Провинциалният отпор на институциите срещу "кенефната" инсталация в Брюксел даде още по-печален резултат: макетът на страната ни под формата на голямо клекало не беше свален, а заметнат с огромно черно платно. Така на общото пано със закачливо представените еврочленки България заприлича на нещо средно между черна овца и черна дупка. И се оказа, че траурният саван не само не прикри клекалото, а го превърна в нова инсталация с още по-двусмислено и обидно за "патриотите" послание...

Подигравката с "очернянето" е очевидна, независимо дали се получи случайно, или беше поредният номер на чешкия художник Давид Черни. Но тя, нека признаем, е напълно справедлива. Острата реакция на България срещу една арт закачка - реакция, която силно контрастираше на демонстрираното нехайство и безхаберие по далеч по-важни за държавата проблеми, заслужаваше тъкмо такова изплезване.

По ирония на съдбата още в същия ден ние дадохме още две доказателства, че ЕС има всички основания да ни възприема като метафората от паното в Брюксел. Първо, България продължи да затвърждава образа си на черна овца. След като Словакия се отказа от намерението си да пуска старите си реактори, нашето заинатяване по темата за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" започна да изглежда още по-нахално. И второ, България продължи да затвърждава образа си и на черна дупка. "Съдебната ви система произвежда много малко действителни резултати", отбеляза еврокомисарят по правосъдието и вътрешния ред Жак Баро, което в превод от брюкселски идеше да рече, че не се работи когато, срещу когото и както трябва. Още по-лаконично: че правосъдието ни едва крета.

Впрочем намекът на г-н Баро, че процедурата за наблюдение върху България ще продължи и след края на 2009 г., е достатъчно показателен каква "инсталация" представляваме. Очевидно Брюксел има защо да бъде много притеснен какви ги вършим под черното платно.