Сесил Каратанчева избра да играе за Казахстан. Тя не е първият и вероятно няма да бъде последният случай, в който български спортист приема да защитава флага на друга държава. Тенисистката, която в момента заема 135-о място в световната ранглиста, ще получава по 65 хиляди долара в следващите три години. Тя има да връща между 66 хиляди и 200 хиляди долара на Международната федерация по тенис, тъй като те са спечели от наградни фондове с употреба на допинг, според твърденията на баща й Радослав Каратанчев. "Досега не сме чули ясни ангажименти от страна на федерацията - само някакви голи обещания. Тенисът е скъп, интелигентен спорт. Разходите на един елитен състезател са огромни. На нас ни трябват пари", коментира той в петък и не изключи дъщеря му някой ден отново да играе за България.

Поне две дузини елитни български спортисти са напускали страната. Има такива, които са го правили по практични причини - чужд паспорт или шанс за реализация. Но и такива, които са търсели по-добра финансова изгода. "Чакам гювеча", така в едно свое интервю трикратният световен шампион по бокс Серафим Тодоров през 1996 г. описа желанието си да се бие за Турция. Неговият случай най-точно описва желанието да се премине от другата страна на границата за по-добри финансови постъпления.

Казусът Серафим Тодоров, който прие турското име Ахмед Сабри, завърши без хепиенд. През октовмври 1997 г., в навечерието на световното първенство в Будапеща, стана ясно, че българската и турската федерация няма да се разберат за сумата на трансфера. След като двете страни си стиснаха ръцете за 100 хиляди долара, не успяха да се договорят дали да се плаща кеш или с чек. Тогава в свой материал "Капитал" отчита, че това е първият случай, в който каузата "България" е защитена от някоя федерация, макар че БФБокс свали сумата от 300 на 100 хиляди долара. Тодоров се прибра и оттогава не спечели нищо повече в бокса. За да се стигне до тази развръзка в помощ дойдоха правилниците на международната федерация, която позволява да се правят трансфери и да се искат компенсации.

В други случаи това не е така. След олимпиадата в Пекин най-добрият български плувец Михаил Александров избра да се състезава за САЩ, където тренира от години. Генералният секретар на българската федерация по плуване Таня Богомилова заяви, че ще иска 50 хиляди долара, въпреки че в правилниците на международната федерация няма такъв механизъм за обезщетение на една или друга федерация. БФП не получи нищо, а Александров ще плува за САЩ. Мнозина се питат дали не е по-добре да си №1 за България, отколкото да си в задните редици на американското плуване.

С резултатите си от олимпиадата в Пекин Александров би се класирал четвърти на 100 метра бруст (най-доброто постижение на Александров е 1:00.61), пети на 200 метра бруст (2:11.94 мин.) и пети на 200 метра съчетано плуване (2:00.70 мин.) в квалификациите на американския национален отбор по плуване. В момента на бруст се отваря голяма дупка заради слабите резултати на 27-годишния Брендан Хансен, коментират наблюдатели. За разлика от останалите три стила при бруста дупката трудно се запълва и по-голям шанс имат тесните специалисти. Според тях, ако Александров влезе в националния отбор на САЩ, ще има достъп до всички технологични чудеса, които правят американците почти непобедими в плуването.

Подобно на Тодоров и атлетката Нора Иванова беше готова за гювеча, когато реши да се състезава за Турция. Световната шампионка за девойки на 200 м от 1996 г. се омъжи за турски гражданин и се състезаваше без особен успех под името Гюнер. Впоследствие се върна в България, за да стане след това австрийска състезателка след брака си с известния мениджър Харалд Едлецбергер. Тя така и не реализира никога своя потенциал като атлетка.

Емблематичен ще остане в историята случаят с Наим Сюлейманоглу, който премина в Турция в резултат на почти междудържавно споразумение. В други случаи щангистите са били продавани официално в чужбина - както стана с известната катарска сделка, при която вторият отбор на България замина за азиатската държава. В зората на демократичните промени група от трима щангисти, сред които Стефан Ботев беше най-успелият, емигрира в Австралия. В техните случаи общественият отзвук не е бил така силен, както в случая със Сесил Каратанчева, която откровено признава, че търси единствено финансовата изгода.

Нейният казус не прилича дори на този с Мануела Малеева. Приликата между двете е само фактът, че са сменили гражданството си. Причините обаче са коренно различни. Бившата №3 в света стана швейцарка след брака с Франсоа Франиер на 28 ноември 1987 г. През лятото на 1988 г. тя обаче спечели бронзов медал на сингъл от олимпийските игри в Сеул за България и едва през 1990 г. започва да играе за Швейцария. По този повод швейцарската преса пише "падна ни дар от небето...". Най-големите й успехи обаче са постигнати под флага на България.