Михаил Екимджиев: Държавата и фирмите могат да съдят Русия и Украйна в Страсбург

Михаил Екимджиев е адвокат и е специализирал в областта на защитата на правата на човека. Водил е и спечелил десетки дела в съда в Страсбург. Учредител е на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
Имат ли държавата и фирмите правни възможности да търсят обезщетение за газовата криза?
- В последните дни по този повод отговорни държавни мъже - президентът, премиерът и министърът на икономиката и енергетиката, говорят абсолютни нелепици, че може да се търси отговорност и неустойки от газопреносните дружества. Това категорично не може да се случи, защото основен принцип в правото е, че всеки длъжник, в случая доставчиците, се освобождава от отговорност, когато не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила. В случая е очевидно и вече има ясна информация, че е налице държавна намеса от страна на Русия и Украйна. Това освобождава от отговорност непосредствените доставчици. Каквото и да пише в договорите, а в един изпипан юридически договор не би могло да пише нищо друго, освен че те не отговарят при форсмажорни обстоятелства, отговорност под формата на неустойки и някакви други санкции не може да се търси. От тях би могло да се очаква да наваксат с доставките, но това би било само закъсняло изпълнение, а не неустойка.
По-важен е въпросът за междудържавните отношения, защото стана ясно, че има намеса на руското правителство и Владимир Путин за спиране на доставките на газ и решение на украинското правителство за намаляване и спиране на доставките. В тази хипотеза категорично може да се предяви междудържавна жалба в съда в Страсбург от България срещу Русия или Украйна или срещу двете държави според преценката коя от тях точно какво е направила, защото още няма пълна яснота каква е непосредствената причинно-следствена връзка. Но ако това, което изпитват българската държава и потребителите, е в пряка връзка с действия не просто на търговски дружества, а на официални власти, има основание пред съда в Страсбург да се води междудържавно дело.
Това няма да е прецедент, има 60-70 дела в историята на съда - между Ирландия и Великобритания, Турция и Кипър, Великобритания и Гърция. Има едно интересно дело от 1976 г. срещу Швейцария, която е включила в своята митническа зона Лихтенщайн. По подобен начин и сега действие на една държава спрямо друга поставя във форма на зависимост трета.
Има възможност и български компании, особено тези, за които се съобщава, че са пред фалит и са претърпели производствени аварии заради внезапното спиране на природния газ, също да заведат индивидуални жалби в Страсбург срещу Русия и Украйна.
Могат ли тези фирми директно да се обърнат към съда или първо трябва да изчерпат възможностите на националното право?
- По българското право изобщо няма ефикасна възможност да бъде заведено дело срещу друга държава. След като няма вътрешноправна възможност в България, Русия или Украйна, съм напълно убеден, че може директно да бъде предявена междудържавна жалба в Страсбург.
Имат ли българските търговци други възможности за компенсация?
- Да. Неадекватните действия на българските власти дават основание да се заведат дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който предвижда отговорност на администрацията, в случая изпълнителната власт, за неправомерни актове, действия и бездействия. Официалнно се съобщи, че на 18 декември 2008 г. е получено първото писмо с предупреждение за сериозна вероятност да се стигне до спиране на доставките. Тук би могло да се докаже неправомерно бездействие от 18 декември до 6 януари, когато беше съобщено публично за спирането на газа. Защото, вместо да излизат в коледна ваканция и всички да се чудят къде е министърът на извънредните ситуации Емел Етем, която сигурно пак почива в чужбина, управляващите трябваше да започнат да прилагат Закона за управление при кризи. По стар социалистически обичай те са разчитали просто тази заплаха да не се случи и "за да не се безпокои излишно населението", както беше по времето на Чернобилската криза, решиха просто да съобщят постфактум, когато газът беше спрян. Това е криза парекселанс и правителството трябваше да има готовност да се справи с нея, защото това би омекотило удара и последствията от него. Ако всички предприятия, които едва не гръмнаха в тези дни, бяха поставени на друг режим, вредите можеше да са по-малки. Топлофикациите можеха да се запасят с мазут и да преминат на ново гориво по-плавно без този спад на температурата в отоплителните тела. Това са юридическите възможности, които действително биха могли да донесат някакво обезщетение, а не тези дрънканици, че ще се търси неустойка за неизпълнение на договора от "Овъргаз" например.
Оттук нататък всяка пострадала фирма би могла да обоснове какво е могла да направи за тези две седмици, ако е знаела предварително за възможността за спиране на газа. Компания, която извършва производство на газ, в резултат на това шоково спиране има авария, спукани тръби, работата й е блокирана и не е изключено да фалира - техническа експертиза може да докаже пред съда, че ако собственикът й е знаел предварително, е могло да предприеме мерки това да се избегне. Логично е такъв иск да бъде уважен, защото всеки разумен бизнесмен би предприел необходимото, за да предпази производството си от аварии и фалит.
Къде биха се гледали тези дела и колко ще струват?
- По Закона за отговорността на държавата подсъдността е или по местоизвършване на увреждането, или според седалището на увредените лица. Често те съвпадат, ако бизнесът е в София. След няколко дела в Страсбург успяхме да се преборим и тези дела бяха освободени дори от последващи държавни такси. Плаща се една минимална такса от 10-15 лв. независимо от размера на иска. Хората са свободни да предявяват значителни по размер претенции, без да се притесняват, че при евентуално отхвърляне ще трябва да платят огромна държавна такса. Срокът за предявяване на исковете е 5 години от момента на увреждането.
На кой текст от конвенцията би стъпила една междудържавна жалба и такава от фирми или граждани в Страсбург?
- За междудържавните жалби дори не е необходимо да има конкретни увредени лица от съответната държава, макар че у нас има много фирми и граждани, които пострадаха. Изстиването на радиаторите например е доста брутална намеса в правото на неприкосновеност на жилището и на личния живот при температури навън от минус 10-15 градуса. При фирмите е нарушено правото на собственост, защото всяко ограничение в бизнес възможностите и безпрепятственото осъществяване на производствена или търговска дейност се разглежда в чл.1 от протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека като засягане на право на собственост. При междудържавните дела е достатъчно да има действия или законодателство на държава, подписала конвенцията, което да й противоречи. Съдът констатира дали е налице твърдящото нарушение. Ако може да се докаже, че една държава е претърпяла вреди, няма пречка те да бъдат потърсени. Министър Петър Димитров би трябвало да може да каже какви вреди са доказуеми и определими вреди са настъпили за държавата и тогава те могат да бъдат репарирани. Освен това решението е сериозна дипломатическа, политическа и съдебна санкция и означава бъдещо въздържане от подобни действия на осъдените държави.
Според вас каква е вероятността за дело на България срещу Русия или Украйна?
- Такива дела се избягват по принцип, защото водят до влошване на дипломатическите отношения, те са извън добрия политически и дипломатически тон. Но при тази ситуация, при която бяхме поставени буквално на колене, смятам, че няма място за бон тон. На общия фон това би било едно достойно и адекватно средство, въпреки че не си правя илюзия, че проруската управляваща върхушка ще направи нещо такова специално срещу Русия.
По-склонен съм да разсъждавам, че българските предприятия ще подадат индивидуални жалби срещу двете страни и тогава вредите биха се доказвали сравнително лесно. Полезно е да се знае, че срокът да подадат жалби в Страсбург е шест месеца от настъпването на увреждането, като детайлното обосноваване и доказване на вреди става на по-късен етап. Сега просто трябва да се опишат фактите - какво и кога се е случило и какви вреди най-общо са претърпени, и да се опишат нарушенията.
Граждани могат ли да заведат дела в Страсбург?
- Хипотетично да, но не бих акцентирал върху това, защото в последно време съдът в Страсбург въведе неписан критерий за недопустимост на жалбите поради маловажност на нарушението. Възможно е изстиването на радиаторите за седмица-две да се приеме за маловажно, но тук сме в зоната на здрача, защото не знаем колко ще продължи кризата.