Милко Чавдаров: Няма политическа воля за решаване проблемите на кожарския бранш

Милко Чавдаров: Няма политическа воля за решаване проблемите на кожарския бранш

Браншовият съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната индустрия е създаден през 1991 г. В него членуват общо 106 малки, средни и големи компании.

Около 80% от фирмите в съюза са от обувния бранш. Милко Чавдаров е изпълнителен директор на браншовия съюз от май 2003 година. Той е и управител на фирма "Милвена" ООД, която е от 1992 г. на пазара. Производственият й цех е в Троян. Компанията се занимава с производство и търговия с конфекция на кожени облекла и дребни изделия от естествена кожа. Предприятието изнася основно за Русия, но през последните 2-3 години експортира и в Италия, Финландия и Германия. Останалите 40% от произведената продукция се предлагат на вътрешния пазар.

В: Г-н Чавдаров, заедно с БУЛПРО при БТПП разработихте искания, насочени към ограничаване на митническите измами и контрабандния внос. Едно от основните ви предложения към министерствата и парламента засяга идеята праговете за регистрация на стопанските субекти по ДДС да се понижат до 5 хил. лв. или тази регистрация да стане задължителна за всички търговци. Смятате ли, че идеите ви за законодателни промени ще бъдат посрещнати с разбиране и какви други промени предлагате?

- Намаляването на границите по ДДС ще доведе до премахване на икономическите предпоставки за контрабандния и дъмпинговия внос и за сивата икономика. В страни като Гърция и Турция не съществува праг по ДДС, а в Румъния той е много нисък. Идеята е всички фирми, с изключение на онези, които работят на патентен данък, да се регистрират. Имаме и конкретно искане, което е съобразено с протокол №4 от подписаното на 8 март 1993 г. споразумение между ЕС и България. Споразумението предвижда премахването на обмитяването на стоки, внесени на ниски цени. Това ще бъде решение за Агенция "Митници", което да стопира митническите измами. Планирали сме да внесем исканията си в парламента, Министерството на финансите и Министерството на икономиката. Очаквам да осъществим работни срещи и да обсъдим тези проблеми, като наистина стигнем до вярното решение. Съзнавам, че тези наши предложения ще затруднят действията по администрирането на съответните закони, но след като ефектът от тези мерки ще бъде положителен и ще доведе до нарастване на приходите в бюджета, смятам, че те трябва да се приемат от органите на изпълнителната и законодателната власт. Заедно с БТПП сме изготвили и предложения за подобряване дейността на някои органи и в частност на Агенция "Митници" и на координацията между тях.

В: Какви са тези предложения?

- Сред основните искания на браншовите организации е това да се предвиди в Закона за митниците нов член, който да дава възможност за достъп на МВР, данъчните органи и БУЛПРО в реално време до митническата информационна система БИМИС. Това ще позволи на тези органи съвместната и съвестната им работа и ще доведе до по-голяма събираемост и до прозрачност при вноса и ще удовлетвори браншовите организации. Друго важно наше искане е свързано с промени в законодателството за постигане на проследимост на внасяните стоки. Според нас това може да стане чрез трайно етикиране и посочване на имената на фирмата производител и на вносителя. Друго предложение е да се предвидят санкции в Закона за автомобилните превози за превозвачите, които не използват товарителници или те не са надлежно попълнени - нещо, което не е залегнало в настоящия закон. Трябва също така да се предвиди едноинстанционно съдебно производство за контрабанден внос и митнически измами, тъй като в момента процедурата е триинстанционна и трае прекалено дълго време, без да има осъдени. Престъпленията, засягащи митническия режим, следва да се разграничат на "тежки", "особено тежки" и "маловажни", за да се избегнат субективни преценки от страна на съда.

В: В какво състояние са фирмите от бранша?

- Фирмите от бранша са в тежко положение - много от малките и средните фирми фалираха, пазарът силно се стесни. Кожаро-кожухарската индустрия е с вековни традиции и има доста добри производствени резултати като качество и обем, но за последните 10-12 години продукцията от бранша намаля с пъти. Все пак тази индустрия има бъдеще. След присъединяването на страната към ЕС пред бранша ще се появят много нови перспективи, а и вече много италиански, турски и гръцки компании проявяват интерес към инвестиции в български предприятия.

Данните на Националния статистически институт показват, че вносът на сурови кожи от едър рогат добитък за 1999-2002 г. се е повишил от 400 на 600 тона годишно. Обемът на произведената продукция за 2002 г. е 183 млн. лв., което е с 10 млн. лв. по-ниско от стойността за предходната година. От друга страна обаче, през 2000 г. и 2001 г. обемите са били много по-ниски. Като цяло аз съм оптимист относно развитието на бранша.

В: Как ще охарактеризирате бранша?

- Главните компании от българската кожаро-кожухарска индустрия са предприятия като "Приста" - Русе, "Лъв" - Габрово, "Севко" - Севлиево, Кожарска фабрика "Мая", "Енко Ет" - Етрополе, "Фулмакс" - Габрово, "Свобода" - Добрич, "Велур" - Ловеч, "Милвена" - София, и др. Някои от тях за съжаление работят на минимална мощност и дейността им е силно затруднена. В България работят още 86 малки фирми от бранша. В обувния бранш в страната работят около 400 фирми. Браншът се определя от предприятия като "Рекорд" - Габрово, "Флавия" - Пловдив, "Вихрен" - Благоевград, "Ильо войвода" - Кюстендил, "Корона" - Пловдив, в Пещера също има сериозни производители като "Геко", "Аби", "Гиго", "Бари" и др.

В: Какви са основните проблеми на бранша?

- Основен проблем на тази индустрия е високата цена на суровините. Конкуренцията с вносителите на сурови кожи от едър и дребен рогат добитък и нелоялната конкуренция доведоха до налагане на високите световни цени и на българския пазар. Българските производители имат по-малък оборотен капитал и от 10-15 години не са инвестирали в нови производствени технологии, така че те не могат да се конкурират с вносителите. Оттук и себестойността на българските продукти нараства и родните стоки стават труднопродаваеми на пазара, който е залят с нискокачествена, но евтина контрабандна продукция. Друг проблем на българските производители е фактът, че те нямат достатъчен капацитет, за да излязат на външни пазари. Такава е ситуацията при всички малки и повечето средни фирми от бранша. Големите фирми пък разчитат основно на износ, защото пазарът тук е ограничен. Много компании работят на ишлеме, за да оцеляват. Икономическата ситуация и лошата бизнес среда принуждават много от фирмите, работещи на вътрешния пазар, да заобикалят закона и да укриват ДДС, като по този начин се стимулира сивата икономика. Ако се повишат праговете за регистрация на стопанските субекти по ДДС, тази порочна практика ще се избегне.