През 2007 г. най-голямата опасност за света изглеждаше глобалното затопляне. Лидери от цял свят повдигаха темата, защитавана преди това единствено от учените и неправителствените организации, компаниите се надпреварваха в зелени инициативи и светът изглеждаше готов да се спаси. Но през 2008 г. дойде кризата - помитащата като домино най-стабилните икономики, мултинационални компании, борси, автомобилни гиганти. И светът преосмисли приоритетите си.

Глобалното затопляне остана на втори план, което се оказа жалко, тъй като по план 2009 г. трябваше да бъде най-силната година в борбата с климатичните промени.

За 2009 г. се говореше през цялата 2007 г. Дотогава страните в света трябваше чрез поредица срещи да са изяснили донякъде позициите си и да започнат реалните преговори за наследника на Протокола от Киото.

Киото, който тъй или иначе не беше особено успешен, изтича през 2012 г. и ако до края на годината не бъдат постигнати параметрите на новия договор за ограничението на парниковите емисии и употребата на алтернативна енергия и произтичащите от това отговорности, световните икономики няма да имат технологично време да въведат необходимите законодателни промени, а компаниите да се приспособят към тях. Наследникът на Киото трябва да бъда парафиран до края на годината, за да не настъпи правен вакуум.

През 2008 г. обаче кризата измести фокуса на световните лидери. Срещите в Бали и Познан само потвърдиха познатата теза, че глобалното затопляне се дължи до голяма степен на човешката дейност, но нито една страна не се ангажира с по-решителни действия. Шансът това да стане до края на 2009 г. на срещата в Копенхаген също изглежда доста мрачно.

Сигналът за това дойде в средата на декември от "най-зелено ангажираната" част на света - ЕС. Въпреки претенциите, че ще бъде лидерът в борбата с климатичните промени, Европа отстъпи под натиска на кризата. Факт е, че в крайна сметка прие климатичния си пакет с амбициозните 20-20-20 цели (орязване на парниковите емисии с 20 на сто до 2020 г., въвеждане на 20 на сто възобновяема енергия до 2020 г. и намаляване на използваната енергия с 20 на сто до 2020 г.). Прие ги така обаче, че разписа като задължителни само крайните цели, но не и междинните, а от първоначалния план бяха направени много отстъпки. Ироничното е, че до смекчения вариант се стигна с подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел, която през 2007 г. беше именно флагманът на зеленото движение.

През 2009 г. всички погледи ще бъдат насочени обаче не към ЕС, а към САЩ и Китай, които са и най-големите замърсители в света. Новоизбраният американски президент Барак Обама даде знак, че ще се бори с глобалното затопляне, а в администрацията си назначи топ експерти в областта. Въпреки намеренията си обаче той трябва да преодолее възраженията на синдикатите, които ще протестират срещу всяко съкращаване на работни места в резултат на по-високите цени, наложени от ограниченията на въглеродните емисии.Новият президент ще трябва да се изправи срещу силното лоби на големите замърсители като нефтената и стоманодобивната индустрия.

Решенията, които ще се вземат във Вашингтон, обаче зависят до голяма степен от курса, който ще предприеме Китай. Досегашният отказ на САЩ да се задължи с орязването на емисии се дължеше до голяма степен на отказа на Китай да подпише същите ограничения. Аргументът на Пекин е, че все още е развиваща се икономика и макар да има някои инициативи за ограничаване на емисиите, все още няма ясен знак, че на срещата в Копенхаген Китай ще се обвърже трайно.

Проблемът с климата обаче има и друго измерение освен политическото - персоналното и корпоративното. Когато през 2007 г. глобалното затопляне беше най-обсъжданата тема, а да си зелен беше въпрос на мода, повечето компании - малки или големи - дадоха заявка, че възнамеряват да се борят за спасяването на планетата. През 2009 г. обаче въпросът на живот и смърт е дали компаниите изобщо ще останат в бизнеса. През следващите месеци за бизнеса ще става невъзможно да обясни въвеждането на пречистващи технологии или соларни панели, когато в същото време фирмата освобождава персонал. Доскоро считаната за основа на климатичната реформа "корпоративна социална отговорност" през 2009 г. вече няма да е саденето на дървета, а запазването на работни места.

Подобно ще е и положението в домакинствата, където изкупуването обратно на емисии при пътуване със самолет, поддържането на безпестицидно земеделие или купуването на органични дрехи ще станат прекалено скъпи удоволствия във време, в което все повече хора излизат на улицата, лихвите по ипотеките са увеличават, а несигурността се засилва.

Единственият плюс на кризата по отношение на глобалното затопляне е, че хората и компаниите най-вероятно ще започнат да пестят повече - възможно е семействата да почнат да ползват една кола вместо две или три, за да ходят на работа, да започнат да ползват по-малко електричество и енергия, за да пестят средства, а компаниите вече масово въвеждат ограничения за ползването на канцеларски материали и за принтера например. Което пък от друга страна е именно онова, към което екоактивистите призоваваха още в разюзданата консуматорска 2007 г.