирмите, които добиват ресурсите си легално, плащат за това определените от закона такси и по-този начин продукцията им се оскъпява в сравнение с тези, които не плащат нищо за добив.

Минният сектор очакваше проблемът с незаконния добив поне частично да се реши с измененията в Закона за подземните богатства, но това не се случи. Ето защо БМГК настоява промените в закона да продължат, докато постигнем едно наистина европейско законодателство в тази област. Според нас по-правилно е да се създаде единен орган, например национална минна агенция, която да бъде единствен орган, отговарящ за концесиите. В момента тази работа се разпределя между три министерства, което води до размиване на нещата. Последствие от това е, че в отрасъла няма единна политика, няма контрол за спазването на договорите и практически остават възможности за корупционни практики.